За взимането и даването

Общноста, групата, компанията до голяма степен задушава, смачква, отрича нашата индентичност и на вместо нея ни дава принадлежност.
Малко крайно, но дори и така вярно.

neshto ne razbrah pazela...

Не мисля че аз съм го сторил по-добре от теб.
Поздрави и усмивки

как би живял без тази принадлежност?
Дали ни харесва да си го признаем или не, ние сме си стадни животни. Не, че не ми е писвало от стадото, но така или иначе съм си част от него.
Колкото ми дава, толкова ми и взема.

kakva merna edinica e?

Може ли да се зададе въпрос "сантиметърът каква мерна единица е"? Ами мерна единица си е.
Та какво за стадото?

1 см. = 1/2.54 инча

mi e interesna - postoiano se izmerva s neia(vsiakavi nesavmestimi izmerenia), i az pitam...na kakvo e ravna?

Всеки сам решава в каква степен ще се интегрира към общността, групата, компанията.

Поне да беше дабавил още 10-тина знака след запетаята. Какво е това?

Абе, ти 9001 или 9002 си?
1 см = 1/100 метър.
1 метър = разстоянието, което светлината изминава за 1/300 000 000 част от секундата (дано не съм сбъркал нулите).

аз съм Ицо, но обърках буквите.
Еййй! Т'ва не го знаех, за 1/300000000....... част от секундата.
Но защо ми се струва, че нещо ни мотаеш?
Скоростта на светлината не е ли открита след като са дефинирали метъра?

Или решава той или това го прави страхът му да не остава сам.

Всичко зависи от лудостта на твоята идентичност..... и от идентичността на твоята лудост

Освен това имаш избор........

Be good.....

Избор винаги има.
Обещавам, обичам да го правя, но не зная дали ще се справя накрая, и тогава край реката когато вече избистрена ми е главата, да кажа успях, направих го бях добър и не само толкова, но защо някой ми казва, говори и понякога дори трови живота с указания, напътствия и всичко друго което тогава накрая ме кара да чувствам, че победата не е изцяло моя.

А защо трябв да ни е страх от самотата? Не мислиш ли, че всеки човек малко или много има нуждата понякога да остава сам. А изборът е индивидуален. Вярно е, че не можем без хора около себе си...но също така не бива да забравяме себе си и да се оставяме да ни повлече общата маса...
Уфффф....туй последното май и аз не си го разбрах съвсем...някой ще ми го разтълкува ли?

не е никое-нито качеството му е като хората,нито мениджмънта;)))))

Някой ти казва, говори, зарежи го.......пак имаш избор.......има друг някой.....и така до победата......ау, звучи напътствено.......и победно......ужас

Be good.....

Ама общността, групата, компанията, стадото си го правим ние, не? Вярно, повече от 'аритметичен' сбор на идентичности

Днес един колега ми казва: не ми харесва атмосферата в тази стая (временно преместени поради ремонт). Питах чие присъствие не харесва, щото атмосферата я правят хората в тази стая. При равни други условия, де - пак е офис, същата гледка през прозорците, същите бюра, компютри, хартии, същата бъркотия. Евфемизми, значи.

А какво за тези, които никога не получават принадлежност? Които са 'устойчиви' на интегриране?

Така е...обществото налага ограни4ения....
контролира ги, на най-основно ниво, 4рез съвестта....тя е инструмента, който обществото създава вътре в 4овека и 4рез който го приобщава и под4инява на своите правила...

"..стадното 4увство на хората не позволява на никой да напусне кошарата..'
Унамуно

:)