Защо всеки

или почти всеки човек се изпълва с ярост, когато отблъснат, не желаят, не приемат чувствата му или дори само желанията му, свързани с някого? Особено голяма омраза започват да демонстрират към човека, който ги е пренебрегнал! Защо?

Ти защо днес си в такова неусмихнато настроение?

Victims, aren’t we all?!

от какво?

Victims, aren’t we all?!

от любовта, която изпитваш към самия себе си?! Тя пагубна ли е? Ако е така, може би ти е простено да нараняваш това, което пазиш нещо да не го нарани

... сме мънички и единствени. Не всички, де))) Има и по - единствени от нас. Примерно има и емоционални, които до такава степен се вълнуват, дотолкова им е важна ен-тата тръпка, че имат нужда да я споделят, покажат, наложат или пък направо със сила (относително) забият в лицето на околните...
Ама, няма не искам - кой ли те пита. Квото казва другарчето - вярно е, защото то сложни думички употребява, добре ги каканиже, и като недоволно дете държи да му бъде казано "Браво, точно така"... Да бъде погалено по умното челце и да му бъде купен най-хубавия плюшен мечок... Та, затова, горе-долу, според мен...
Ама пък и друго се случва. Не зная дали сте забелязали. Случва се, че от самота и неразбиране, заради липса на взаимност, казващият става агресивен... Ама то не е като да те настъпят в рейса, а направо да те избутат, да ти се наврат в пазарската чанта, да ти грабнат сиренцето и да ти крещят, та чак да те оглушат...
А аз кво правя в такива моменти. Седя си кротичко, докато мине гневът. Когато мине, просто отминавам човецът съчувствайки му....
Брей, пак много говоря. Я, млъкни OneFly, я си затваряй плювалника..., че настъпят сега онези - нечути и страдащи... Ах)))

подарък на някого, а той го погледне отгоре и каже: "И кво се'а тва?",е, как ще се почувстваш?

Много приказки, за да ми кажеш, че от страдание го правили хората! Как може да поставят така нещата, че да не разбират и да не допускат, че не всички трябва да им обръщат внимание, че не на всички може да се харесват, че много рядко някой може да ги обича, а те го изискват и трябва, и няма пък, защото ще те убия, за да те спечеля, ако трябва - ей тва правят и аз не мога да разбера защо те не го разбират, че никой не им е длъжен да им приема желанията и чувствата, а е въпрос на личен избор и те ако имат добри чувства, не би следвало да се опитват да нараняват човека, за да го заболи и него, за да види какво е като не ти искат чувствата! лелеее моето изречение колко реда направи

ти да си този някой?

Страдащият, че не му искат чувствата или страдащият, че го мразят заради това, че не ги иска?

Ясно е, че си във втората позиция.

Е, унизителничко е да си в първата, предполагам, но тези хора се вземат точно толкова насериозно, колкото и ти като отказваш. Със сигурност вярват в своята правота дори повече, отколкото ти в твоята.

Единственото, което казвам с всичките тези врели-некипели е, че трябва повече снизходителност и разбиране. Твоята роля ми се струва по-лесна. Щото не ти пука чак толкова дали ще изгубиш този човек. Обичам често да казвам, че в тези отношения безразличието е сила.

Много шибано се получи при мен! Тъкмо бях аз ритната по чувствата ми и реагирах бурно от обида и болка и защото така не ми изнася, и защото искам, искам, искам пък и се оказах точно в отсрещната позиция. Направо се настъпиха двата момента! И сега хем не ми пука, че отхвърлям чувствата на точно този, който ми ги пласира, хем и знам колко боли. Колкото и леко и ненаранимо по моя преценка да обяснявам, че не е възможно да приема чувствата на човека, той не го разбира и започва и с повод, и без повод да реагира спрямо мен така, че да ме заболи колкото е възможно повече, един вид да ми го върне за болката, която аз съм му причинила. Като усетих как бодва незаслужената омраза, която е толкова сляпа и нарочна, че няма спасение, освен ако просто не я пропуснеш да изтече, ама тва значи да я понесеш и си дадох сметка, че и аз съм наранила по подобен начин, когато бях в настояваща за споделяне на чувствата ми позиция. Успях да го разбера, надявам се навреме и приех, че не мога да изисквам нечие внимание, не и на сила, приех положението, осъзнах колко фалшиво всъщност изглежда, ако си смениш чувствата, които демонстрираш. Но остана да търпя чуждата омраза и не мога да ги накарам да разберат, че ще има и хора, които няма да ги желаят и това си е съвсем нормално.

Да, като че ли това казах. Даже съм сигурна... Помисли си... Та колко деца са правили пакости, за да бъдат забелязани. Колко възрастни сме правили същото и по подобни поводи.
Да, налагаме се, защото ни отхвърлят. Настъпваме, защото ни отказват. А и не само това... Та цялата гама от роли, за която се сещам сега, е направо черно-бяла в сравнение с това, на което сме способни..., когато искаме, а пък ни отказват... (извини моето многословие) Да, случва се...
И наистина е страдание...
Боли, когато нещо не е споделено. Много! И се е случвало на всеки.
Разбира се, с оглед на разговора, тук също има вариации.
Ще дам един кретенски пример. Един нереализирал се художник... Адолф... И какво създава той?! Оглавява някоя си партия. Нищо и никаква случка...
Колко хора по света оглавяват сдружения, организацийки и тем подобни?! Много и ежедневно. А колко искат да бъдат чути?! Също хиляди и пак ката ден. Колко звучат като Богове. Същият отговор... Наш Иван, примерно... Или негов Бисеров.... Все от тоя калибър...
Единият пази, другият иска да вземе или се добере до "опазеното"...
Дали в малкия ни личен свят - шарено - емоционално - личен ... или пък в другия помпозно-натрифуно-изолиран ще се случва туй нещо))) е все едно...
Тъй че.... Да... след всите думи, дет ги изписах... а, май нужда нямаше, мисля, че е точно тъй както писах по-горе))))

Зле, разбира се. Кофти. Няма да ми е комфортно. Но пък в друг аспект мъничко ще се почувствам над "тия неща". Ако направя неоценен подарък - е хубаво, защото има подарък и съм била вярна на себе си. Демек - направила съм го...
Но, със сигурност, няма да правя генерални заключения. Ако подаръкът е плюшено мече, ще се радвам, че е получен. А и да не е мече, също.
Подаръкът определя мен, а не този, на когото го поднасям.

интересно и приятно да те чета! Намираш оправдание в страданието на неразбрания, а виждаш и колко ужасно пагубно може да бъде последствието от реакцията му. Къде е разковничето? В мозъчето на страдащия от несподеляне на чувствата и желанията му ли или...?

ако е направен с желание и мисъл за другия, е по някакъв начин част от тебе. Е, ако е формален е друго. Но тук не говорехме за този случай.
Лека нощ.

Аз ще ти кажа при мен как беше:
като не можеш да ме обичаш - мрази ме.
Вече не е така. Не искам да си губя времето с отрицателни емоции.
living in a strange situation of too much talking, no communication

Ами не зная. Аз съм била и в двете ситуации - и налагала съм, а и налагали са... И войни е имало. И каквото се сетиш... Ама пък, досега, разковниче не ми е оставало време да търся... (Ти си виновна... Видя ли. Като ми каза такива едни галещи слуха неща и аз реших да пиша, ли пиша-:))).)
Просто... сега като се замислям (разбирай - гледам клавиатурата по-умно... Не ставай смешна, OneFly) Та... в непосредствените моменти, а те всите са такива, не съм имала време за размисъл, а и също тайм аут, за да извадя везните и да шикалкавя.)
Та...(шоту пиша тоя отговор вече много време, а и се разсейвам...) Та, след тоя размисъл, стигнах (ударението е на последната сричка) до извода, че рецепти няма...
Няма и туй то))) Както и да меря и премервам, платове да купувам, с шивачи да се консултирам... Пълна мъгла накрая. А пък костюмът нов, новеничък и хубав при това...
Нямам рецепти, исках да кажа. Квото - таквоз.
Всъщност, сега установих, че пиша есе)))) (Моля, да има припаднали зрители в края на нашия театър, Калински)...
Пусто, ще се убия - ни мой да говоря в ино изричиние... Да опустей... Убав диалог, дълъг.... Ама... ))))
П. С. Даааааа))))

Това е защитна реакция...за да не се по4увства пренебрежението или отрицателното отношение на помощ идва омразата, злобата, отрицанието и т.н.
...атаката е най-добрата защита...

дистанцирам се от подобно поведение но мисля 4е това е обяснението за него

:)

Аз не мога да й простя на тая злоба тъпочовешка и се чудя как да я размажа! Ако й се озъбя обаче, онзи вече и повод реален ще има още повече да ме убива, ами май ще трябва да й се охиля на тъпата любово-омразна злоба