Просто тема

Една идея ме занимава от известно време. Трябва ли хората да се разглеждат като равни или има хора които са повече от други и с това са по важни/ценни. Кой може да определя дали един човек е важен или не и по какви критерии?

Смятате ли че някой има право да ви казва какво да правите?

"Трябва ли хората да се разглеждат като равни или има хора които са повече от други..."

1) Хората не са равни. Има ситуации при които може да се разглеждат като равни с известно приближение.

"...и с това са по важни/ценни. "

2) Има такива хора.

"Смятате ли че някой има право да ви казва какво да правите?"

3) Да. Мое право е да не го слушам...

doidohme si na dumata.
Ami kak beshe vsichki hora sa ravni ama niakoi sa PO ravni. E kakto kazvat humanistite vsiako jivo choveshko JIVOTNO e cenno. Da coveka e jivotno i mislia che e yasno zashto. Po cenni hora li ? Ami ima razbira se i vinagi shte ima otdelen vapros che tova e subektivno kakto i po gore kazanoto po tochno bnapisanoto ot men. E verno nikoy ama NIKOY ne moje da ti dade pravoto da se mislish za neshto poveche (imashe v edna mnoogo stara tema edno momchence koete se misleshe edna li ne za neshto svrah v galakticheski mashtabi HA HA HA ).
A da mi kazva niakoi sto da radim, koyto me poznava (ima takav pone edin v cluba shte kaje che tova e nevazmojno, no po princip may vijdame takviz deistvia ejednevno i to may ot hora koito se misliat tochno za PO i koito priemat neshtata za napalno estestveni da e taka. A do kolko go zaslujavat tdelen vapros. E vsiako pravilo (pochti) si ima izkluchenia. Mislia che triabva da za izvestno vreme v jivota na chovek da se vslishvame v tova koeto ni kazvat horata davashti nachalnata cennostna sytema ako ne go pravim si e za nasha smetka. Ta tuy de

Хората не са равни. От тази отправна точка идват няколко въпроса:

Защо тогава всички хора имат равни избирателни права?
Защо се претендира че всички са равни пред закона?
Кои хора са по-важни, какви са критериите определящи важността, кой е този който определя важността на даден човек?

Какво се получава с твоето "право" да не слушаш, ако решиш примерно да не плащаш данъци? Нали ще те задължат да си ги платиш? Значи явно има някой който не само решава какво и колко е добре за теб, но и те задължава да изпълняваш?

Защо мислиш, че аз нямам право да се мисля за нещо повече от теб? По-интересно е, щом се съгласихме за това, че хората не са равни, защо обществото всячески се стреми да ни наложи идеята, че сме равни? Вярно, по-лесно се управлява. Но пък обществото не е стабилно, защото моите потребности и желания не съвпадат с тези на живеещия в мърсотия в някое гето клошар. Не може едновременно моите и неговите потребности да се удовлетворят и в такъв случай кой от нас има предимство? Дали ако се стигне до съд и двамата сме обвинени в едно и също, ще имаме еднакви присъди, как мислиш?

А за това, че някой ти казва постоянно какво да правиш - можеш ли ако поискаш да влезнеш в Народното събрание? Можеш ли да не плащаш данъци? Можеш ли да си направиш телекомуникационна компания в БГ? Можеш ли да носиш свободно оръжие? Можеш ли да си купиш наркотик свободно?

Интересно кое те накара да задаваш именно такива въпроси.
Хората са равни пред закона. С изключение на депутатите, близките до властта - съпруги, фондации, приятели, собственици на любими ресторанти, онези, които дават пари на партиите преди и след избори, предпочетените банки, престъпниците, които препират парите на властта и прочие... Не са равни също и магистратите, които оправдават престъпниците, а самите те остават вън от законите...
А защо се претендира, че всички са равни пред закона... Ами как защо... За да продължават някои необезпокоявани да вършат престъпленията си, претендирайки, че са равни...
Ние като избиратели определяме важността на хората, които сме посочили или избрали. Лошото е, че ние не знаем името на зачисления си депутат, за да го питаме какво е направил от наше име...
Имаш право да не плащаш данъци, а също и да не гласуваш...
Имаш право също да се кандидатираш да бъдеш по-равен от останалите...
Това са само контури... Разговорът е много дълъг.

(Уффф... не се разбираш от дума...)

1) Не всички имат равни избирателни права. (Децата, лудите, затворниците...) Отделно избирателното право няма много общо с управлението. (Нека изпреваря въпроса ти "Ами защо наричаме това "Демокрация"") Естествено съществувва простия отговор че "равните" права са справедливи защото ценноста на някои хора спрямо други е много "според зависи" (Например ако ти трябва бодигард сигурно няма да наемеш Желю Желев)

2) Правото ми се състои в усещането, че имам право :) Ако избера да не плащам данаци и да хвана оръжие, някои други хора сигурно ще имат правото да ме застрелят. Може да не ми се иска но е така. Освен това усещането за справедливост май няма много общо с писаното право което е основния закон...

Мисля че грешката ти е в това че искаш да има ясно дефиниране на някои термини които отдавна са загубили точността си. "Какво е право? " (-: ...кое е националното насекомо на САЩ, кой е САЩ? :-) Или поне са го загубили в ежедневните разговори. Ако искаш да си говориш с хората тук е по добре да даваш мнението си, а не да задаваш тривиални въпроси с надеждата да ти дадат определения и ти да се заядеш.
Щото това няма много бъдеще (-: проверявал съм :-), а и леко обидно да си губим така времето взаимно...

tozi pat. Ami vij vseki ima pravo da se misli za kvot si iska. E v sasedanata baraka sa Napoleonvci, Anibalovci a v po sasednata Sokratovci i t.n. Misli si se kvot iskash.
A za ravenstvoto i neravenstvoto mislia che kazh dostatachno perifraziraiki edna misal ot nebezisvestno proizvedenie.
Obshtestvoto e stabilno imenno zashtoto ima niakoy da mu kazva kavo da pravi nali tuy e democratiata. Aide da ne si mislim che dori v USA vseki moje da stane senator ili mr. prezident (ne che USA mi e ideala, daje hich gi ne Areshvam ) a za Bg da ne govorim prosrto ne mi se govori i neam dumi.
Za vsichkite neshta det gi davash kat primer pak e subektivno vapros na gledna tochka koe e hubavo losho pozvoleno li zabraneno.
Kato obob koy e kazl che sveta e spravedliv (tova po sluchay za horata imashti ili prisvoili si pravoto da ti kazvat shto da radish) ami samo vij Africa ...
E verno principa za ravnia chance e vajen pak i hubav vsashtnost tova triabva da e osnovnoto drugoto e demagogia i populistika.

Наистина е дълъг, но това не пречи
Защо задавам тези въпроси - защото смятам, че настоящото положение на нещата е неприемливо и ми е интересно колко хора мислят като мен и каква алтернатива може да има.

Обаче нямаш право да не плащаш данъци...

Ох, гуру...Уф. Какво ти смяташ за себе си - си е твой личен проблем. Можеш, например, да се мислиш и за повече от Наполеон, Нерон, Хитлер, Шопенхауер, Кисиднжър, Уди Алън или който и да посочиш.
Ако обаче законите, пред които ти имаш равни права с останалите, по буквата на параграфите, не ти харесват имаш няколко варианта. Обявяваш се за анархист, подскачаш два часа на някой площад и крещиш до изнемога, че точно тези закони са тъпи, не вършат работа, защото те приравнят към някого, когото ти не харесваш или пък към друг, който те дразни или си сметнал, че той е по-неравен, по-бавен, по-тъп или по-неГуру, примерно.
Дали ще се сравняваш с клошарите от гетата, също е твой проблем.
Вижда ми се много нелепа тезата, че видите ли, ако заедно прегрешите пред закона, ще ви съдят по различен начин... От личен опит ли говориш... Или си измисляш. Хората разсъждават по определена теза, конкретна и ясна... Която ти очевидно нямаш.
И пак те питам, от какъв зор ти е да задаваш въпроси, за които има отговор във всеки вестник и всеки ден...
А по останалите въпроси. Можеш спокойно да си купиш наркотик, излез на улицата и питай първия срещнат, той ще те упъти.
А за това дали някой ти казва какво да правиш.... Е, айде стига... Ето, казвам ти - хвърли се през прозореца... Ще го направиш ли?
И за какво положение говориш? Какво ти е писнало и чак сега ли... Хората и не само ти спорадично си задават твоите въпроси. Има и такива сред тях, които се палят, обявяват гладна стачка или с други думи искат да се превърнат в мъченици...
Планетата е кръгла, върти се около Слънцето... Намира се еди-къде-си. Има си спътник, нарича се Луна... Ако не си съгласен с това, просто купи си оръжие... Имаш слепоочие, напиши предсмъртно писмо... И иди в друг свят... Демокрацията е ужасна система, но по-добра от нея никой не е измислил.
До тук съм аз.

Питай шефа ми.

Извинявайте, ама просто по късно прочетох какво са писали всички. Това за, дали един клошар е по ценен от Вашият префинен интилигентски задник, зависи от къде се погледне, ако наборът от гени на съответният клошар е, такъв щото при определени обстоятелства, застрашаващи съществуването на вида (смъртоностна пандемия с почти 100%-тен леталитет), би позволил оцеляването му заедно с това на още индивиди от двата пола, то ДА ТОЙ Е ПО ЦЕНЕН ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НИ КАТО ВИД, ergo той е поценен от когото и да било без този набор от генетичен материал. Въпросът може да бъде погледнат от много други подобни страни, при които резултатите също не са в нечия полза конкретно. Относно правата АЗ И ВСЕКИ ОСТАНАЛ ИМАМЕ ПРАВОТО ДА ПРАВИМ КАКВОТО СИ ЩЕМ стига да сме способни да поемем последствията от действията си (които ако влязат в конфликт с жизнената дейност на когото и да било могат и да са негативни за нас) и в това отношение всеки е напълно свободен. Това до колко сме свободни и зависим от ДРУГИТЕ зависи САМО ОТ НАС.

Всеобщото избирателно право е основната грешка на демокрацията. Право на глас трябва да има само човек, който: има определено минимално ниво на интелигентност; определено минимално ниво на образование; желание да упражнява своето право на глас. Според мен е желателно първите две нива да са фиксирани над средното за страната.
Хората, неотговарящи на трите условия са или "електорат", или незаинтересовани. Първите са по-скоро вредни като гласоподаватели, вторите въобще пък не са гласоподаватели.
Може би пропускам още някое важно условие.
Равенството пред закона е благородна идея, която подкрепям. Лошото е, че благодарение на юристите правото, правосъдието и справедливостта са различни и често несъвпадащи неща.
Друг проблем на съвременната демокрацияе, че всеки знае че има права и иска тяхното увеличаване на каквото и да е основание, а много малко хора се сещат че имат и трябва да имат задължения: данъци, такси, закони, правилници, военна служба (за тези, които подлежат ;-)) и т.н. За спазване на задълженията няма какво да се говори - въпрос на чест е да ги нарушиш поне частично. Правата и задълженията трябва да са взаимосвързани: нарушаването на правата е недопустимо, но нарушаването на задълженията трябва да води до отнемане на права.
Извинявам се на всички, които биха се почувствали засегнати от моето мнение.

От това какво мислиш за околните се определя твоето поведение. Ситуация: чакаш на опашка пред гише. Чакаш вече 1 час, опашката едва едва се влачи. Какво правиш? Ако си мислиш, че ти самия не си нищо особено и че щом господина със хубавия костюм пред теб чака и ти чакаш - ситуация 1. Може да си помислиш колко си тъп, че стоиш и чакаш и да изпаднеш в депресия и да прибегнеш до решенията които ми предлагаш. Можеш ако вярваш в справедливостта да вдигнеш грандиозен скандал на бедния чиновник или на шефа му и в зависимост от това колко си убедителен и колко "важен" в ТЕХНИТЕ очи ще има различен резултат, можеш да бъдеш реалист и да намериш някой на който да бутнеш малко пари и той да ти свърши работата... Можеш и други неща да направиш като например да влезнеш, да опреш пистолет в челото на чиновника и да го попиташ колко е часа.
А ако ти смяташ, че бедняка клошар и бизмесмена мутра (не съм аз) имат равни шансове пред съдията, то нямам желание да споря.
Това че никой не е измислил по-добра система, означава ли, че не трябва да се опитваме да измислим такава? ТИ опита ли се? Или ти е добре така?
В твоето писмо виждам, че като изход споменаваш самоубииство, наркотици... да се хвърля през прозореца... Ти така ли би решил проблема?
На въпросите, които поставям аз няма ясни отговори. Няма РЕШЕНИЕ. Има само мнения. Тези мнения са интересни за мен - затова и започнах темата.

...аз ще го кажа с две думи, чути някъде:
Хората са равни, ама някои са по-равни от другите.
Т'ва е. (оп, май думите са повечко от две.)

Everything is wrong

Аха, хванва ме! :). Всъщност аз исках да стигна точно някъде към "какво е право", само че ако тръгна директно оттам няма да има с кой да си приказвам (май). Жизнено важния въпрос е какво е право и кой може да го определя; защо приемаме някои неща като даденост (спазването на някакви закони и признаването на някави авторитети). А темата нарочно я започнах така, именно за да мога да се заям с някой :). Обаче съм излезнал от форма нещо...
Към въпросите ти за САЩ бих добавил "Защо е САЩ?" :)).
Във "Звездни рейнджъри" има доста разсъждения за обществото, има и предложен модел на общество, което за мен е много вероятно да функционира по-добре от сегашното. Значи преди толкова години и Хайнлайн са го вълнували някакви такива въпроси като моите, само че той е достигнал и до решение.
Абе липсва ми eдно философско образование.

Струва ми се, че повечето мнения дотук показват невникване в твоята идея. (Ако, разбира се, моето възприемане на идеята е правилно.) Това е важен проблем и неслучайно в доста фантастични произведения авторите са си блъскали главата да го разглеждат. И мен ме занимава. От наблюденията си върху хората и особено върху тълпите имам чувството, че много малко са тези човешки индивиди, които си дават реална сметка за действията си. Особено пък ако са "в условията на" тълпа - тогава процентът спада почти до нула. И в такъв случай би било полезно някой да им казва какво да правят. САМО ЧЕ този някой трябва да е различен от тях и тук е големият проблем - тези, които се мислят за призвани да ни казват какво да правим, всъщност са по-лоши от нас самите. Просто няма засега такива същества (изключая източните мъдреци и учители, но те живеят уединени именно защото болшинството хора не са дорасли да ги слушат), които да поемат тази огромна отговорност безкористно. В това отношение най-великият образ от фантастиката за мен е Лето ІІ Атреидес - Богът-Император, който беше поел всички възможни негативи в името на оцеляването на човешкия род - четири хилядолетия той нареждаше на цялото човечество какво да прави, плащайки висока цена - съсредоточаването на всеобщия гняв към себе си - но спасявайки го от неминуемата иначе гибел. Ако реалната ситуация беше такава, то аз щях да съм ЗА това някой да ми нарежда какво да правя. За съжаление ситуацията е коренно различна и аз съм с впечатлението, че тези, които се опитват да управляват живота ми, са много по-лоши от мен самия. Разбира се, винаги има възможност да бъркам в преценката си, но... вие кажете дали бъркам.

Колкото до важността/ценността на човешките индивиди, ситуацията също е доста объркана. Всеки смята себе си за важен (с изключение на ненормалници като мен), така че критериите му са неизбежно субективни по отношение на него самия. По отношение да другите субективността също е много силна, колкото и някои да не си го признават. Обективни критерии - де да знам, струва ми се, че могат да се съставят - но не и да се сведат до един коефициент, чрез който да се оценява съответният индивид. КИ например е един такъв (не напълно обективен) критерий без особена практическа стойност.
Нещо повече, работата според мен в днешно време е доста сбъркана. По-слабите интелектуално индивиди, които не могат да допринесат за израстването на човечеството, а са просто работна ръка (а някои - като престъпниците например - дори не са и такава), са с по-големи възможности за физическо оцеляване, тъй като при тях е по-развит физическият инстинкт за това. Обратно, голяма част от интелектуалноценните индивиди не оставят потомство поради ненамиране на физическа съвместимост с други човешки същества. Говоря в глобален план - можете да ми възразите, че само така ми се струва, но съм сигурен, че връзка има и е точно такава.
Разбира се, критериите могат да бъдат всякакви - защо да не са важни примерно най-силните физически хора или хората с най-добра интуиция или дори хората с най-добър икономически усет (евреите ). Всъщност дори има теза, че ВСЕКИ е ценен с нещо, но при много хора това НЕЩО така и си остава неоткрито цял живот. Не се е намерил още този, който обективно да може да определя кой човек заради какво е важен.

Просто си приказвам по тази "Просто тема"...

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.

Аз също мисля, че обществената система в "Звездните рейнджъри" е по-добра от сега действащата, макар да осъзнавам че е силно идеализирана и без шансове за практическа реализация.

А всъщност, можеш ли да ми кажеш какви са тези "права", които ти осигурява демокрацията? Защото аз се сещам само за задължения...

Проблем на твоя модел е, че тези които нямат избирателен глас, няма да са склонни да плащат данъци, защото те не са избрали управляващите, които са наложили данъците. Трябва да помислиш за изход от тази ситуация.

Значи, той може да е по ценен теоретично. Но представи си, че един червей съдържа в себе си вещество, което ще спаси човечеството от неминуема гибел. Значи ли това, че червея е по важен от човека, или от повече хора? Всъщност, къде е границата? Ако има човек, който е по-ценен от мен, то е възможно да има такъв който е по ценен и от двама ни. А има ли такъв, по-ценен от цяла раса?
Това, че можеш да правиш каквото си щеш не е право. Право е когато можеш да го правиш безнаказано. Нима ще ми кажеш, че роба има ПРАВО на бягство?? Или пък няма такова право?
Дали зависи само от теб колко си свободен, ако бомбардират държавата ти с биологично оръжие или не те предупредят, че радиацията от избухнала атомна централа ще увреди и теб, и децата ти? Защото някой е решил, че така е правилно.