за злобата

злобата се поражда от болката...

А болката от какво се поражда?

my grief turns to anger... my anger turns to hatred... my hatred turns to violence... такава е градацията спред едни пичове.

Злобата се поражда от безсилието...не от болката...
При някои - безсилието да можеш да бъдеш на висотата на някой друг, по-лесно е да го оплюеш, отколкото да бъдеш като него...
При други - безсилието да се пребориш със собствените си недостатъци...


...който иска да види...вижда...

също много боли

Но все пак злобата е икономически неизгодна...
Бъдете прагматици - когато ви боли пийте Sarydon

Victims, aren’t we all?!

А според някои, болката извисява духа.

Дали не е лично наш избор в какво ще пренасочим енергията си?

..........злобата убива красотата............Тя е може би едно от най-силните чувства.............тя те обсебва отвътре и те задушава............
........Лошото е ,че като я пуснеш от себе си НЕ ТИ МИНАВА..........,например,като мъката.............Злобата те разяжда и расте........и те кара да се чувстваш още по-лош и непълноценен........
ОСВОБОДЕТЕ СЕ ОТ ЗЛОБАТА!

понякога се поражда от завистта...

IMAGINE...

дали не се ражда заедно с човека и има ли начин сами да се възпитаваме, за да я ликвидираме у себе си или поне да я намалим?
И освен доброто желание и усилие на волята, какво още е нужно?
А можем ли да помогнем на другите да се освободят от нея?

Ако до всяко добро същество, застане поне още едно...

“Какво е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?
Истина ви казвам, когато доброто във вас изгладнее, то дири храна и в най- тъмни пещери, а когато зажаднее, пие дори от застоялата вода.”

Джубран Халил Джубран
(”Пророкът”)


Аз ли съм или не съъъъъм...

Кажи ми за тази книга. Авторът арабин ли е? Много добре казано, апропо. Дори и да не е вярно.

А защо е нужно да се освобождаваме от злобата?! Първо - невъзможно е. Второ - ще ни е скучно. Трето - тя е неизличима. Пето - полезна е.

********************************************
Слабост ми е моята злоба...

Четвърто? :)

Ако до всяко добро същество, застане поне още едно...

А книгата му е...как да кажа...от тези, дето се четат по много пъти и винаги трябва да са ти на нощното шкафче...
Доколкото си спомням, последното издание на "Пророкът" е на Кибеа, 1997 г.

Аз ли съм или не съъъъъм...

bolkata ni ozlobyava...