ДОБРОТАТА

показват същото.
Но все пак си струва да правиш добрини, заради себе си си струва, а и радоста в очите на онези, които са усетили добрината ти, тя струва много повече от 50-те%-та...:-)

И никой не прави добрини, защото просто така иска: или си създаден за това, или не! Не можеш да кажеш, от утре няма да правя така, а иначе... това май си е заложено...

Не казвам, а пък и надали ще бъде интересно на някой да знае.

Вярно е това, в което вярваш !

Никак откачено не звучи. Само дето понякога ДОБРИНАТА, тръгнала от теб,
се връща като бумеранг, от който свят ти се извива и се питаш: "Това мойта добринка ли е? Ами че тя майката ми разплака!"

нещо не ми се връзват двете понятия!Добрината би трябвало да е вътрешна потребност на субекта и не целно насочена към обекта.Обаче е казано"Не давай ни сол ни съвет без да ти поискат" или "Поискайте и ще ви се даде" т.е неканен не натрапвай дори добротата си.........Пък и доста иначе прекрасни начинания са погребани от разнопосочни добри намерения.И тук се сещам за любимата си приказка за врабеца,който измръзнал в една зимна нощ и паднал от стряхата.Минала една крава и пуснала в/у него едно голямо топло изпражнение,което стоплило птичето и го съживило.Размърдал се той,усетила го котката изровила го от топлото лайно ........и го изяла.Извода е:не всеки който те зарива в лайното ти мисли злото и не всеки който те вади от там ти е приятел!Изчакай да видиш крайния резултат!!!!!!!

Добрите хора се познават по това, че когато им поискаш едно добро, те ти дават точно него. И винаги си признават, ако не са толкова добри, за да ти го дадат. И никога не компенсират неспособността си да го направят с друго, нетърсено от теб добро. Това, че не могат да направят някое добро не ги комплексира, не го приемат като собствена лошотия, а само като конкретна неспособност да направят едно конкретно добро. Като във всичко друго, доброто е добро, когато си почтен първо към себе си и виждаш до къде ти стигат силите. И не те е срам да го признаеш пред публика. Добрият човек е добър първо за пред себе си, до там добър, че не се самозалъгва, че е винаги и със всички добър.

Добрини всеки има нужда да прави, лошото е, че твърде малко хора успяват да ги правят заради другите, не заради собствения си комфорт. Но то май е човешко. Затова, когато ми кажат за някой "той е добър човек" винаги питам -"за кого?". Най-големи злини са ми причинявали "добри към всички" и "на мравката път правещи" понеже. Но те не знаят, че не са били добри и никога няма да го узнаят.

Значи какво: да изчакаме!? Какво да ИЗЧАКАМЕ!? Кого да ИЗЧАКАМЕ?! Колко да ИЗЧАКАМЕ?!
И т.н.
Пък после да решим - да го посерем ли или да го изядем тоя дето сме решили да дарим с ненужната си ДОБРОТА!
Нещо и на мене ми се объркаха понятията!

никой не ти казва какво да правиш. След като искаш да правиш добро - прави го, но като ти се случи нещо неочаквано, просто не се чуди защо те е сполетяло.

Вярно е това, в което вярваш !

всеобхващащата, абсолютна доброта към злината се приближава...Склонен съм да мисля, че е така...
Ами какво ще кажеш за онзи, който трябва да ти е благодарен за нещо си, пък гледаш го - минава на отсрещния тротоар като те види, а в по-лошия случай те намразва даже, щото се усеща длъжен, заробен от твоята доброта...Има и такива случаи...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Ама така излиза, че правим добрини заради СЕБЕ СИ!
Ама пък защо не! Оня от кръста нали така ни учи!

"Всяко зло за добро" и обратно....тва обърква ли те!? Мен не щото не ме бива да давам категорична оценка на действията и последствията........просто го усещаш на гърба си ПОСЛЕ -дали за добро са те посрали или НАПРОТИВ!!!!!

Никога не очаквай нищо от другите, дори и благодарност, така, ако получиш нещо, ще му се радваш на чисто. Добротата не заробва, тя освобождава от робство. Ако ти я поискат. Ако се случва това с отсрещния тротоар, то е защото този, заробеният, е заробен от друго и във всяка следваща доброта вижда още нещо заробващо. Тогава му подаваш ръка. Няма как да знаеш предварително. Може да има нужда от нея, но да не смее да си я пожелае. Или да не вярва, че може така, безкористно. Не забравяй, че той е заробен и при заробването всички са му казвали, че всичко е с ДДС. Ако вместо да я поеме ти удари шамар, смяташ го за своето ДДС и продължаваш. По другия тротоар. На незаробените. Но първо трябва да опиташ с ръката, ако ти пука за него.

Ето от това, селски, най-много си патим ние, хората!
Този който прави добро - да иска да му отвърнат със същото а още по лошо - да го ИЗИСКВА!
Този пък на когото е направено доброто - да се чувства ДЛЪЖЕН!

ЛООООООООООООШО!

Ако човек прави добро трябва да е без чувството на банкер - давам ти кредит, върни ми го! Този, който го е получил трябва (абе знам ли аз какво трябва!? ама така си мисля) трябва да е без чувството на ДЛЪЖНИК! Иначе ЦЯЛАТА, ама цялата човещина отива по дяволите!
Ей такива мисли ми се въртят в грипозния мозък!
А иначе ЛЕК ДЕН! И пиши! Още се смея на това дето го беше написал! А ако не пишеш за някой хумористичен вестник - крайно време е! Приятелски съвет! Губи цялата нация!
Селско-горският Маг

П.С. Като написах горното се сетих, че от Коледа не съм ходил на село! Мама му стара! Май затова съм толкова скапан! А, не! В петък пущам мойте на Витоша, пък аз си отпрашвам при приятелите на село! Свинско-Винско!

Само че едни го осъзнават и го правят заради себе си, защото така искат,
а други, вършат добрините с единствената мисъл, че го правят за другия,
а всъщност за себе си, но е различно, и двете категории са коренно различни и ние имаме право да избираме към коя да причислим себе си...

Това е друга тема...за благодарността...случвало ми се е понякога да се чувствам зле, когато са ми помогнали. Имам предвид наистина са ми помогнали, а аз се чувствам зле...ха иди ме разбери...но то има нещо общо с две неща. Първо, че щом са ми помогнали, значи сама не съм могла да се оправя. И това хич, ама хич не ми харесва. И второ, има голямо значение как са ти помогнали....с чисти намерения или за да докажат нещо на себе си, а и на теб! И затова вече много внимавам от кого искам помощ...
А на отсрещния тротоар да минеш, това е все едно от себе си да избягаш...не става!

САМ човек е слаб! Руснаците имат поговорка от отрицанието на която направиха един филм навремето! А поговорката е: "Сам воин в поле-не воин!"
Не може! Затова сме ОБЩЕСТВО! Или поне така искаме да е!

И ТОВА Е ЛОООООООООШО!
Когато ти направят добро - да се чувстваш зле! ЛООООООООООООООШО! МНОГО ЛОООООООООООШО!
Защо трябва да се чувстваш слаба! Ами всеки човек САМ е слаб!
А виж - за намеренията не знам!
Май сам се обърках в темата дето я пуснах! Колко са прости и едновременно СЛОЖНИ човешките взаимоотношения!
А, не заболя ме главата от мислене!

самураите относно доброто и благодарността:

Ако един самурай се дави в реката и друг му подаде ръка и го спаси, Закона му повелява да благодари за оказаната помощ.
В същото време, обаче, му дава право да проследи спасителя си и да го убие, защото един самурай не бива да оставя свидетел за проявената слабост...

Такива ми ти работи със Законите...

...но аз съм си виновна, щото не мога да го напиша така, както го усещам...!!Не се правя на Геройка и си искам помощ когато ми потрябва...и като е от добри хора дадена, всичко си е наред- и благодарност има и отплата....За друга ситуация ставаше дума....когато някой уж ти помага, но знаеш, че го прави, за да покаже че е нещо повече, че по го има в моженето на нещата...Дано на теб не ти се е случвало...

призная - не мога да измисля нещо ново за Доброто и неговият близнак Злото....
То е като плуването /пък и ходенето/ - ако му се замислиш как точно го правиш, с какви правилни движения и с каква последователност - ще вземеш да се удавиш...
То някои неща не подлежат на логическа дисекция или пресмятане - има си за това борса, търговия, банки, индекси...
Онова, в което съм почти убеден, е че Доброто и Злото - вървят заедно, в равновесие са, в динамично равновесие, както биха казали учЕните...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Но какво значение има с какви намерения се прави! Стига да помага!

вашите размисли за добротата.
На тези години стигнах до следните изводи:

1. Помагай със съвет винаги когато го поискат,
пък този на който го даваш ще избере как да постъпи!

2. Който помага навреме - помага два пъти!

3. Да инвестираш добрина в отношенията си с хората означава -
да си усмихната, да си мила и любезна, да си добронамерена.
Тогава и хората се респектират от отношението ти към тях и
се стараят да не изглеждат глупави, зли и елементарни.

4.Нивото на общуване - каквото повикало, такова се обадило!
Ако се държиш мило с някой озлобял , той се укротява.

Бъдете здрави и сбъдвайте мечтите си!