Размисли за неделя

Тъй като тази неделя е един много хубав български празник - Сирни Заговезни или Прошка, за какво бихте поискали прошка от децата си?
Аз ще им поискам прошка за това, което най-много ми тежи - че са най-скъпото нещо в живота ни, а им отделяме толкова малко време за истинско общуване, че понякога ги навикваме за глупости, за което после съжаляваме. Както и за това, че не винаги сме готови да изслушаме внимателно и с разбиране това, което искат да ни кажат, когато нещо ни се струва не-толкова важно или сериозно, без да си даваме сметка, че така си отрязваме малко по малко пътя към тях ...
Въпросът е, че когато човек знае, че е направил грешка, трябва да може да каже на децата си "Извинявай, не бяхме прави!".
Разбира се, най-добре е човек да помисли преди да направи или каже нещо и да не злоупотребява с това, че децата ни обичат и дори когато не сме съвсем честни и добри с тях.
Какво мислите по въпроса?

А мислиш ли,че децата ще разберат като им поискаш прошка ?
Аз имам две - едното на 12 г.,другото на 2 м. И на второто мога да не му искам прошка тоя път,защото още нищо не съм му направила...

А на другото - питам се дали няма да помисли,че съм мръднала...
Не ме разбирай погрешно - не се чувствам вечно права - даже понякога не мога да се понасям като се слушам да повтарям на дъщеря ми репликите на майка ми - "Няма не мога има не искам" и прочее глупости...

Може и да не разберат сега, моите деца са на 11 и 8 години и на-дали смисълът на прошката извън дадена конкретна ситуация им е съвсем ясен. Въпросът е, първо, вътре в нас за какво се чувстваме виновни, или, понеже думата "виновен" е малко глупава, какво е уставило у нас усещането, че не сме били много в час. И второ, сигурно има родители, може би от предишните поколения са повече, не знам, които смятат, че не може един родител да се извинява за нещо на детето си. Аз поне съм се сблъсквала с такива ситуации.

А си мисля, че ако можеш да го направиш, само печелиш - и тяхното уважение, и собственото си.

Това, дето повтаряме клишетата на майките си, наистина е отвратително. Особено като си помислиш с каква насмешка и неприязън си гледал на тези неща до вчера, а сега седиш и не можеш да измислиш нещо по-умно, за да се справиш със ситуацията... Ужасно ме е яд в такива моменти

Всъщност идеята не е лоша! Ще опитам да поискам ппрошка - а това донякъде ще покаже дали детето ми е толкова умно ,колкото се надявам,или...само се надявам!!!

не мислиш ли, че вие с Кидс ще поискате прошката от чисто егоистични подбуди. Съвсемв субективно е да искате прошка от децата си, за да изчистите съвестта си. Разбира се, че ще ви я дадат. както и ако отидете да се изповядате. По-трудно е човек сам да си прости - за това трябва голяма борба. Така както ние преживяваме прегрешенията си към собствените си деца, те нито го разбират, нито го приемат по този начин. Аз имам две момичета (13 и 5 г.) и понякога ми е толкова тягостно като си помисля, че съм бил виновен пред децата си, че по-добре да забравя... Ако им поискам прошката - това значи да върна в душите им спомени за неща, които те или са забравили или също са искали да забравят.

~ ~ ~\____/~ ~ ~

Е, да, така погледнато всяко искане и получаване на прошка води след себе си успокоението и оправданието, че каквото и да направиш, накрая все ще ти се размине. Но това се отнася не само до взаимотоношенията ни с децата, а и с всички останали.
Това, което отличава децата от всички останали, обаче, е фактът, че ние много често се държим с тях така, като че ли всичко ни е позволено, само защото сме някъде по-нависоко. А всъщност не сме.

И ако ти се чувстваш не много добре след такива моменти и се срамуваш, какво лошо има да отидеш при тях и да им го покажеш, по един или друг начин. Ако го премълчиш, а само вътрешно се ядосваш на себе си, те как да разберат каква е разликата между истината и неистината, и че човек трябва да отговаря за всичко, което прави/казва и какъв точно е техният баща/майка?

Гледай сега!!
Мъжка му работа!!!
Първо - не съм ги чак толкова прегазила бедните ми деца,
( а сигурно и ти - що толкова си скубеш косата)
че да е такава страшна вината ми и да не мога да си простя - общо взето това дето им го правя е че викам чат пат подире им ( и на баща им) да си прибират разпиляните партакеши ,подгонвам ги сутрин .....айде по-живо ще закъснееш за училище. Или пък слушам разсеяно. Общо взето стандартните родителски дивотии.
А ако сме сериозни- не е лесно да дадеш прошка.
Но това е начин да обичаш. И да кажеш пред себе си ,че ти също не си съвършен,но се опитваш да станеш по-добър.

Те дечищата да не са съвършени аАААА ?

Ама им прощаваме - през ден!

защо така сърдито? Аз също им се карам на мойте в къщи и на жена ми вкупом, защото много разхвърлям. Едно: защото съм зодия Дева и съм подреден и педантичен, второ: защото жена ми е докторка и е много разхвърляна, а децата по правило правят това, което прави майката. Представи си какъв хаос е в къщи!!!! Понякога имам чувството, че са създадени и изпитват удоволствие да битуват в безпорядъка и напоследък се улавям, че свиквам с тази мисъл (не с безпорядъка!) и го приемам за нещо нормално.
Исках да ти кажа, че ако имаш угризения - това си е твой проблем. Децата ти едва ли се сещат за това и не биха искали майка им да се чувства за нещо виновна пред тях, че да им иска прошка! Кое дете би искало такава майка (и такъв татко)????

~ ~ ~\____/~ ~ ~

... е един добър повод да се съберем по традиция семейно с децата, да поговорим, да помълчим, да се позабавляваме с така нареченото "амкане" на яйчица и халвичка. Е, имам грижата да им кажа две-три думи какъв е точно празника, да споделя желанието да си прощаваме дребните грешки и да не повтаряме по-сериозните. Важното е, според мен, да имаме стремеж да бъдем по-добри с близките си, за да намираме спокойствие у дома, ние по-възрастните, и опора в нас родителите, те - по-младите, децата ни.

Точно така - децата, особено в тази възраст, когато те все още познават твърде малко себе си (то не че ние се познаваме много добре) и едва започват да се ориентират какво могат да търсят в себе си и в околните, имат огромната потребност от спокойни и ведри отношения у дома.

Каквото и да си говорим, всичко тръгва от там....

И от любовта, с която те са почувствали, че са обградени. Аз бях изненадана, когато преди две години голямата ми дъщеря донесе у дома един списък с права на детето, който им бяха раздали в училище, който е разработен от Световната организация за защита на детето или нещо подобно. Та децата трябваше да посочат кои, според тях, са най-важните права на детето. И от всички изброени и доста атрактивно представени такива права, моето момиченце беше поставило на първо място "Детето има право да бъде обичано".

И така приятна събота и неделя на всички и бъдете щастливи с децата си!

ООООООООООООО!!
Всичко е ясно .
И аз съм зодия дева!

И всички са се наговорили да ни побъркат от разхвърляне нали!
И тъкмо вкараш малко ред в кочината и пак отначало - ако знаеш коло те разбирам.

Карина и eternity също са такива, макар че те май не пишат тук, а в Мъжкия и Женския, но са много активни.
Тази сутрин ги гледах мойте трите женички подредени край масата (защото аз обичам да се успивам) и успях да им кажа, че ще измия само чиниите - за другото да се оправят. Мойта докторка най-мрази да мие чинии и аз я разбирам, пък на мен не ми пука. Не искам и децата ми да стават кухненски слугини като се омъжат, затова не искам да се въртят много около кухнята.
Но хаосът е тяхната стихия. Имам чувството че трите ми женички в къщи не се чувстват уютно, ако не е разхвърляно. Децата гледат какво прави майката. Такава ми е ориста. Ако бях някой, на който това не правеше впечатление, сигурно по-малко щяха да разхвърлят. Мисля си само как ще ги задомя мойте хубостници...

Лек ден, Миньонче!

~ ~ ~\____/~ ~ ~

Рейнбоу-чо, смятам, че е страхотно това, че дъщерите ти те гледат да вършиш къщна работа. Не трябва да растат с идеята, че това се прави само от жените. Наскоро ми разказаха за едно момиченце, което като видяло баща си да мие чинии за пръв път в живота си, го попитало: "Тате, ти защо миеш чиниите, да не си жена?". Според мен това е достойно за оплакване, защото това дете го чака голямо слугуване като се задоми.
Аз имам само момченце (засега, надявам се :), но със сигурност ще го науча да работи вкъщи. Голям проблем на много семейства е, че майките на мъжете не са ги карали да работят вкъщи като малки.

Поздрави!

1 малко възражение.
Прави ми впечатление, че докато са при майките си мъжете дори много шетат и вършат всичко. За разлика от момента, в който се оженят... После пак се оправят и започват да шетат, но това става по-бавно и по-трудно, отколкото при мама.

Момчета, не се сърдете, вие, които четете това не сте от тази категория сигурно!

***

Ами в моя случай не беше така. Мама свекърва у тях вършеше и върши всичко сама. И досега като стане въпрос, че синът й е пускал прахосмукачка или е готвил, тя го приема с голямо недоверие, един вид - какво разбира той от прахосмукачки :))
Може би тя е изключение, не знам.

Поздрави!

много ми хареса!
не смятам, че домакинските работи са само женски.
освен това най-добрите готвачи са мъжете :-)

едно ку-ку

Поискай прошка затова, че си ги излъгал, че си им родител....
Кажи им не децата....истината...че Бог и природата са им родители, а не тези, които те смятат, че са техни родители......

Да, така е и колкото по-често им се напомня това, толкова по-добре :) Нека да се четкат и да готвят :))

Поздрави!

я подкарват тая работа - къщната де - от немай къде. Като се жениш за жената още малко я познаваш, трябва да я видиш в къщи, за да я разбереш дали е мърла. Но тогава вече е късно. Не съм чувала някой мъж да е изгонил жена си заради това, обаче. В нашето време, което изобилства от пороци, това е най-малкия порок на жените...

eдна малка Лъвица

Хайде тогава бог и природата да им сменят гащите и да им стоят до леглото като ги боли ухо по цяла нощ.
Вярно си чифтокопитно и явно никого и нищо не си отгледал персонално.
Завъди си един кактус да те видя как ще ти го отгледат бог и природата!
Муле с муле...