Mislete, mislete!

I vse pak ste MOI!
Licifer!

Basi ,kolko tupo....
Az minah ve4e prez teb be ne me li pomnish????

Дали способността и склонността да се разсъждава над нещо е от Бога или от Дявола. Все пак, Адам и Ева, ако бяха останали в Райската градина, дали щяха да разсъждават или да се отдадат на безметежно съществуване. От друга страна е очевидно, че Христос, синът Божий, иска от нас да осъзнаем битието си на земята. Спекулации с предишният аргумент могат да изкривят вторият, според мен, по следният начин: След като Сатаната е променил човека, Бог не е имал друга възможност освен да иска от своите деца да развиват новопридобитата способност.
Бих се радвал, да науча повече мнения по тази тема. Мисля, че материалистичните разсъждения също биха внесли яснота в този теологично-философски препъни-камък.

Mobilis in mobili

Че аз не се и дърпам Ама ако може да отпуснеш още нещичко за душата...

Има различни теории за това. Някои считат, че Бог е пратил потопа, защото не се е съгласил с това, на което бившият първи ангел - Сатанаил е научил хората. Единствено семейството на Ной останало незасегнато от уменията на падналите ангели и именно затова е било предпочетено.
А по въпроса дали Адам и Ева биха живели безметежно в Едем... Сигурно. Едва ли щяхме да знаем обаче... Едва ли щеше да ни има. И щеше да е толкова скучно. Интересно ми е, на мен лично, защо Създателят е направил първите хора толкова безмозъчни... Та те са били толкова наивни... Дали на Създателя му е било интересно да наблюдава двамата, докато се гонят, примерно...

по свой образ и подобие...

Където трябва.
Който има очи , ще прочете.
Който има уши , ще чуе и тн.

кво праи Кронъса?

Сатана не е променил човека. Със сигурност нищо ново не му е дал, а що се отнася до това, което човек е изгубил, той го е загубил поради личния си избор. Ролята на дявола е била само колкото да го "изпързаля".

Също "безметежното съществуване" не мога да го свържа с липса на разум и лично отношение. След като човекът все пак е сгрешил, значи е имал тази свобода. Грехът е лично отношение, както въпрос на личен избор е и спасението от греха.