какво да правя?

Моята история е стара като света. След поредица от разочарования и проблеми се затворих в себе си, изградих си един защитен от бурите и ветровете ъгъл, в който обаче не проникваше слънчев лъч. И тогава срещнах Него - красив, обаятелен, по когото жените се лепяха като мухи на мед, а той не им отказваше. Знаех, че е имал много връзки. Дълго време се чудих защо избра мен. Не че съм грозна или глупава, но не ставам за корица на модно списание, а житейските неудачи прекършиха увереността ми в себе си. Ходим от няколко месеца и в началото всичко беше прекрасно. Той ме измъкна от моя тъмен ъгъл и в един момент аз се влюбих. Тогава демонстративно ми беше показано, че има и друга. Изживях дущевна драма и отреагирах. Но той продължава да ме търси, твърдейки, че се нуждае от моята душевна чистота, че съм най-близкия му човек, но между нас може да има единствено и само приятелство. Объркана съм, отчаяна съм, на моменти ми се струва, че целият свят около мен се срива. Но не мога да престана да го виждам. Какво да правя?

ТИ БИ МОГЛА ДА НАПРАВИШ?

Не можеш да спреш да го виждаш... Единствено можеш да промениш начина по който протичат срещите ви.(мое мнение)

Първото което си помислих беше: Свали си друг и го води на срещите ти с този "приятел"

Victims, aren’t we all?!

Много е трудно знам, но го разкарай докато е време. После ще стане по-лошо. И от мен да знаеш всичко се преживява на този свят макар и трудно и тежко. Не се виждай с него повече колкото и да те боли. Когато ти мине тогава, ако искаш се виждай с него. Без да го познавам този човек, незнам защо ама на мен хич не ми е симпатичен. Той е лош човек имам такова усещане. Забра ви го.

не е важно дали ще продължавате да се виждате, а като какви...
след като той не вижда жената в теб, всяка една надежда да го запазиш като "мъж" е напразна и всяко твое действие в тази посока би било унижение!
искаш ли да запазиш "приятеля" в негово лице, то забрави "мъжа"!
колкото болезнено и невъзможно да ти изглежда това сега, струва си да го направиш, защото много рядко мъж моли за приятелство...
а ако съдбата е решила някога да ви събере, то това ще стане!

Не исках да се обаждам, щото щях да се заяждам, ама сия вече не се сдържах! Няма да се заяждам, но ще си изокам. Зарежи го тоя на място и на живо - и никакви експерименти, никакви чакания, никакви съдби, никакви приятелства. Той те държи като резервен вариант - един вид като във футбола "златна резерва". За всеки случай. Казах.

Ne moga da ti dam tochen syvet zashtoto i az byah v syshtoto polojenie samo che rolite sa razmeneni - az sym myja kogoto izostaviha a tya e jenata koyato iska da bydem priyateli.Samo che moje bi bolkata e po-golyama otkolkoto v tvoya sluchay zashtoto tya me nakara da povyarvam che tya e jenata s koyato shte spodelya jivota si, a sled tova me napusna.
Moje bi mojete da bydete samo priyateli no sled dosta vreme i sled kato si namerish drug myj( po-dobyr ot predishniya).

резерва ли? та тя е в играта...резервите са някъде другаде!
казвал ли си някога на жена, която те обича, че не я харесваш, а я искаш само за приятел?!

Именно - тя е в играта - загрява около игрището и чака да влезне в игра! Ама понякога не се влиза, а си оставаш с загрявката. И тогава усещането, че са ти се подиграли е убийствено.
Не съм казвал на обичаща ме жена нищо за приятелство! Режа из корен!

NEse ot4aivai ljubovta e hubavo neschto,ot neja moge da boli mnogo no moge da te napravi i mnogo schtastliva.
Schte ti razkaja edna istoria i se nadjavam da ne te otegja.

Predi okolo 2 meseca se sapoznasch s edno momije koeto za poreden put razbi
surceto mi.
To e studentka ot Haskovo sledva nov bulgarski no tova e druga tema
ot na4aloto vsi4ko besche super vijdahme se vseki den,izlizahme zaedno s mojata kompanija makar moite priateli da ne ja haresvaha osobeno mnogo.
No doide vreme tja da zamine pri roditelite si v Haskovo , besch v vakancia ili neschto takova.Predi da samine tja me pomoli da neise obajdam za da ne ja bespokoja,imala mnogo da u4i tova besche neinoto opravdanie zade ne ja bezpokoja dokoto e s drugija akcioner+tova za men e nai to4nata duma.
Sled kato se vurna v Sofia s moite priateli pravihme kupon v nas
praznuvahme Vasilev den ,na kraja na vejerta ostanahme sami az i tja
i togava se sluji tova koeto ne bisch pogelal da se sluji na nikoi no se e slujilo i s teb ...
Neinia gsm izvanja i sled kratak razgovor tja zatvori telefona pogledna me vijubeno i mi kaza je tova e neinoto gadge ot HASKOVO.
Togava tja razbi vsijki iljuziy vmen otnosno ljubovta .
Dva dena sled tova bjah kato odaren s juk.
no moite priateli uspjaha da me iskarat ot tova sastojanie isega sum sujija jovek kakuvto bjah predi da vida neja .....
Produljavam da tursia istinskata ljubov istinskata toplina i nejnost,
no veje znam edno mnogo vajno neschto.

VSIMAI OT GIVOTA VSIJKO KOETO MOGESCH,NO ISTINSKATA OBIJ I LJUBOV
OSTAVI ZA JOVEKA KOITO TI DOKAJE JE JA ZASLUGAVA S KOITO SCHTE SAZDADESCH SEMEISTVO IS KOITO JE OTGLEDASCH DECATA SI......

ako uspeesch da postignesch tova ti schte si istinski schtastliva
ako mislisch je sam prav pischi mi moja meil e [email protected]

e haide jau nadjavamse
da ne sam te otegjil

В една забавна книжка, " На лов за мъже" открих следната идея по въпроса:
Когато един мъж казва " Можем да останем приятели", какво мислите, уважаеми дами, че значи това?
Ни повече, ни по-малко " Не ми харесваш вече и за последен път сме заедно".

saglasiavam s teb

Patiat kam ada e postlan s dobri namereniya:-P

"той продължава да ме търси, твърдейки, че се нуждае от моята душевна чистота, че съм най-близкия му човек, но между нас може да има единствено и само приятелство"- пише тя.
приятелството за него не е резервен вариант. ако си беше замълчал, можеше да я държи като резерва без тя да знае дори...
както вече казах, важно е какво мисли тя...
виж по-горе

най-лесно е да го зарежа. Но това вече съм го правила и сега съжалявам. Когато човек наближи "на попрището жизнено средата" и започне осезаемо да усеща отлитащото време, нещата стават по-сложни. Много добре би било и аз да си го пазя като "резерва". Опитах, но не стана. Той веднага усети хладината в поведението ми и се опита да разбере причината. От друга страна не искам да играя ролята на рамо, на което винаги може да се поплаче или на кошче за душевни отпадъци. Играла съм я и не искам да излизам на бис. Ценя общуването си с този човек, защото той ми дава много неща. Въпросът може би е дали и с какво може да се направи компромис. Всъщност въпрос нямаше да има, ако не го обичах.

в това беше въпроът-дали искаш да общуваш с него и дали искаш приятеля.....компромисите са сложно нещо и за всеки има различна граница до която може да стигне....ти сама решаваш до къде е твоята граница...само не позволявай той да си играе с теб, ако те иска като приятел трябва да заслужи доверието ти...иначе смятам, че по принцип мъжете са по-добри приятели...
сигурна съм , че знаеш какво искаш. а че го обичаш е ясно-само, че как и докога?

Ти си неговият билет за рая. Той се нуждае от твоята чистота, за да щом дружа с такова момиче, значи не съм чак толкова лош (по душа). Индулгенция.
Така мисля аз.

Ако можеш"консервирай" чуствата си, ако можеш да разбереш какво искам да ти кажя.
btw:Иначе ще страдаш дьлго,говоря от опит.....

Компромиси винаги се правят. За да бъдеш дълго с някого компромисите са задължителни. Но все пак зависи. Зависи какъв е компромисът, който той иска от теб. Някои компромиси са невъзможни.

Аз така съвсем наскоро се разделих завинаги с човек, който беше най-добрият ми приятел. Проблемът беше, че той се влюби в мен, а си имаше гадже от преди и й беше обещал да я обича и се чувстваше виновен, че не може да изпълни обещанието си. И затова имаше нужда непрекъснато да си доказва, че аз съм му само приятелка и като жена никак, ама никак не го интересувам. И че тя е по-стойностна от мен. Това не ме засягаше и не променяше отношението ми към него до момента, в който той полудя и се опита да ми натрапи нейното присъствие. А за мен тя е един от многото хора по света, които бих забелязала само, ако ме настъпят на улицата или на които евентуално бих подала къшей хляб с пожелание за баница, стига да не губя много време. Понеже съм много заета с неща, които ценя. А той ми беше приятел заради това, което е и въпреки неуместните от моя гледна точка контакти, които има. Той не го разбра. Изтълкува го като неуважение към избора му и ми постави ултиматум - или да бъда приятелка и с нея, или да загубя и него. Проблемът обаче е, че аз много подбирам приятелите си и никога не общувам с хора, от които няма какво да науча или които не са на моята емоционална вълна. Ценя времето си просто. И себе си. И така се стигна до ситуация, в която вече нямахме какво да си кажем, без да се нараним. Понеже лека-полека той започна да се идентифицира с хора и неща, които го променяха по свой образ и подобие и да губи своята уникалност за мен. Сега се опитва да поправи нещата, той има нужда всички да го харесват. От ден на ден все повече, защото усеща, че все повече се отдалечава от себе си и иска да компенсира качеството на контактите, които има с количество. Направих много неща, за да спася нашето приятелство, но беше късно. Той беше приел да го превърнат в един от онези хора, които не бих забелязала, ако не ме настъпят на улицата или на които бих подала къшей хляб с пожелание за баница. Жал ми е за него, но мисля, че се опитва да е щастлив по своему. Пожелавам му го, но не искам да имам нищо общо с този вид щастие, не го искам и за себе си.

Та приятелството е сложно нещо и не е за всеки. А приятелство след любов е възможно само в брака. Там просто се налага, по много причини. Съжалявам, ако те натъжих, но понякога е приятелството е най-трудно съхранимото нещо.

Потърси този който Винаги е Бил искрен с теб.

Бягай и се спасявай, скъпа. Колкото по-рано го направиш, толкова по-добре и по-безболезнено ще бъде за теб. Не му позволявай да си играе с чувствата ти. Определено не съм глупачка, но един мъж, подобен на твоя, ме баламосваше по подобен начин и мен дълги години. Аз вярвах, че ме обича както аз го обичах искрено и чисто. Не искам да влизам в подробности, но нещата между нас бяха доста сложни. Въпреки това се надявах, че всичко ще се оправи и го чаках. През всичките тези години действията му бяха много противоречащи си. Виждала съм го с много други жени. Той все правеше така, че да си мисля, че те нямат значение. Бях му дала достатъчно свобода и време. Никога не съм го притискала. На доста други мъже отказвах, защото само той ме интересуваше. Много често обвинявах себе си, че може би не съм била достатъчно търпелива и гъвкава. В един момент набрах смелост и реших, че трябва да си изясним нещата. Той дори не пожела да говори с мен. Просто се покри. Това за мен също беше отговор. След известно време ми се обади, все едно нищо не се е случило. За мен това беше един не лек период, но се оправих. Просто имах нужда да си отворя очите за истината. След година срещнах един наистина достоен мъж и съм наистина щастлива. Сега съжалявам, че толкова време съм загубила за човек, който въобще не заслужава нито мен, нито любовта ми.
А по отношение на опасенията ти за възрастта и отлитащото време, също те разбирам, но на подобен човек не можеш да разчиташ. Не строй сама пясъчни замъци.

Кой предава приятелите си?

Може да не разбирам добре, но цялата история ми прилича на това да отидеш на гости с кални обувки, да си тръгнеш без предизвестие и на другия ден, когато килимите са отново изпрани, да се върнеш и да кажеш, че пак имаш нужда да изчистиш обувките си.