Подарък

Искам да подаря на всички тук едно стихотворение...На мен ми го подариха преди 10 дни за рождения ми ден...отдавна не ми се беше случвало нещо да ме докосне така...При това ми го подари една приятелка, с която не сме близки и която не знае какво става с мен...Изглежда думите винаги намират този, който има нужда да ги чуе...
С това стихотворение искам да благодаря на всички, които през последните седмици са тук, с мен...и ми помогнаха да понеса по-леко доста тежки дни...Специално го посвещавам на всички, които също като мен се променят...и ги боли...


Да четеш въпросителни

Видя ли,
наистина видя ли
снега, звездите, красотата с котешки стъпки
Докосна ли,
наистина докосна ли
чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш
Изживя ли
като насрещен удар
мига, мъката, падението, бягството
Узна ли,
узна ли с всяка пора на кожата,
че твоите очи, твоите ръце, твоя пол, твоето нежно сърце
нужно бе да ги изхвърлиш
нужно бе да ги изплачеш
нужно бе да ги измислиш отначало

Хулио Кортасар



Любопитството погуби котката...

(може би е съвсем различно, дори обратно на Твоето, но..:)


Напомняше
- сърдита още, вече влюбена -
на слънчев залез подир буря.
С червен отблясък
струящият ти поглед коронясваше
за сетен път трагичната ти сянка
- каква тъга по някакъв безмълвен здрач (този!) -
здрач, който трябваше да дойде!
Къде видях един пейзаж на град,
- квартали срещу залезите на морето,
със стъклени фасади, бегло осветени
от алена, кървяща светлина -
тьй страшно, тьй великолепно сам,
че ми напомняше една жена ?
... Напомняше една жена, която не познавах
-каква тъга по някаква жена (ти!) -
жена, която трябваше да дойде.



(един испански поет)

.

Ти си сред хората, които много исках да получат подаръка...

Любопитството погуби котката...