Ебаси майката...

Ми ,че то никой не обичал гугутките!

Направо съм шокиран*

Аз не помнех какво съм писал снощи пък то- живата истина!

БАХ МАА МУ!
Ле ле.....





*Щото си бих шокове

Така си е, понякога човек открива велики истини без да иска. Написва си, разбираш ли - ей така - мразя гугутките, и изведнъж се оказва, че е казал вечна мисъл... И се почва една - обявяват го за месия, започват да му пишат житието, започват да изчисляват летоброенето по дпоетския календар... А то защо - защото човекът си бил бил шокове...

Абослютно вярно. А като си помисли човек колко години, векове, хилядолетия са били необходими на всички поети, за да стигнат, аджеба, накрая до вечната мисъл... И пред нея да не е необходимо дори да четеш някакви си там, които възхваляват птиците... Или писания от сорта на "Душата ми като криле е... " и тем подобни гнусни инсинуации...
Ех... )

Така сме ние, поетите, винаги с поглед, взрян в бъдещето, винаги пълни с прозрение.
Благодаря ти, че ми помогна да осъзная колко ненавиждам гугутките, тяхната ... гугуткинска!
По този повод - намразих и патешкото в китайските ресторанти...

Баси, къде си, кумире мой, The Поете... Ти си моя прозорец към тоя форум - а твоите теми са моята муза единствена:))))))))

На една гугутка


Ти си гугукай, досаднице,
кой ли те слуша,
сладкопойна гугутко
и си мисли, че си птица райска,
дето осенява просторите клубни
с мисли велики и вечни.
Инак си цвъкай, гугукай,
твоята ... гугукаща.
Ала знай, че ми лазиш по нервите ти,
и не очаквай от мене
аз да ти гугукам в отговор... о, забрави...
Сети се само едно -
ти коя си и ме
на мира
остави...
във врата ми не дишай, не гмецай
не ми гугукай, не цвъкай...
Абе - замри!

Давам ти жокер -
ти не мяукаш.
Само гугукаш, гукаш, гугукаш...
Твоята... гугукаща!
Спри!

Е това беше...
Драйфа ми се от гугутки:))))))))