Задоволство

Наистина много малко му е нужно на човек за да е щастлив. Всъщност номера е да осъзнаваш моментите на щастие , а не да ги отлагаш в кошмарното забързано преследване на някакви си свои цели. Боже, колко много моменти съм отложил и неизживял докрай поради такава припряност, криворазбрана отговорност и какви ли не още скрупули...
Тези два дни май съм на път да кажа, че изпитвам задоволство. Нещо различно от прасешкото самодоволство, просто задоволство от мига, от околните и от себе си. Страх ме е да си помисля, колко много неща останаха неизпълнени...Няма да си го мисля докато мога - акоима начин до утре сутринта!!
Понякога ми се струва, че единственото заслужаващо си нещо е да съумееш да бъдеш щастлив без да нараняваш особено околните.Труднообяснимо е, но ми се струва, че тези два дена май стана нещо подобно...
Сега просто ми се поиска да го споделя с Вас - моите приятели тук. Да ви предам част от доброто си настроение, задоволството от мига без да ви предавам грижите си за утре.
С най-добри топли чувства към всички в клуба:
Искрено Ваш: Готвача

Готвачо, приятно ми е да чета твоите философски и човешки истини.
Радвам се, че поне ти си добре през този уикенд.
Успешна седмица !


Малко нежност и много обич никога не са излишни...

Все по-рядко ми се случва да имам такива моменти...все по-често пропускам малките поводи за щастие...То живот ли е...да му се не види! Та затова приятелски ти завиждам на настроението...запази го такова колкото можеш по-дълго....Ето и на мен ми стана по-добре, като ти прочетох постинга....
Има една приказка, че човек има нужда от някое тайно място, където да прави глупости. В смисъл, да се разтовари. Дано си го намерил ти това място. Аз още го търся. А ми лииииипсва! До гуша ми идва от работа и отговорности!
И по-често пиши в клуба...ами така, защото....

постигнал си най-трудното...
Не да чакаш да ти падне от небето, а сам да си го намериш, да му се радваш, да си го къткаш...мига де :)
При целия хаос напоследък, пак се опитвам да направя със себе си същото...
Радвам се на малкото си момченце, дори когато лудориите му надвишават с пъти нещата, които могат да се нарекат разумни...а може би това е част от чара на миговете с него... на приятелите си, независимо от трудностите, които изживяваме...радвам се безумно на огнения поглед на едно добро същество, въпреки че рядко го виждам...мига, мига, мига...искам си го и не си го давам...няма да си го пропилея, както съм го правила години наред...

Шапка ти свалям, Готвачо :)

Много пъти съм се замисляла - какво значи човек да е щастлив.
Щастлива съм когато не искам да бъда някъде другаде.
Може да ме направи щастлива сърдечна усмивка,
поглед, изпълнен с любов от любим човек,
радостта и успехите на дъщеря ми,
слънчевия пролетен ден, добротата на хората.
А вие от какво сте щастливи?


@=>=>=