Сърцето е самотен ловец,

ловуващ на самотен хълм. Как разбирате тази мисъл на Фиона Маклеод ?

Вярно е това, в което вярваш !

Явно сърцето пасе трева - макар, че не се споменава дали има трева по самотния хълм

Подозирам все пак, че това не е мисъл!

Victims, aren’t we all?!

реших - не е мисъл и преставам да гадая какво е искала да каже авторката. Ако е искала да я разберем, да си го е казала с думи прости и ясни, като за нас.

Вярно е това, в което вярваш !

А това от стихотворение ли е?

Victims, aren’t we all?!

намерих го висящо и с нищо не го свързвам. Отказвам да мисля, днес е ден за почивка.

Вярно е това, в което вярваш !

Може пък авторката да си е падала по лова...
Ловува се с пушка, ако сърцето се използваза тази цел , то неизбежно ще си остане един самотен ловец без плячка...

И от време на време е много вярна.
Гониш нещо на място, дето него го няма,
а и знаеш че го няма(там),
но ти си го гониш.

С малко повечко думи, наистина, но за сметка на това доста по-добре го е обяснил това нещо М.Ю.Л. в "Герой нашего времени".

~*~

________
- web -

Да не забравяме, че това не е мисъл, а заглавие на книга. Красиво е, дори и извън контекста на романа. Аз също го възприемам буквално. Но книгата - тя е невероятна. Прочетете я.

Познавах преводача. Казваше се Марин Стефанов (Мики) и ми бе учител по английски. Той беше много необикновен човек и вложи много от себе си в превода. Отиде си от този свят на 55 години... Когато го видях последния път, играхме шах, както някога, и когато си тръгвахме от шах-клуба, той ми каза със звънтящ глас, треперещ под тънкото си яке в мразовитата зимна нощ: "Дано Господ ми даде да преживея тази зима..." Беше декември 1997 или януари 1998... Починал е през февруари, самотен в студената си квартира... Много научих от него през годините на приятелството ни. Хора, които са го познавали от едно време от Факултета по Английска филология, казваха, че бил гений, и е щял да стане поне професор, ако развитието му било продължило с първоначалния ритъм... Но той избрал друг път - този на самотата и отчуждението, този на алкохола...
А преводът е редактиран от Сабина Беляева - изтънчена и много ерудирана пернишка писателка, която по ирония на съдбата почина няколко дни преди да се запозная с нея - когато Мики ни беше уредил среща, на който щях да отида с голямо вълнение, стискайки тънка папка с разкази и стихове под мишницата...

Не знам защо ви разказвам тези неща. Може би защото си спомних за книгата и ми стана тъжно. А може би защото тези хора са вплели нещо от себе си в българския превод, и прочитайки го, вие ще се докоснете не само до авторката, но и до тях...

И защото те също бяха самотни сърца...

Зависи от сърцето
Яребицата не е ловец.
Вълка е ловец. ;)