istinata

"......Istinata chuka na vratata,a ti i vikash:"Varvi si ,az tarsya istinata."
I tya si otiva.Obarkvasto...........

Тя чука. Посрещаш я, сядате на свещи. Говорите си първо предпазливо, след това не чак толкова... В един момент на нея й става скучно и си тръгва...
Егати и истината, казваш си)))

........ili pak na teb ti stava skuchno i reshavash,che tova ne e tvoyata istina..........tya si tragva...........ti pak zapochvash da ya tarsish............
a,posle se okazva,che si ya nameril,no ne si razbral.................

Тръгва си първата - разочарована, дори обидена. Влиза в първия бар по пътя, напива се... След това се прибира в мансардата, вади пистолета и се застрелва.
Ти пък, ядосано вадиш вестника, отваряш на обяви и четеш... Колоната е със заглавие "Истини, загубили собственика си" - до колонката с домашни любимци.
Намираш си нова истина. Звъниш, приготвяш масата, свещите, музиката. Тя идва...

............i TAKA NATATAK I T.N...................dOKATO SE UMORISH..........vse ne namirash istinskata istina........ot vreme na vreme namirash po nyakoya manichka istina,no tya ne ti e dostatachna......ti iskash poveche......dori chesto ti se sluchva da povyarvash na nyakoya bezsramna neistina,zastoto tya nyakak si ti se struva po-blizka i po-poznata........i po-realna.........a, posle?

да си инсталираш домофон!

Най-тъпият вариант е ти да си киснеш в бара, докато истината ти чукала и ритала по вратата. Накрая се запътила към въпросния бар и сте се разминали на входа

Victims, aren’t we all?!

После разбираш, че няма идеална истина, колкото и сантиментално да гледаш на идеята за нея. Накрая, тъкмо преди да се умориш, разбираш, че истините са много и различни... Сред тях има хубави и грозни, привлекателни и отблъскващи, безсрамни и свенливи... А твоята истина се е оказала с белег на челото, примерно, или с един крак, може и да е астигматичка, да има налудни идеи, да е ужасно цинична, с хулиганско поведение...
Обаче, какво да се прави, когато са били разпределяни истините, на теб ти се е паднала именно такава...
)

...DA,no vse pak ti sam si izbirash istinite v koito da vyarvash........a,pak i nyama vechni istini..........vsyaka istina si ima davnost..........tya e istina za momenta........sega ti izglejda vyarna, no utre........moje da se okaje,che e nai-golyamata laja v koyato si vyarval...........Ima i obraten variyant....... edna neistina v koyato povyarvash vednaga se prevrasta v istina....pone dokato jivee v teb i ti ya podhranvash i se grijish za neya..........

Не мисля, че ти си ги избираш... Или поне не винаги е така. Аз лично си имам една-две истини, в които не ми се ще да повярвам, ама са истини, бе, какво да направя... Просто ги има и туй-то, колкото и да не ми се ще. А че няма истина абсолют, ами да... Нали ти казах. Те, истините са цяла гвардия... А ако някоя от тях се окаже лъжа... Не сме застраховани, нали?! Но без лъжите, никаква тръпка, няма гъдел...
Виж сега, вместо да си блъскаме челата в мониторите и да търсим истини под стъклото, абстрактно или конкретно... Защо просто не оставим светът спокойно да ни поднася и лъжите си и истините. Нито можем да ги променим, нито да ги гримираме... Можем да им ударим шамар, да се правим, че не ги забелязваме или нещо от сорта... Ама от това те никак няма да пострадат.
Твоята истина, истинска, сега може би пие кафе някъде и мисли за теб. Или пък дотолкова се е отчаяла от нашите разсъждения, че вече дава нова обява - Търся си нов собственик, когото спокойно мога да драскам и хапя...))

mnogo dobre zvuchi,che moyata istina v momenta pie kafe i si misli za men............
Az vyarvam v moyata istina...........
.........no se staraya i da ne si izmislyam ystini v koito da vyarvam, a posle kogato se izparyat da se chuvstvam izlagana ot sebe si i izgubila vyara vav istinata........

Не изпускай твоята истина тогава. Не й давай да отлети, да се отскубне, да чете вестници, да гледа телевизия. Не й позволявай също да прекалява с кофеина, нито с виното. Подлъжи я), измами я...)))
И после ми кажи, ако успееш. Ще опитам да сторя същото с моите истини. И с лъжите!

Едно предимство на анонимността...
Мога да ви представя извадка от моя импровизиран "дневник"...
19.08.2000г.
...Всичко е толкова объркано...и неизвестно...Имам толкова много въпроси, но нито един отговор...и е толкова...странно! Незнам какво ще бъде утре...вдругиден...Незнам какво трябва да очаквам...Незнам дали ще имам смелост да се изправя лице в лице с Истината и да Я погледна в очите. И да Я приема. Да се примиря с НЕЯ и да продължа да живея. С НЕЯ. Защото ТЯ почти винаги ни наранява и отчайва. И ни разочарова...Защото Нашата Истина е една, но ТЯ е съвсем различна. ТЯ не е това, което сме очаквали и за което сме Я мислили. ТЯ просто е това, което ни настига винаги. Където и да сме. Каквото и да правим...И винаги идва, когато най - малко Я очакваме. Винаги идва, когато сме свикнали с Другата, с Нашата Истина. И когато ТЯ дойде, ни сварва неподготвени. И ние не искаме да я приемем...но ТРЯБВА
...

Moje bi prosto tryabva malko poveche da mislim kakvo govorim!
Ne vinagi tryabva da mislim kakvo vurshim ili kakvo govorim no ponyakoga prosto se nalaga!

Dali pak ne postapvash pravilno:) Moje da e pochukala lazata pod maskata na istinata... Vodil te e vatresnijat glas.

Този тип писания не са ли отживелица вече?!
Знаеш ли какво пишат хората в началото на това хилядолетие в дневниците...
20-ти февруари:
Истината е, че до края на месеца имам само 5 кинта.
21 - ви февруари:
Истина е, че като спрях парното, ми е студено.
22 - ри февруари:
Истината - студено ми е, хладилникът е празен.
23-ти февруари:
Истината ли?!
Ква истина, ква лъжа...

24-ти февруари:
Мило дневниче, предай горното писание на премиера и НСИ за статистиката. Ама истинската. Щоту май няма да доживея до преброяването.

Ти вярваш, че Истината съществува? Това е чудесно!
Тогава тя не би била никаква истина ако ние сме си я измислили, нали? Не бих казал, че истината ни наранява. По-точно би било да се каже, че ние се нараняваме, отказвайки да я приемем. Но това си е наш избор, нали?

Черта под текст с няколко звезди - ***
Добре казано, въпреки че се нуждае от прочит повече от веднъж. Не съществува ли истина, Иво... sa. Sмея да питам - съществува ли измислена истина?! Защото ако аз си измисля, примерно болка, ще ме боли ли?! Ами ако любов си измисля - ще ли я има. Ами ако си представя - че... тук следва текст от песен... ще е ли вярно.
Мисля си, че едва ли има измислени истини. Даже го заявявам - няма измислени такива. По дефиниция.
А и друго. Тия измислени истини имат много кратичък живот. Мисля си за едно измислено кафе, шоту от събуждане сега нужда имам. А дали ще ме събудят сметаната и лъжичките захар?! Ами, сигур не. Ама никак даже.
Тъй че, в тая наша реалност дет си ги говорим, лесно е да си вярваме. Ама инак?!

Е...аз казах импровизиран дневник. И ако не бях казал че е извадка от дневник, а го бях формулирала просто като отговор на въпроса...дали щеше да ти звучи като "мило Дневниче"???

Мда...но може би това е човешката природа...малко или много сме си мазохисти...

след като не ме разбра. Но може би така стана по-добре, защото това, което написа звучи ... истинско.
А неразбирането, както и разбирането, обикновено са взаимни. Да си призная, и аз не те разбирам. Трудно ми е да съвместя твоето мнение с всичко, написано от теб по-горе.