Колко е важно

да се казваш Ърнест ;)))
Или да бъдеш сериозен* :ь
Или - по-важно дори: да бъдеш важен. Ами да - толкова е важно! Да бъдеш важен!
На всяка цена, дори и с нащърбването на нечие лично пространство.
Да казваш неща, които звучат добре - не защото са твои или осмислени или изживяни, или изстрадани.
И да претендираш, че всъщност си над тези неща. Пътьом, да не забравяш да обясниш / конкретизираш / детайлизираш / наставнически наложиш всеки дребничък аспект на твоята си гледна точка. Щото е важно, нали?
'Не се приемам насериозно - но няма да отмина това.' Един вид.
Или онова. Щото как така няма да обясня - ми нали вся и всьо ;)...

И колко е трудно, улисани в собствената си важност и налагането й, да уважим стремежа на другите - може дори и към същото, да - да им позволим да бъдат важни, защото знаем, че и на тях им е важно, нали? Само че ние да можем да отстъпим, щото сме го ... уф, щях да пиша надмогнали или надживяли - все същата претенция, нали ;))). Не, просто осъзнали - и го разбираме за себе си, така че можем да подарим нещо такова на някой друг, за когото е много важно. А не на всяка цена да му налагаме да разбере - нас или к'вото там, щото така пак: затворен кръг, пак ние сме важните.
Да, ама това става само ако можеш да се погледнеш отстрани. Т.е. ако наистина не се вземаш насериозно. Сигурно само така ми се струва, да. Или просто извадката ми тук е непредставителна. Пък и дали всъщност ни е грижа?

*не друго, но точно от предстоящата премиера се сетих. Мдаа, вАжи ;)))

Едно ще те посъветвам - вземай се винаги насериозно.
За което всъщност е ярко свидетелство написаното от теб.
И много те моля да приемеш думите ми най-добронамерено.
А иначе си прав.
И темата ти ми допада. Но сега нямам време, пък и желание, защото си знам какво може да последва.
:)))))))))))))

уф, значи някак си е парадоксално...
виж името на клуба :))
колко претенциозно звучи само.
май всички се взимаме насериозно.
е разбира се аз съм сред най-тежките случаи, признавам си :)))))
но се боря упорито, повярвай ми...
а не е толкова важно да побеждаваш, важното е да се бориш!

Отново. Направи го. ;)))

Не мисля, че се бориш - определено не. Нищо от това, което мога да прочета тук от теб не говори за упорита борба ;))) Е, може пък и аз да греша - дори е много вероятно, в което смятам скоро да ме убедиш :ь

Първото, което ми изплува като ти прочетох постинга, е едно стихотворение на Емили Дикенсън...може би го знаеш:

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име
пред възхитена локва.



Любопитството погуби котката...

На всеки понякога се случва да поизпусне юздите и да се захласне в собствената си значимост...Е, на някои се случва по-често, на други по-рядко...Въпросът според мен е човек да не губи генерално чувството си за мярка...И е хубаво, че наоколо се навъртат хора като теб...защото това, което казваш е и мъдро, и красиво, и важно...хубаво е от време на време някой да казва такива неща...
...защото няма нищо по-важно от любовта...А любовта означава да позволиш на някой друг да бъде по-важен от теб самия...

Любопитството погуби котката...

Любопитството не е нещо, с което ще уплашиш котката, а камо ли да я погубиш. Любопитството е важно. А локвата за котката може и да е море. Няма как да го знаеш, ако не си котка. Разликата между кучето и котката е в любопитството. Кучето е доволно, когато е никой и срещне още един никой. Котката знае, че е някоя и не спира да любопитства, докато не си гушне някой котарак. Дори и да е маскиран на пес. И тогава пак не спира да любопитства защо му се налага да се маскира на пес. Докато му свали маската на нелюбопитен. И после - после котката и котарака виждат колко необятно море е локвата. Пълно с любопитство.

Споделено ;)))

да позволиш на някой да е по-важен от теб...
Някакси, много важно звучи!

Сигурно е защото още нямаме деца

Victims, aren’t we all?!

Важно звучи. Но да си важен е някак си толкова естествен и императивен инстинкт, че понякога работата наистина опира до позволяване....в смисъл на надмогване на този инстникт...
За децата не съм съгласна...Познавам хора, за които детето им не е нищо друго, освен средства за потвърждение на собствената им важност...Майка ми например е от тях...

Любопитството погуби котката...

или защото още не сме обикнали...

ТРЯБВА да се обича, за да се позволява на друг да е по-важен!

А по-долу се обсъжда взаимовръзката човек-животно

Victims, aren’t we all?!

Не трябва да се обича. Това единствено не трябва. Когато просто се обичаме, все едно какво трябва, важното е между нас. Любовта е важна. Другият до теб е всичко, а ти без него си нищо. Колкото и да си важен за други, неважни за теб.

Да позволяваш на някого да е важен? Може, ако не обичаш. Когато обичаш, няма позволяване и забраняване. Ех, Фен, как да ти го обясня.. не е за хора, само за котки и котараци е.

Fen e тигър

Victims, aren’t we all?!

:) Malkoto, spored men wavnoto e, che syshtestwuwa towa mqsto, kydeto wseki da si pishe kakwoto smetne za wavno! Wavnoto e, che ni ima da chetem i da mavem tuk! ;) Wseki udowletworqwa nqkakwa nuvda kato poseshtawa raznite mu tam mesta, bilo to toaletna ili klub. Shtom dadeno mqsto syshtestwuwa, znachi e NEOBHODIMO! Wiv kolko predloveniq za nowi klubowe ima! Ne wsichki se realizirat ;) samo wavnite, tezi, koito trqbwa ;)
Zashto pyk se chuwstwash sqkash nqkoj neshto ti nalaga?! Horata si pishat mnenieto. Ah, gorkichkoto! Nalovili mu mnenie! Az pyk ne wivdam nasocheno kym mene dulo na pistolet ot ekrana ;) E, move bi pyk mi e slab dioptyra, znam li ...
Razbira se, che wsichki sme wavni! I ako towa ne ni e qsno, nqma kak da ocenim wavnostta na towa/tezi, koito ni zaobikalqt!!!

Хей, малкото... Много сладко казано. Аз пък се сетих за следното:
"Да си някой - какъв затвор.
Да си аз е равносилно да те няма"...
Малкото, а ти как би написало нещо за неважните и невзрачни хорица... за онези шушумиги, дето се крият по ъглите и щом видят някой важен, лакейски се покланят...

Сигурно нещо недоразбрах - но точно на 'невзрачните' им е жизнено важно да са важни. Що да се крият по ъглите? Бе знам си аз, не е това, ама не знам какво питаш .
'Шушумиги' и 'лакеи' - и поклони на 'важни' - това е в друга координатна система. Аз не за тях - с 'общественото' положение (условно, отново - важи за всяка общност, дори и клубната ;).
Мисля, не трябва да има неважни хора - за нас, които сме отстрани. И да сме благосклонно снизходителни от висотата на собствената си важност. Непростимо насериозно, не мислиш ли?

Напротив, ти, нищо, че си малко, но сигурно си виждало хора, които искат да останат малки и невзрачни. За такива хора има други, които казват - легни, за да мина или пък изгори, за да светна... Колкото и малко смешни да ми се виждат вторите важни, не мога да ги дишам. Пък и първите не мога... И никога не съм успявала да бъда снизходителна, защото ми се е случвало нарочно или не да бъда и като двата типа...
Не зная важно ли е това..., но повече мразя мъничките. С големите важни сме колеги!)Но и никой не е застрахован от малък важен да стане голям маловажен, нали?

Като съм станала едно неразбрано, не искаш да знаеш ;))) Та тоз път не разбрах - защо ги мразиш? Омраза? Тях ('мъничките') ги мразиш? Абе прекалено звучи - нищо лично де. А не би ли пазила такива емоции - ангажираност някаква, за хора, на които държиш?
А виж за застраховане - никой не е, но пък и в това измерение няма силови групировки :ь - всеки сам си е застрахователен агент и сам си определя и премията, и стойността.

каква ти важност - ако погледнем от милиардите години съществуване на Слънчевата система или от размерите й? та всеки от нас дори не се забелязва....

погледнете дори от гледна точка 4,5 -та милиарда души, населяващи издъхващата ни планета.... кой от нас е важен от този ракурс?


абе, с две думи, sub specie aethernitas кой претендира за важност...

IMAGINE...