приятелство...

какво е нужно, за да ни бъде един човек приятел?
и изобщо от кого зависи това?
от нас, от него, от двамата, от провидението?
какво давате и какво искате от приятелите си?

Избягвам да говоря за това какво е приятелството.
Избягвам да го разнищвам, избягвам да го анализарим.
Избягвам да го определям.
Избягвам да искам или да не искам нещо от и за него.
Но съм чела и съм слушала много чужди опити насочени точно в тази посока.
Имаше даже един съвсем простичък на вид изказ, в който основното беше, че приятел ти е онзи, с когото избереш да прекараш времето си без никакви угризения.... не знам, не бих коментирала.
Онова, което бих искала да кажа е, че приятелят и приятелството за мен са неща, които или усещам, че са в мен, че ги има, че им се радвам, че им се доверявам, че ги споделям.... или не.
Някак съвсем просто изглежда и в същото време необяснимо.

Ти какво мислиш, как го усещаш?

-----
pass

приятелство = доверие??
думата приятел винаги е била мръсна за мен.
"Господи от приятелите ме пази, от враговете си аз сам ще се пазя..."
винаги приятелство е било равно на предателство в съзнанието ми.

но човек се учи и променя - открих, че има нещо...! не искам да го наричам приятелство, "приятел" е толкова банална и изтъркана дума...
нещо универсално, някаква вселенска любов между хората, която побеждава всичко лошо плод на човешкия ум.
може би това е приятелството....

че онова, което усещаш в себе си би се променило в зависимост от името, с което го наричаш?

според мен не би трябвало

нали точно затова казах, че или го има в мен това чувство, това нещо, това усещане.... или не

-----
pass

имат значение!
това което наричат приятелство е почти равнозначно с предателство.
това което наричат любов е почти равнозначно с безкрайна болка.
може би защото крайностите се уравновесяват по някакъв начин.

усещането, което ти откриваш в себе си, може би не е познато на всички...
или е познато, но е затрупано под тонове боклук...

сигурно всичко има своето значение и оправдание за съществуването си
и ако моето е свързано по някакъв, макар и нищожен, начин с онези големи думи за вселенската любов... би трябвало да зная какво е приятелството без да се опитвам да го обяснявам

защо подхвана тази тема?

-----
pass

е да търси думи.
присъщо на вятъра е да търси истини...
думите "приятел" и "приятелство" не съдържат за мен това чувство, усещане, за което говорим.
а за всяко нещо трябва да си има име. тогава всеки ще може да го открие в себе си, колкото и да е дълбоко то.
някак не мога да го наричам "вселенска любов" макар че това сякаш е по близо отколкото "приятелство".
искам да разбера какво означава "приятелство" за останалите и дали думата е неподходяща за това усещане/чувство или ние сме опорочили подходящата дума с неподходящото/лъжливото й използване...


освен това вярвам, че думите носят в себе си сила и че могат да ни направят по-добри...

според мен... най-пръсъщо за човека е да опорочава всичко, до което се докосне

приятел и приятелство са си хубави думи, за нещо още по-хубаво... това, че смъсълът за теб или за някой друг се е погубил... не ги прави да изглеждат като предател и предателство.... а любовта (по твои думи) като страдание... виновен е някой друг... сещаш ли се кой?..... онзи, който реши някога, че е по-силен от природата и накара реките да текат наобратно

търсиш същината, а се отказваш от изначалното, защото някой го е опорочил
мислиш ли, че за всяко нещо има по безкрай много същини, които само чакат да се амортизират, за да се заместят с нови?
не е ли всичко само едно единствено нещо?

-----
pass

мърлявата дрипа е прокъсана от пране дотолкова че дупките по нея са повече отколкото плата и не може вече нито да те стопли нито да те скрие, шиеш нова...
когато думата е толкова опорочена, че ти се повръща когато я чуеш или чуеш други да се вричат лицемерно в нея, ти се иска да я смениш...
как да нарека хората, към които изпитвам това, за което говорим? изрека ли, напиша ли тази дума се гнуся от самия себе си?
може би пуснах тази тема опитвайки се за пореден път да изпера думата "приятелство" за самия себе си...

една съществена грешка
и тя е, че онова, за което се опитваме да говорим не е материално
и щом не е такова, значи не може да се сравнява с материални неща

то не е дрипа
то не се износва
то не се прокъсва и изпрощва по ръбовете

или го усещаш или не
има ли го в теб - чисто е
няма ли го..... значи го няма
незаменимо е



-----
pass

аз греша...
думите в случая не са толкова важни.
действията за израз на това, каквото и да е то...
щом го има, нищо друго няма значение...
отлитам... до скоро.

"Приятелството трудно се побира в думи, трудно се измерва и в дела. То е ЕДИНСТВО на духа, приемственост във вечността. Разговор без думи, мълчание като в смъртта. Приятелството веднъж дошло трябва да се вземе и да се даде на вечността. То е по-друго, по-могъщо - приятелство, сплотено с мисълта. Тогава душата отваря широко вратата към себе си, тя отваря своята тайна и приема другата. Открива всичко свое и става пазителка на чуждото. Това приятелство не може да се пречупи от действителността, защото между тях остава винаги да съществува енергията на искреността...
Светът, който от доста време насам се опитвам да обрисувам е ясен като светъл сън, затъмнен единствено от тъмното на космоса. Той е вечен и неизменен, той е навсякъде и не е тук. Има го и не го виждаме. Съществува и не го познаваме. Ако го открием, можем да бъдем приятели. Ще мълчим и ще се разбираме!"

Когато прочетох това страшно ме впечатли и наистина е така силно образно внушението, така вътрешно изливно... Това е за мен приятелството.

По повод изтъркването и опошляването на думите - има го този момент, просто не трябва да се прекалява дори и с най-хубавата дума, защото, когато я казваш без енергията вложена вътре - звучи кухо и те дразни... Не вярвам в горното да те подразни...

Привет...

Да бъдеш буден, когато измамен светът заспива...!

цитатът е много хубав и наистина "приятелство" звучи по различен начин в този контекст.
от коя книга е?

Не е от книга - размисли... на друг... красиви... истински...

Да бъдеш буден, когато измамен светът заспива...!

Привет!
Никоя случка или среща не е случайна.
Никой не ни е нито приятел нито враг - всички те са наши учители!
ПЪТник

"........Ne se plashi,ako tryabva da se sboguvash.Za da sreshnesh nyakogo otnovo,parvo tryabva da se sboguvash s nego ......
A stom ste priyateli,nepremenno ste se sreshnete,bilo sled broeni migove ili sled nyakolko jivota......"

мъдро! напълно съм съгласен с теб.
а това означава ли, че не признаваш думата "приятелство" и не я използваш?

с други думи пространството и време нямат значение, когато съществува това чувство, тази привъзаност, близост, която се крие зад думата "приятелство"

Мисля, че ние с теб сме приятели.
Това е приятелство....

Аз ли съм или не съъъъъм...

да това е!