ВАСИЛ ЛЕВСКИ
15 отговора
6 прегледа
ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Извинявам се, че това, което искам да ви поднеса като израз на моето дълбоко вътрешно преклонение пред подвига и великата святост на тоя човек - наистина почти бог за мен, не са писани от мен думи (и едва ли са точно за тоя клуб)... но пък са старателно промислени и подбрани 
(и днешният ден където и да било ни ги позволява!)...
Ми приятно и благотворно четене барабар с мен тогава!
___
ВАСИЛ ЛЕВСКИ, монашеско - Игнатий
(Васил - от гр. "царствен"; Игнатий - от лат. "огнен")
"Мерсия Магдермот: Образът на свободата едва ли би имал по-сполучливо олицетворение от тоя весел, пълен с живот млад бунтовник... Той притежава всичко най-присъщо за един герой от вълшебните приказки: младост, външна красота, чар, смелост, целеустременост и една привидна способност да минава невредим през самата паст на смъртта. Той съчетавал простотата на дете и властта на един месия в едно свръхестествено единство, което внушавало доверие и принуждавало към покорност... Най-силно впечатление правели очите му. Малцина можели да издържат целия огън на неговия поглед. "
/Генчев, “Васил Левски”, стр. 106/
Баща ми неведнъж казваше: Народ, който е родил Левски, е велик народ!"
Цвета Унджиева
Той имаше служение в името на България; жизнен път - обречен и достойно изходен; кончина, несравнима по мистериалност и почитана не само от нас, но и от онези, които пращат такива синове да ратуват за нещо повече от обикновената ни трапеза - за свобода. Левски не беше тръгнал съблазнен от величие за жертва, не потърси и евтино спасение (можеше да отиде в Румъния или пък в манастир). Не - той като Иисус трябваше да изходи голготския си път. Това е доброволна жертва на съразпване!
/Ваклуш Толев, сп. "НУР" 6/94, стр. 88/9/
*
Въпрос: Казвате, че Левски се е самообрекъл. Като душевност и националност българинът склонен ли е към самообричане?
Отговор: Да, това е кръвта на българина. Това са хората на Танг Ра.
/Ваклуш Толев, в. "Стряма", гр. Карлово, 14.02.1995 г./
*
Идеята за Бога, както правдиво бележи М.И.Кирчев, лежи дълбоко в природата на Левски. "Вярата при него не е научена, придобита, но изхожда от дълбините на неговия дух, проникната от всички елементи на евангелската проповед."
Религиозен дух ще открием в цялата послешна дейност на Апостола, която за него е била всякога едно обществено богослужение. Безукорната нравствена чистота, мистиката на неговото себеотричане, както и пуританската строгост на живота му имат именно това нещо в своята основа.
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 88/
*
Когато веднъж го запитали не се ли страхува, а все е весел, той отговорил: Какво да се страхувам, аз по-напред съм си изпратил душата при Бога и тогава съм тръгнал по тоя път.
/Генчев, "Васил Левски", стр. 108/
*
Искрено религиозен за него актът на разкалугеряването не е акт на ликвидация с вярата. И скътването на косата има своето дълбоко значение.
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 136/
*
В разстригването на Левски има още една подробност, която прави впечатление. Защо все пак той избира именно Великден, най-големият християнски празник, и в тоя тържествен ден захвърля расото?
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 136/
*
Захвърлянето на расото, и то не кога да е, а на връх Великден, не е преценено от народната памет като кощунство, а като знак, че героят тръгва по път, който по-сигурно ще го сроди с небесата. И може би не случайно през целия си живот Левски неизменно ще продължава да бъде назоваван дякон Игнатий, дякон Левски или просто Дякона.
/Генев, “Васил Левски”, стр. 194/
*
В песенното творчество липсват също мотивите за предателите и за гроба на Васил Левски. Те са заменени от величествения силует на софийското бесило.
/Генев, “Васил Левски”, стр. 211/
*
"Светецът" - герой и мъченик на българската история - няма гроб. Той като че ли е възкръснал.
/Генчев, “Васил Левски”, стр. 206/
* * * * * * *
По време на втората българска легия в Букурещ, според спомените на Христо Иванов, Апостолът е опериран в частна къща, в която остава до края на оздравяването си. През втората половина на март Левски е закрепил вече здравето си, но все още не може да излиза...
Докато е още болен, той обмисля подробно състоянието на освободителното дело и търси причините за неговите неуспехи. Сега той има възможност и време да се съсредоточи и да направи една равносметка на придобития опит. В глухата самота на уединението неговият дух прозира бъдещето. И мисълта, до която идва, озарява съзнанието му със силата на едно откровение. Но пак ви мола и познавам - пише той на Панайот Хитова - за най-искрен и пръв Любимец Български да дойдите при мен или да ви пишя какво аз мисля да права и ще го направа ако рече Бог... за което ако изпечеля, печели цял народ, ако изгубя губя само мене си.
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 210-211/
*
Левски, най-гордият мъж в нашата история, е останал в съзнанието на потомството със своята пословична християнска смиреност и безпретенциозност, която граничи с духа на благородния аскетизъм. Много пъти в своя живот той е засвидетелствал една осмислена, естествена скромност... Своята човешка смиреност и скромност Левски показва и по време на общото събрание през април-май 1872 г. Без да прави компромис с принципите си, с идеите си, които са единствения смисъл на неговия живот, Левски отстъпва по практически съображения пред емиграцията и нито веднъж, въпреки всичките права, той не пожелава да бъде "еди какъв си", а скромно и тихо се връща на пътя, осеян от засади, заптиета и предатели.
/Генчев, “Васил Левски”, стр. 111/
*
Мнението на тези, които ненавиждат Дякона приживе (тук не става въпрос за турските управници и за българските предатели, а за тези, които са участници в движението или са български патриоти от другите политически лагери), най-ярко е изразил Анастас поп Хинов. Едно свое писмо до Апостола, в което се възмущава от укорите, които Левски е отправил по негов адрес, Хинов завършва така: Но моля ти се, недей ми току стъпа на краката, че ща са изправа един път и ща та клъцна в челото и няма да ма забравиш за сякоги. Само каква злоба е стаена в дребната Попхинова душа, щом може пред лицето на Апостола да изсъска пепелянското си желание да го клъцне по челото.
Така разприте за големство, стигнали у един Атанас поп Хинов до завист, която ражда смъртна омраза, съпътстват последните дни на Левски, за да осветлят откъм друга страна историческото му безстрашие, което го отвежда до бесилото.
Софийското бесило през 1873 г. озарява с нетленна светлина живота на българския Апостол. Бунтът на страхливите души срещу него, съмненията на богатите, дори и на самите му съратници, секват завинаги. Никой не би се осмелил повече да си помисли, че може да клъцне като пепелянка по челото този великан, защото за това е нужно да се изкачи до бесилото. Никой не ще се осмели вече да разправя насам и натам, че това карловче ще продаде и баща си за пари, защото той е дал живота си за България.
/Генчев, “Васил Левски”, стр. 145/
*
Сигурно огорчен от нещо във връзка с разправията си с Анастас поп Хинов, Апостолът още след първата своя забележка, като припомня на брат му, че от 1861 г. се е посветил на делото, се вижда принуден да каже нещо повече за себе си: От тогава и досеги, малко много в това съм се занимавал, и работата ма е срящала със сякаква тюрлия, и не можя ме отвърне да работа за други или да ма отчяе да гледам своят си интерес. Ако ни знайте! питайте и научети са добре, чи ако ма земите за вярване пълно, тогава знам чи и думите ми ще бъдат истинни във вас.
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 920/
*
На Данаил Попов Апостолът изяснява надълго, защо е заповядал и на Ловчанския комитет да не се отварят писмата му в негово отсъствие: Защото не върша нищо докато им не представя и защото за една само дума, което значи лозинка, и това само аз трябва да го зная; което е ключ към тайната с тях на едно? Не е ли за тяхна здравост? и зная ли в кое писмо ще ми забележите таквоз нящо!
На възражението, което би могло да му се направи, че някои писма изискват незабавен отговор и в такъв случай би трябвало да се отварят дори в негово отсъствие, за да им се отговори веднага, Апостолът възразява: А какъв ще бъде тоя отговорq когато те по мое разгледване са може криво отговорили и аз захващам да пишиа друг отговорq несъобразен с технийт? тогава какво правите Вий там, а тук какво става? Не е ли по-добро като се сберем и каквото ся намери за по-добро така да стани. Досега така като ся вървели работите ни се слепи не сме ли ги раждали! във Влашко ни са ли тия причините дето днес работат задружно, пък утре захващат да ся нападат!
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 427/8/
*
Апостолът не се съблазнява от идеята за самовластие, но той не е и роб на правото на мнозинството. Защото винаги изхожда от едно извънредно развито съзнание за лична отговорност: Аз не съм съгласен в такова нещо, продължава той в същото писмо до Данаил Попов, съгласен съм тогава, когато по-напред сме разгледали, че вишегласието като не одобрява мнението ми! то тогава турям се на работа с тях заедно със сичкити си сили! но пак не подписвам, че аз съм го избрал за така да бъде. Пък то, ако излези на добро, то е на вишегласието; и зло ако е, пак на тяхна отговорност остава; мене ме нема там защото не подписвам, а и не развалям като е по вишегласие; длъжност ми е да работя и аз с него; но като ся одобри моето предложение от вишегласието, тогава съм в отговорност на злото; и нека чернеиа аз пред народа.
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 428/
*
И на често трябва да се съветваме ний дейците, щом спазим един другиму погрешките си - пише Левски на Филип Тотя - защото секи бърка, па ни мой да се съвземе. На драго сърце трябва да обичаме оногова, който ни покаже погрешката. Инак той не е наш приятел. Още по-ярко благородство блика от писмото на Левски до Иван Кършовски: Не ни трябва таквоз бутане и заобикалки. Но кажи това и това ти е грешка, та да се поправя, ако съм чист човек, както и аз за вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории, не ги замълчавам. За отечеството работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите криволици, па да се поздравиме и се да си вървим ведно, ако ще бъдем хора.
/Генчев, “Васил Левски”, стр. 111/
*
Велико качество на народния деец според Левски е жертвоготовността в името на свободата. С безукорно усещане за историческа вечност той пише, че който се жертва за свободата, неговото име навек остава живо. За решителния, постоянния и благороден деец на революцията и свободата няма страх, няма извинения никакви, а смъртта му е самата утеха и душеспасение, която смърт заслужава горепосочата ни слава от българския народ и венец от Бога.
/Генчев, “Васил Левски”, стр. 49/
*
Писмо до Филип Тотю: Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките. Не е ли така? По мое мнение е така най-право и човешко... Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито катедневното ми преследване от полицията от град на град, по селата и кърищата, пък от самите изродици български. Нито пък казвам, че от края на работите ни досега съм бил способен при таквиз страшни и мъчни времена. А сега защо да не съм аз на еди кое си място, ами еди кой си на готово. Напротив, ако му сече главата повече, трябва самин да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друго, нека по-долна работа. Историята няма да прикачи заслугата ни другиму...
Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.
Какво искам повече, като гледам отечеството, че ми е свободно, такова нали ми е предназначението ни днес за него - не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва на всеки работник български да даваме таквоз предначертание. И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа.
/Генчев, “Васил Левски”, стр.109/
* * * * * * *
Левски няма да бъде забравен. Достатъчно голям е в историята ни, за да не бъде забелязан; достатъчно свят е в душата и в делото си, за да не бъдем респектирани в признание. Достатъчно смирен е, за да не бъдем смутени, че ще ни вземе гордостта; достатъчно велик е, за да не се срамуваме, че нямаме големи синове! Само Васил Левски има прозвището Апостол, защото този човек наистина беше с провиденцията на апостол.
Той беше всичко! - Дързостта на хан Аспарух, прозрението на княз Борис, мъдростта на цар Симеон, далновидността на цар Калоян, копнежът на цар Иван Асен II, жертвоготовността на патриарх Евтимий и бродничеството на Отец Паисий.
/Ваклуш Толев, сп. "НУР" 6/94, стр. 91/
Това е Левски, тази Икона на Свободата - от неговото богослужение до неговото народослужение. А народът е Божий, защото човекът е сътворен от Бога!
/Ваклуш Толев, сп. "НУР" 6/94, стр. 91/
НА ВЕНЦЕНОСЕЦА
Пристъпваш ти под тежки лаври,
синът на своята страна,
гърмят ликуващи литаври,
пращят победни знамена!
Поглеждаш тих, грядущ и мъдър,
самин за себе си закон,
блести под лоба среброкъдър
избистрен твоят небосклон!
Днес под съня ти многогранен
един народ се подслони
и търси в погледа ти странен
забравата за тежки дни!
Тук всички клетвата ще сторят,
що в знаме си издигнал ти,
а тихо на сърцата хорът
ще шепне: "Татко наш, прости!"
Пред първенеца си помазан
днес плаче всякой прероден
и цял един живот разказан
раздипля своя път свещен!
Морета с бури непознати
е цепил твоят кораб твърд,
макар изпратен сред проклятия
и гонен от самата смърт!
А в теб се раждаше тогава
свободен земният живот,
ти сам бе истина корава,
словата ти - вълшебен плод!
Но никой тук не вижда още
как зее царствената гръд,
че не в сърце, а в живи мощи
на радост сълзите горят!
Гърмят ликуващи литаври,
тих венценосецът стои
и скритом от безсмъртни лаври
кръвта на цял живот струи.
/Теодор Траянов, "Пантеон"/
(и днешният ден където и да било ни ги позволява!)...
Ми приятно и благотворно четене барабар с мен тогава!
___
ВАСИЛ ЛЕВСКИ, монашеско - Игнатий
(Васил - от гр. "царствен"; Игнатий - от лат. "огнен")
"Мерсия Магдермот: Образът на свободата едва ли би имал по-сполучливо олицетворение от тоя весел, пълен с живот млад бунтовник... Той притежава всичко най-присъщо за един герой от вълшебните приказки: младост, външна красота, чар, смелост, целеустременост и една привидна способност да минава невредим през самата паст на смъртта. Той съчетавал простотата на дете и властта на един месия в едно свръхестествено единство, което внушавало доверие и принуждавало към покорност... Най-силно впечатление правели очите му. Малцина можели да издържат целия огън на неговия поглед. "
/Генчев, “Васил Левски”, стр. 106/
Баща ми неведнъж казваше: Народ, който е родил Левски, е велик народ!"
Цвета Унджиева
Той имаше служение в името на България; жизнен път - обречен и достойно изходен; кончина, несравнима по мистериалност и почитана не само от нас, но и от онези, които пращат такива синове да ратуват за нещо повече от обикновената ни трапеза - за свобода. Левски не беше тръгнал съблазнен от величие за жертва, не потърси и евтино спасение (можеше да отиде в Румъния или пък в манастир). Не - той като Иисус трябваше да изходи голготския си път. Това е доброволна жертва на съразпване!
/Ваклуш Толев, сп. "НУР" 6/94, стр. 88/9/
*
Въпрос: Казвате, че Левски се е самообрекъл. Като душевност и националност българинът склонен ли е към самообричане?
Отговор: Да, това е кръвта на българина. Това са хората на Танг Ра.
/Ваклуш Толев, в. "Стряма", гр. Карлово, 14.02.1995 г./
*
Идеята за Бога, както правдиво бележи М.И.Кирчев, лежи дълбоко в природата на Левски. "Вярата при него не е научена, придобита, но изхожда от дълбините на неговия дух, проникната от всички елементи на евангелската проповед."
Религиозен дух ще открием в цялата послешна дейност на Апостола, която за него е била всякога едно обществено богослужение. Безукорната нравствена чистота, мистиката на неговото себеотричане, както и пуританската строгост на живота му имат именно това нещо в своята основа.
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 88/
*
Когато веднъж го запитали не се ли страхува, а все е весел, той отговорил: Какво да се страхувам, аз по-напред съм си изпратил душата при Бога и тогава съм тръгнал по тоя път.
/Генчев, "Васил Левски", стр. 108/
*
Искрено религиозен за него актът на разкалугеряването не е акт на ликвидация с вярата. И скътването на косата има своето дълбоко значение.
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 136/
*
В разстригването на Левски има още една подробност, която прави впечатление. Защо все пак той избира именно Великден, най-големият християнски празник, и в тоя тържествен ден захвърля расото?
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 136/
*
Захвърлянето на расото, и то не кога да е, а на връх Великден, не е преценено от народната памет като кощунство, а като знак, че героят тръгва по път, който по-сигурно ще го сроди с небесата. И може би не случайно през целия си живот Левски неизменно ще продължава да бъде назоваван дякон Игнатий, дякон Левски или просто Дякона.
/Генев, “Васил Левски”, стр. 194/
*
В песенното творчество липсват също мотивите за предателите и за гроба на Васил Левски. Те са заменени от величествения силует на софийското бесило.
/Генев, “Васил Левски”, стр. 211/
*
"Светецът" - герой и мъченик на българската история - няма гроб. Той като че ли е възкръснал.
/Генчев, “Васил Левски”, стр. 206/
* * * * * * *
По време на втората българска легия в Букурещ, според спомените на Христо Иванов, Апостолът е опериран в частна къща, в която остава до края на оздравяването си. През втората половина на март Левски е закрепил вече здравето си, но все още не може да излиза...
Докато е още болен, той обмисля подробно състоянието на освободителното дело и търси причините за неговите неуспехи. Сега той има възможност и време да се съсредоточи и да направи една равносметка на придобития опит. В глухата самота на уединението неговият дух прозира бъдещето. И мисълта, до която идва, озарява съзнанието му със силата на едно откровение. Но пак ви мола и познавам - пише той на Панайот Хитова - за най-искрен и пръв Любимец Български да дойдите при мен или да ви пишя какво аз мисля да права и ще го направа ако рече Бог... за което ако изпечеля, печели цял народ, ако изгубя губя само мене си.
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 210-211/
*
Левски, най-гордият мъж в нашата история, е останал в съзнанието на потомството със своята пословична християнска смиреност и безпретенциозност, която граничи с духа на благородния аскетизъм. Много пъти в своя живот той е засвидетелствал една осмислена, естествена скромност... Своята човешка смиреност и скромност Левски показва и по време на общото събрание през април-май 1872 г. Без да прави компромис с принципите си, с идеите си, които са единствения смисъл на неговия живот, Левски отстъпва по практически съображения пред емиграцията и нито веднъж, въпреки всичките права, той не пожелава да бъде "еди какъв си", а скромно и тихо се връща на пътя, осеян от засади, заптиета и предатели.
/Генчев, “Васил Левски”, стр. 111/
*
Мнението на тези, които ненавиждат Дякона приживе (тук не става въпрос за турските управници и за българските предатели, а за тези, които са участници в движението или са български патриоти от другите политически лагери), най-ярко е изразил Анастас поп Хинов. Едно свое писмо до Апостола, в което се възмущава от укорите, които Левски е отправил по негов адрес, Хинов завършва така: Но моля ти се, недей ми току стъпа на краката, че ща са изправа един път и ща та клъцна в челото и няма да ма забравиш за сякоги. Само каква злоба е стаена в дребната Попхинова душа, щом може пред лицето на Апостола да изсъска пепелянското си желание да го клъцне по челото.
Така разприте за големство, стигнали у един Атанас поп Хинов до завист, която ражда смъртна омраза, съпътстват последните дни на Левски, за да осветлят откъм друга страна историческото му безстрашие, което го отвежда до бесилото.
Софийското бесило през 1873 г. озарява с нетленна светлина живота на българския Апостол. Бунтът на страхливите души срещу него, съмненията на богатите, дори и на самите му съратници, секват завинаги. Никой не би се осмелил повече да си помисли, че може да клъцне като пепелянка по челото този великан, защото за това е нужно да се изкачи до бесилото. Никой не ще се осмели вече да разправя насам и натам, че това карловче ще продаде и баща си за пари, защото той е дал живота си за България.
/Генчев, “Васил Левски”, стр. 145/
*
Сигурно огорчен от нещо във връзка с разправията си с Анастас поп Хинов, Апостолът още след първата своя забележка, като припомня на брат му, че от 1861 г. се е посветил на делото, се вижда принуден да каже нещо повече за себе си: От тогава и досеги, малко много в това съм се занимавал, и работата ма е срящала със сякаква тюрлия, и не можя ме отвърне да работа за други или да ма отчяе да гледам своят си интерес. Ако ни знайте! питайте и научети са добре, чи ако ма земите за вярване пълно, тогава знам чи и думите ми ще бъдат истинни във вас.
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 920/
*
На Данаил Попов Апостолът изяснява надълго, защо е заповядал и на Ловчанския комитет да не се отварят писмата му в негово отсъствие: Защото не върша нищо докато им не представя и защото за една само дума, което значи лозинка, и това само аз трябва да го зная; което е ключ към тайната с тях на едно? Не е ли за тяхна здравост? и зная ли в кое писмо ще ми забележите таквоз нящо!
На възражението, което би могло да му се направи, че някои писма изискват незабавен отговор и в такъв случай би трябвало да се отварят дори в негово отсъствие, за да им се отговори веднага, Апостолът възразява: А какъв ще бъде тоя отговорq когато те по мое разгледване са може криво отговорили и аз захващам да пишиа друг отговорq несъобразен с технийт? тогава какво правите Вий там, а тук какво става? Не е ли по-добро като се сберем и каквото ся намери за по-добро така да стани. Досега така като ся вървели работите ни се слепи не сме ли ги раждали! във Влашко ни са ли тия причините дето днес работат задружно, пък утре захващат да ся нападат!
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 427/8/
*
Апостолът не се съблазнява от идеята за самовластие, но той не е и роб на правото на мнозинството. Защото винаги изхожда от едно извънредно развито съзнание за лична отговорност: Аз не съм съгласен в такова нещо, продължава той в същото писмо до Данаил Попов, съгласен съм тогава, когато по-напред сме разгледали, че вишегласието като не одобрява мнението ми! то тогава турям се на работа с тях заедно със сичкити си сили! но пак не подписвам, че аз съм го избрал за така да бъде. Пък то, ако излези на добро, то е на вишегласието; и зло ако е, пак на тяхна отговорност остава; мене ме нема там защото не подписвам, а и не развалям като е по вишегласие; длъжност ми е да работя и аз с него; но като ся одобри моето предложение от вишегласието, тогава съм в отговорност на злото; и нека чернеиа аз пред народа.
/Унджиев, “Васил Левски”, стр. 428/
*
И на често трябва да се съветваме ний дейците, щом спазим един другиму погрешките си - пише Левски на Филип Тотя - защото секи бърка, па ни мой да се съвземе. На драго сърце трябва да обичаме оногова, който ни покаже погрешката. Инак той не е наш приятел. Още по-ярко благородство блика от писмото на Левски до Иван Кършовски: Не ни трябва таквоз бутане и заобикалки. Но кажи това и това ти е грешка, та да се поправя, ако съм чист човек, както и аз за вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории, не ги замълчавам. За отечеството работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите криволици, па да се поздравиме и се да си вървим ведно, ако ще бъдем хора.
/Генчев, “Васил Левски”, стр. 111/
*
Велико качество на народния деец според Левски е жертвоготовността в името на свободата. С безукорно усещане за историческа вечност той пише, че който се жертва за свободата, неговото име навек остава живо. За решителния, постоянния и благороден деец на революцията и свободата няма страх, няма извинения никакви, а смъртта му е самата утеха и душеспасение, която смърт заслужава горепосочата ни слава от българския народ и венец от Бога.
/Генчев, “Васил Левски”, стр. 49/
*
Писмо до Филип Тотю: Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките. Не е ли така? По мое мнение е така най-право и човешко... Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито катедневното ми преследване от полицията от град на град, по селата и кърищата, пък от самите изродици български. Нито пък казвам, че от края на работите ни досега съм бил способен при таквиз страшни и мъчни времена. А сега защо да не съм аз на еди кое си място, ами еди кой си на готово. Напротив, ако му сече главата повече, трябва самин да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друго, нека по-долна работа. Историята няма да прикачи заслугата ни другиму...
Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.
Какво искам повече, като гледам отечеството, че ми е свободно, такова нали ми е предназначението ни днес за него - не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва на всеки работник български да даваме таквоз предначертание. И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа.
/Генчев, “Васил Левски”, стр.109/
* * * * * * *
Левски няма да бъде забравен. Достатъчно голям е в историята ни, за да не бъде забелязан; достатъчно свят е в душата и в делото си, за да не бъдем респектирани в признание. Достатъчно смирен е, за да не бъдем смутени, че ще ни вземе гордостта; достатъчно велик е, за да не се срамуваме, че нямаме големи синове! Само Васил Левски има прозвището Апостол, защото този човек наистина беше с провиденцията на апостол.
Той беше всичко! - Дързостта на хан Аспарух, прозрението на княз Борис, мъдростта на цар Симеон, далновидността на цар Калоян, копнежът на цар Иван Асен II, жертвоготовността на патриарх Евтимий и бродничеството на Отец Паисий.
/Ваклуш Толев, сп. "НУР" 6/94, стр. 91/
Това е Левски, тази Икона на Свободата - от неговото богослужение до неговото народослужение. А народът е Божий, защото човекът е сътворен от Бога!
/Ваклуш Толев, сп. "НУР" 6/94, стр. 91/
НА ВЕНЦЕНОСЕЦА
Пристъпваш ти под тежки лаври,
синът на своята страна,
гърмят ликуващи литаври,
пращят победни знамена!
Поглеждаш тих, грядущ и мъдър,
самин за себе си закон,
блести под лоба среброкъдър
избистрен твоят небосклон!
Днес под съня ти многогранен
един народ се подслони
и търси в погледа ти странен
забравата за тежки дни!
Тук всички клетвата ще сторят,
що в знаме си издигнал ти,
а тихо на сърцата хорът
ще шепне: "Татко наш, прости!"
Пред първенеца си помазан
днес плаче всякой прероден
и цял един живот разказан
раздипля своя път свещен!
Морета с бури непознати
е цепил твоят кораб твърд,
макар изпратен сред проклятия
и гонен от самата смърт!
А в теб се раждаше тогава
свободен земният живот,
ти сам бе истина корава,
словата ти - вълшебен плод!
Но никой тук не вижда още
как зее царствената гръд,
че не в сърце, а в живи мощи
на радост сълзите горят!
Гърмят ликуващи литаври,
тих венценосецът стои
и скритом от безсмъртни лаври
кръвта на цял живот струи.
/Теодор Траянов, "Пантеон"/
в отговор на Cвeтлинa в миcълтa
#2
Re: ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Благодарности за написаното. Поклон пред великия българин!
в отговор на Cвeтлинa в миcълтa
#4
и аз благодаря
станах сутринта, погледнах календара и някъде между ритуалите на миене и кафеправене нещо ми си беше заглождила тази дата.... но ...
нямаше да си спомня
срам ме е но сутришния блок ми го припомниха
и зададох един много интересен въпрос, който за жалост остана без отговор в предаването - ако левски не беше загинал, каква ще е да е съдбата му в свободна българия - като на стамболов ли
я се поразмърдайте малко
§§
нямаше да си спомня
срам ме е но сутришния блок ми го припомниха
и зададох един много интересен въпрос, който за жалост остана без отговор в предаването - ако левски не беше загинал, каква ще е да е съдбата му в свободна българия - като на стамболов ли
я се поразмърдайте малко
§§
Re: и аз благодаря
Трудно е да се отговори. Левски е бил скромен и не се е стремял към власт. Освен това той е деликатен и не би се забъркал навътре в политиката като Стамболов. Мисля, че не биха посмели да го ликвидират като Стамболов . Би било прекалено голямо престъпление да се посегне към един национален герой като Левски.
Re: Като...
...Стамболов едва ли, но като себе си... Не пречи да бъде убит, но мотивите ще са други - би трябвало... Затова се казва, че "фактите са гробари на истината" - не винаги един и същ факт е с едни и същи причини, с един и същи вътрешен смисъл... Така или иначе Левски си е дошъл с предназначението на тази си саможертва, нали... Точно затова там има едно сравнение с великият му Учител Христос... Какво казва Христос на Юда - “Върви и си свърши работата”... И Юда после хвърля сребърниците, които е предпочел пред изявата на духа си в Негово лице, и се самоубива... Значи знаел е предварително Пътя си Христос и не се е възпротивил, защото така осветлява делото си, така оставя резката в съзнанията... Интересни са много нещата, don't you think...
E, поздравче от мен и чао сега
Не пречи да бъде убит, но мотивите ще са други - би трябвало... Затова се казва, че "фактите са гробари на истината" - не винаги един и същ факт е с едни и същи причини, с един и същи вътрешен смисъл... Така или иначе Левски си е дошъл с предназначението на тази си саможертва, нали... Точно затова там има едно сравнение с великият му Учител Христос... Какво казва Христос на Юда - “Върви и си свърши работата”... И Юда после хвърля сребърниците, които е предпочел пред изявата на духа си в Негово лице, и се самоубива... Значи знаел е предварително Пътя си Христос и не се е възпротивил, защото така осветлява делото си, така оставя резката в съзнанията... Интересни са много нещата, don't you think...
E, поздравче от мен и чао сега
в отговор на Cвeтлинa в миcълтa
#8
Re: ВАСИЛ ЛЕВСКИ
we4en poklon !!! i da se pou4im ot nego wsi4ki bylgari
Да, това е въпросът.
Да се опитваме да бъдем такива. Иначе и преклонението ни към него не е истинско. Да си представим хипотетично, че Левски би могъл да ни отговори. Какъв диалог би се получил? Може би нещо такова:
Аз: Поклон пред теб, Апостоле! Чисто живя и праведно умря. Защо не са повече българите като теб?
Левски: Живях и умрях по този начин, защото вярвах в доброто бъдеще на България, защото исках да ви покажа пътя към свободата.
Аз: Уви, напразна е била вярата ти.
Левски: Не, не е напразна, иначе нямаше да умра за нея. Аз и сега вярвам в това, но моите дни свършиха отдавна. Сега е ваш ред.
Аз: Не се раждат често такива като теб, Апостоле. Повече от век ги чакаме, няма ги. Всички ние сме слаби, не можем така.
Левски: А аз по-силен ли бях?
Аз: Доколкото съм учил история...
Левски: Ти не знаеш за моите слабости само заради това, че в такива моменти не бързах като вас първо да се оплача, за да сваля товара от плещите си, а с вяра в истината и в Бога намерих сили в себе си да бъда този, за който ти знаеш от учебниците по история. Ти лично, например, готов ли си още утре да се откажеш от службата, от топлата стая в тези хладни февруарски дни (но повярвай ми, не толкова хладни, колкото по мое време), от кариера, от дом, от семейство и да се посветиш на моето дело?
Аз: Да не съм луд?
Левски: А аз луд ли съм бил?
Аз: Ами явно си бил луд. Сега чак го разбирам...
Левски: ... сега, когато поставих въпроса лично към теб. А започна с поклон... Към кого го правиш? И защо го правиш? Може би за да изглеждаш свободен в собствените си очи? Никой не е искал от теб да правиш това, което аз съм правил. Може би точно с работата си или точно в семейството си ще бъдеш най-полезен за България. Моята майка, например, е била също толкова българка, колкото и аз. Попитах те просто, готов ли си. Аз ви посочих пътя към свободна България, но вие не искате да тръгнете по него. Изборът е ваш. Това, което съм могъл да дам, дадох го.
Аз нямам думи да отговоря на това, но и правилният отговор е отвъд думите.
Аз: Поклон пред теб, Апостоле! Чисто живя и праведно умря. Защо не са повече българите като теб?
Левски: Живях и умрях по този начин, защото вярвах в доброто бъдеще на България, защото исках да ви покажа пътя към свободата.
Аз: Уви, напразна е била вярата ти.
Левски: Не, не е напразна, иначе нямаше да умра за нея. Аз и сега вярвам в това, но моите дни свършиха отдавна. Сега е ваш ред.
Аз: Не се раждат често такива като теб, Апостоле. Повече от век ги чакаме, няма ги. Всички ние сме слаби, не можем така.
Левски: А аз по-силен ли бях?
Аз: Доколкото съм учил история...
Левски: Ти не знаеш за моите слабости само заради това, че в такива моменти не бързах като вас първо да се оплача, за да сваля товара от плещите си, а с вяра в истината и в Бога намерих сили в себе си да бъда този, за който ти знаеш от учебниците по история. Ти лично, например, готов ли си още утре да се откажеш от службата, от топлата стая в тези хладни февруарски дни (но повярвай ми, не толкова хладни, колкото по мое време), от кариера, от дом, от семейство и да се посветиш на моето дело?
Аз: Да не съм луд?
Левски: А аз луд ли съм бил?
Аз: Ами явно си бил луд. Сега чак го разбирам...
Левски: ... сега, когато поставих въпроса лично към теб. А започна с поклон... Към кого го правиш? И защо го правиш? Може би за да изглеждаш свободен в собствените си очи? Никой не е искал от теб да правиш това, което аз съм правил. Може би точно с работата си или точно в семейството си ще бъдеш най-полезен за България. Моята майка, например, е била също толкова българка, колкото и аз. Попитах те просто, готов ли си. Аз ви посочих пътя към свободна България, но вие не искате да тръгнете по него. Изборът е ваш. Това, което съм могъл да дам, дадох го.
Аз нямам думи да отговоря на това, но и правилният отговор е отвъд думите.
в отговор на Cвeтлинa в миcълтa
#13
Re: ВАСИЛ ЛЕВСКИ
I Levski li e bil bolen?
Sigurno, drugarju X-Petar...
Sigurno, drugarju X-Petar...
в отговор на Cвeтлинa в миcълтa
#14
ISKAM TE ZA
MODERATOR!
TEBE - AMA TAKIVA KATO TEBE SE RAJDAT VEDNAJ NA HILJADOLETIJA!
TEBE - AMA TAKIVA KATO TEBE SE RAJDAT VEDNAJ NA HILJADOLETIJA!
в отговор на Cвeтлинa в миcълтa
#15
Re: ВАСИЛ ЛЕВСКИ - да...
Искам Апостола за модератор.
Ама не става - няма го, мъртъв е. Хайде сега ми поставете диагнозата.
Оставка за хората, които не зачитат човешкото достойнство... Които тъпчат слабите... които лъжат... пускат двусмислени теми... манипулират...
Които си позволяват по фин начин да наскърбяват... които толерират мръсниците...
Да продължавам ли?
Изобщо - ако човек е цивилизован, той се маха САМ. Вие - Хитър Петър и боряна - доказахте своя непрофесионализъм...
Вървете си сами. Имайте чувство за доблест.
Ама не става - няма го, мъртъв е. Хайде сега ми поставете диагнозата.
Оставка за хората, които не зачитат човешкото достойнство... Които тъпчат слабите... които лъжат... пускат двусмислени теми... манипулират...
Които си позволяват по фин начин да наскърбяват... които толерират мръсниците...
Да продължавам ли?
Изобщо - ако човек е цивилизован, той се маха САМ. Вие - Хитър Петър и боряна - доказахте своя непрофесионализъм...
Вървете си сами. Имайте чувство за доблест.
в отговор на Cвeтлинa в миcълтa
#16
Re: ВАСИЛ ЛЕВСКИ - за да няма недоразумения
Аз бях - нерегистрираната с ...
Приятен ден - и до скоро...
Приятен ден - и до скоро...