Забавления

как забавляватв децата си?
аз просто им давам пари да ходят и да си купуват каквото искат

Е, не всичко е пари. Подарила съм на моите деца жива играчка - една булдочка и надявам се, покрай приятните игри с нея, да понаучат и нещо друго. Иначе, основно се забавляваме с игри с карти - санатасе, бридж, също табла - backgammon, 3D и по-сложни пъзели, тенис и ролери в парка, понякога заедно на театър. То добре, че все още искат да правим нещо заедно. С порастването забелязвам, че все повече си търсят приятелските компании или се увличат в най-различни колекционерски мании. То и аз, да си призная, се увличам в една единствена колекционерска мания , доколкото мога разбира се - събирам образи на Франклин Рузвелт в зелено /вярно, вулгарно звучи, но такава е българската традиция "бели пари за черни дни"/. Мисля си, че за всички деца, по-малки или по-големи, основните забавления са игрите.

SIGURNO SI PRAVAl

Рузевелт на зелен фон го правят всички американци и 90% от земните обитатели. Не става ясно добре, но мисля, че децата ти са големи. Моите имат 8 год. и 3 мес. разлика и с всяко се занимавам поотделно. Само в събота или в неделя ги водя заедно на МакДоналдс, защото това се очаква от мен като баща. По-интересно е какво им говориш. Аз лично си подбирам приказките пред тях, защото на фона на всички простотии, които децата слушат в детската градина и в училището - авторитетния глас на бащата може да натежи много, ако думите са внимателно балансирани и звучат красиво. Тогава и детето ще може да апострофира простотиите с нещо по-красиво, което да ги замества и да е чуто у дома. Така и идеята за дома като свещен храм на всичко хубаво в детската душа ще се съхрани и то ще пожелае след време да изгради същия такъв хубав дом със спокойно семейство и деца - и няма да се огорчава, да се бочка с наркотици и т.н. Консервативният тип възпитание винаги е печеливш...

~ ~ ~\____/~ ~ ~

Е, това с точните думи казани навреме, май го могат само бащите. Моите уважения за този акцент. Усещам се (понякога), че съм казала повече думи, отколкото трябва и те "увисват" там някъде във въздуха :) Но дано се науча, защото децата са ми момчета на 8 г. и 9 г., а както учи теорията мъжете не обичат да ги "залива" море от думи.

функциите и дейностите на майката и таткото са разделени. Жените поемат основното до 7 години, но след това и татковците се включват. Понеже не можем да перем и готвим, поне като възпитатели се изявяваме, пък и можем да разхождаме децата по-дълго време и да ги забавляваме, докато майките готвят, чистят, шетат и перат в събота и в неделя сутрин. Та така е при мен. Но си е въпрос и на авторитет на родителя в къщи.

~ ~ ~\____/~ ~ ~

Покрай детето си станах писателка на нови приказки, за да не ги е чувала, станах поетеса, станах малко дете, станах и какичка....
/ако ме разбирате какво искам да кажа:))/
Наполедък с нея си говорим в рими, и да ви кажа по-успешно се справя и от мене....може би под влияние на многото книжки, който сме й чели...
Много ни харесва поредицата за гората --- магазин в гората, мелница в гората, горската поща , аерогара, вестник и т.н. , и т.н.
Дори се случи така, че наскоро й купих една , започнах да й чета, а тя сама си нагласяше римите на края на всеки ред...
Викам й :" маме, да не сте я чели с баба..." , "неееееееее" отговаря ми тя
и остана доволна като усети , че съм направо горда с нея
Баща й ще рече на шега : "..на мама генийчето..,ЩО РЕВЕШ СЕГА", например , когато направи нещо нередно....
На 4.5 години е , и един път ми вика..."мамо, като се разплача баба ми дава това и това".....Открива света...Става ми смешно ,наглед голямо дете да ревне като магаричка за нещо си,... ей такава уста отваря../друг е въпроса , дали и ходим по ума, де/

Абе, да плачеш или да се смееш, не знам....всичко с времето си....да са живи и здрави...

хехех вие ли не можете да перете , готвите и прочеее ..просто не ви се иска ..сещам се когато бях малка и баща ми като сготви - ех таз манджа беше най- прекрасната , хич не можеше да се сравнява с тази на майка ми ...пък като изпереше / е то пералнята го прави туй чудо/ - прането ми изглеждаше по - бяло от това на майка ми ..и тогава като почна да си го хваля тоз мой баща ...ейй мед ми капеше от устата , па и той много сладко си похапваше от тоз медец ..ей за това го правите толкова рядко
Та тва като го причетох излизе че майката е слугинята, а бащата - клоуна / тва за ролите де / ..ама както ти каза " всичко е въпрос на авторитет на родитела в къщи" ..кой как си го постели

3:-0

Аз имам две момчета на 11 и 14 г. Половината от забавленията ни са съвместни. Например заедно играем баскет, разхождаме кучето /имаме немска овчарка/, ходим за риба и даже играем в мрежа Delta Force /любимата ми игра/... Естествено и голяма част от забавленията им минава с приятели - карат колелета, ролери, събират се и играят в мрежа любимите си игри и т.н.

И моите момчетии (2 и 4 г.)до скоро харесваха горските истории, а преди това историйките за Мечо - пътешественик, капитан пожарникар и т.н. Отскоро страста им е да редим пъзели - не пропускаме вечер да не наредим поне един. Много обичат да рисуваме заедно на компютъра. Върхът на удоволствието обаче е да отидем някъде на екскурзия. Някъде недалеч от града или пък на по-голяма екскурзия. Мисля, че тези разходки са много полезни и за интелектуалното им развитие. Миналата есен ходихме до София и се качихме с лифта да Щастливеца. Още споменават как сме минавали през тунелите, как са гледали кравите от високо и че са били по-високо от облаците. Освен това знаят за какво става дума като пеят: "Не е далеч от София, ела и ти. Отиваме на екскурзия, на Витоша." или като се играят на влак и правят тунели.

към петгодишнината на дъщеря ми забавленията ни са:

всевъзможни дидактични и ролеви игри, предпочитам да оставя играта на кукли за приятелките и, обаче. Просто не се справям така добре, както нейните приятелки.

Ходим заедно на пицария, детски дискотеки, концерти.

Когато имам работа вкъщи съвсем честно ще си призная, че я оставям или на компютъра, или пред ТВ. Много педагогично, няма що, но и къщната работа не бива да се занимарява.

***

към петгодишнината на дъщеря ми забавленията ни са:

всевъзможни дидактични и ролеви игри, предпочитам да оставя играта на кукли за приятелките и, обаче. Просто не се справям така добре, както нейните приятелки.

Ходим заедно на пицария, детски дискотеки, концерти.

Когато имам работа вкъщи съвсем честно ще си призная, че я оставям или на компютъра, или пред ТВ. Много педагогично, няма що, но и къщната работа не бива да се занемарява.

***

ти да не си даскалица или нещо такова?

~ ~ ~\____/~ ~ ~

да се каже, по-точно и това съм, но не даскалица в класическия смисъл.

***

Моите умеят да се забавляват и сами, но с помощ отстрани.
Много полезно занимание е, според мен, децата да се срещат и общуват с приятни, одухотворени хора. Старая се да ги срещам с такива или да каня у дома. Запомнят думите, жестовете, историите, които са разказвали.
Със сина ми /10/ години, се срещаме с негови познати от интернет.

Познаваш ли приятелите им?

По-голяма част от тях познавам, защото редовно се събират и в къщи!