ласкателството

в кижките по невербална комуникация пише за комплиментите, за това как да се поднасят и приемат. авторите обикновенно споменяват и че трябва да са искренни! личало ако не са...
да! може и да личи! но мисля, че хората са толкова самовлюбени и спокойно си затварят очите пред мъничкичкичките знаци, които тихичко им намекват за нещо нередно.
- наредно ли?
- как така нередно?
- нима мога да сама да се осъмня в собственото си величие.
наистина картината гледана отстрани е друга!
и на мен ми е смешно, когато професионалисти, психолози, приели областта на комуникацията като силаната си страна сами попадат в капана. в такъв момент можеш само да седиш, гледаш, мълчиш и недоумяваш. но светва искра, чудиш се как не си забелязал претенциите на този човек до сега, и в неговите очи искрата е пожар, който му пречи да види действителността (май пак се изказах силно)
но това не е поезия ;-)))
и се питам до колко човек що се отнася до него самия е склонен да разделя комплимента от ласкателството. интересува ме границата
да наистина, като чуя нещо хубаво за себе си, съм по благосклонна към човека, но как да различа истината от лъжата?
всъщност какво лошо има в ласкателството, щом ни кара взаимно да се чуствваме добре!?
спомням си в детсакат градина имаше идно момче Вили. креватчетата ни бяха едно до друго и всеки следобяд той ми разказваше невероятни истории за баща му, който пътешествал из Африка. преди поредното следобедно спане, аз го моля да разкаже следваща историаюя, а той ми отговаря "Не разбра ли, аз до сега те лъгах!" ... "Нищо, продължавай!" (май така му отговорих) историите бяха толкова красиви и невероятни, че не ми позволиха да му се сърдя за лъжата ... те не бяха лъжи, а красиви приказки! (какво ли е станало с него)
какво пък ако ме лъжат красиво

Готина си, Пио! :-)))
Добре е обаче сама да стигнеш до начина, по който ще тълкуваш нещата. Ще те научи на повече обективност. Но каква ли обективност може да има между двама души всъщност? Има и красиви лъжи. Мисля, че е най-добре да им се наслаждаваме.

Красиво, цветно, широкоекранно, с долби-про лоджик :)))
Даа, не е зле. Гледай пак "Матрицата".
Ми не е лесно. И мен ме е яд че това е така. Няма как . Добре че имаме малко акъл

Хей, ама и аз мога да раздавам комплименти! Според теглото на получателят им!Комплимонта е хубаво нещо - нема спор...

.... сама да достигна до начина казваш ти ....... хм ....... един ли е начина? ти за сбе си различаваш ли комлимента и ласкателството? нима това е само мой проблем или хората не си задават този въпрос? проблем ли е въобще?
всъщност отоврих темата не по мой проблем, а заради литература и наблюдения и ...... съм изумена ....
мога само да си задам въпроса и при мен ли е така?
поздрави! ;-)

"Матрицата" може би ми е време пак да я гледам ..... всъщност защо не?!

Възприемането на комплимента и ласкателството зависят от самооценката. А границата между тях се определя от липсата/наличието на корист.
Всичко е относително и нищо не е обективно.

Sin !!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Ех.......! Няма значение. Последното, което си написала, написах в един мейл преди два часа. Но не ми повярваха! Знаеш кой. Що така не вярват тия хора бе? :-(

Аха,
понеже имам някои увреждания от четене на Франсоаз Саган - как се променят тия постулати (самооценка-корист)с възрастта ? Ами ако ги разположим в различни култури какво става ?

Pay It Forward

Културите ли?
Пак така.
Тон върху тон.
При някои се получава хармония, при други...

Не :-( Не беше културен проблем...
Хех :-) Не онзи, а другия :-)

това беше за 4еНе... за тебе... какво очакваш да ти кажа... ако знаех отговора, познай какво щях да правя сега;)

що се отнася до възприемането го приемам този вариант
мен ме интересува друго ...
ако кажеш нещо мило на човек, което дори не го мислиш, само и с единствената цел - придобиване на някакви облаги, то тоз човек дали ще се "светне" или ще се зарадва на ........ е това вече не е комплимент ;-)
или по- скоро защо не се усеща.....
възмутена съм ... такива плоски номера да минават пред толкова ......

Загрях, чак като го пуснах.......... Ми като правя сто неща едновременно, така е.... Сори.
Поздравления Чене, Sin и Пио, по случай св. Валентин!
Пък който не е влюбен, да му мисли! ха ха! :-)))))))

ти сама вероятно можеш да се сетиш за доста причини, поради които подложения на ласкателство не би усетил неискреността. Но всяка от тях опира до конкретната личност. Може да е въпрос на интелигентност, може да е въпрос на чувствителност.

Ако кажа на шефа ми, че съм влюбена, дали ще ми даде свободен ден да си отспя? :-)))

Ви, двоен празник празнуваме! ;-)))
аз може ли да го проспя и да го празнувам спонтанно, когато го чуствам такъв ...
май ставам все по- чуствителна на тема празници и рожденни дни, още повече когато наближават .....
поздрави, Ви!
Весело изкарване и на теб!!!

Зависи кой е шефа. Знам ли?
Може и да ти даде свободен ден, срещу бележка, че си си отспала с този, в който си влюбена.

1:0 за теб;-)

Аааааа! Сееееееетих се! Браво! Честито! От любов да не се отървете! :-)))