расходомер за АГУ

ако,някой има информация за това нещо,нека я каже.

Тъй като става въпрос за газообразно вещество , е по-трудно от течните. Но сега се сещам за един екзотичен метод основан на ядрено-магнитния резонанс. Звучи малко гръмко, но не е кой знае какво. Иначе не съм виждал готови продукти ...

Не съществува принципна разлика при измерване разхода на течност и газ. Ако имаш разходомер за течност много вероятно е да можеш да го пригодиш и за газ. За идеята можеш да мериш разхода и с обикновен водомер, само дето е малко големичък, а и точността ще куца.
Ако намериш нещо по въпроса пиши.

Практически се сещам за доста възможности, но нека се спрем на по реалистичната. Първо нека не забравяме че горивото се превръща в газ едва в изпарителя, до там то е под налягане и си е течно. Това доста опростява нещата има доста голямо разнообразие безконтактни сензори за измерване дебита на течности. Примерно тръба, от двете страни на тръбата има по един електрод на който се подава напрежение, а отвън има бобина, понеще през течността протича ток то тя индуцира ЕДН в бобината, което се измерва и готово. Е това е само повърхностно обяснение но голяма част от деатчицте работят на този принцип. Има и други варианти, примерно чрез нагрята нишкта, в случая термо съпротивление, в зависимост от скоростта на потога се променя и неговатат температура а от там и напрежението. Предполагам ако човек се замисли ще открие и доста други решения.Това с водомера също е подходящо, е няма да е точно водомер но

Първо на "случайния" - прав си че не съществува принципна разлика м/у иизмерване на разход на течност и на газ. В случая обаче отпадат всякакви устройства с променлив пад на налягане (малки тръби и малък разход). А тези с постоянен пад на налягане (т.н. ротаметри) меко казано за кола са неподходящи. Макар че и те биха станали. А за това че има разлика м/у течност и газ отговарям защо няма да стане разходомера на Тони (от индукционния тип). Ами защото тези разходомери имат изискване за мин. проводимост. Най-добрите изискват 100микросименса/см. Все пак за да има индукция трябва да има проводник...Термоанемометъра и турбинковия тип (водомера) са с ниска точност и т.н.

Прав си по всички точки. Трябва да съм споменал за грешката, а за водомера беше просто шега, едва ли някой би го сложил. Според разпределението на разходомерите за газ, по-принцип за най-нисък разход се използват мехови, следват ги RPD, турбинните (като водомера :-) и накрая диафрагмените. Погледнах в каталозите на "Флондиан", обаче те са за по-други цели и започват от G1.6 (най-малкият дебит за меховите е 0,015 м3/час, а това е малко множко за АГУ). Ако излезе още нещо пишете.

Да знам че за индукционните е необходима някаква минимална проводимост, но не погледнах каква е тя за течния газ, възможно е да е под критичното ниво. Въпреки че ако е за идеята на бас се хващам че ще го измеря, друг въпрос е колко ще струва и дали ще е експлоатационно пригодно, но колкото и да е голямо обемното съпротивление то все пак го има така че протича и ток, но наистина може да е невъзможно да се ползва в практиката.
Абе ще взема да мисля по въпроса, може и да ми хрумне нещо, само да се освободя малко.

Сори за голямото закъснение ... Въпреки че много съм се занимавал (и занимавам) с разходомери, би ли ме светнал какво означава "мехови" и "RPD" ? Признавам си - не зная... Наскоро гледах ултразвуков разходомер от съвсем нов тип - няма интервенция в тръбопровода !!! Е, разбира се мин. диаметър е 50 мм (но пък е униерсален и става до Ду3000). Преди 2-3 год. Тези от "Фишер-Роземаунт" се фукаха че направили разходомер за 3мм. При това на кориолисов принцип...
А иначе и аз се боря в момента с един разходомер. Само че той е на вода течаща в незапълнен канал. Софиянци оправиха разходомерното ус-во (то е на нивомерен принцип), но остана проблема с модемите и софтуера. А и разхода си го бива -около 150 000 куб.м. на денонощие...Знаеш какво става когато дойде време за плащане ...
И нещо за Тони : Индукционните разходомери са със страхотни метрол.хар-ки, но само при запълнен (гарантирано) тръбопровод. За жалост работил съм само с индустриални приложения ...

имам готова разработка isi_92@abv.bg

Признавам, че не се занимавам съвсем подробно с разходомери, но казвам каквото са ме учили ;-). Та значи "меховите" на английски са "diaphragm", ама ние използваме диафрагмени за т.нар. "orifice" тъй че малко се бърка работата. Меховите са на принципа на камери разделени с деформиращи се преградни стени още им казват и "обемни мембранни", колкото до RPD - погледнах и се превеждат като "обемни ротационни". Като чета за модеми и софтуер в този контекст - да не би да имате някакъв вид SCADA система?

Кажи нещо повече, ако не е тайна ;-)

Проблема е че не зная какво означава SCADA система...Става въпрос че разходомера е изнесен на далеко и информацията от него се доставя по телефонен кабел чрез модемна връзка. При нас имам компютър който обработва данните. Това е.

SCADA-та е точно това - различни системи за събиране на данни и управление от далечно разстояние - седиш си в Бургас и отваряш и затваряш крановете в Кюстендил (ако искаш и в Австралия), за съжаление тук нещата не са на ниво. НЕК мисля че имат добре развита - могат да наблюдават и контролират от центровете цялата система. Миналата седмица получих от National Instruments един диск с демо на техен софтуер за такива системи - доста добри възможности, а работи и с датчици на други фирми.

Това е интересно нещо ... По И-нет ли става връзката? Защото, доколкото ми е известно НЕК използва собствената си кабелна мрежа (дори и за телефонните разговори).
Проблема с отдалечеността все пак не е малък. За да отваряш "кранове" на отдалечени обекти освен надежна връзка, според мен , ти трябва още и информационен обем. А тогава проблемите стават сериозни. Особено когато се използва Мрежата на БТК. Може би, когато завършат проекта си за оптическата мрежа ще се подобрят чувствително нещата ...

Мрежата на НЕК е съвсем самостоятелна, имах възможност на няколко пъти да разгледам програмките им в действие и мога да кажа че са сравнително на добро ниво, дават всякаква информация, активни и реактивни мощности, натоварване на различни трасета, имат възможност да управляват ключовите разеденители и комутатори, общо взето за България доста добро ниво. Само дето техниката им е старичка, това което видях беше на някакъв сървър от времето на баба ми, иначе HP.

Даа ... и аз съм чувал същото от един мой познат, който бачкаше известно време по ТЕЦ-овете. Това което ми направи впечатление бе че и телефоните са извън мрежата на БТК! Дано не ме е будалкал...
Ама понеже бая се отклонихме от разходомерите за АГУ, ми се иска да се върна на тях. Днес се сетих че една пловдивска фирма предлагаше нещо подобно, но май беше само за бензин, не съм сигурен. Та тази фирма правеше навремето електронни запалвания (в онези времена и аз правех...) и покрай това и друга електроника за автомобила. За съжаление не можах да открия името й. На мен вече не ми трябва, но ако този който поде темата проявява интерес може да огледа за такива електронни запалвания, съотв. за фирмата

При бензина определено могат да се ползват датчичи основаващи се на проводимостта, по точно тези които бях предложил. Все още не съм напълно обеден че втечнената газ няма достатъчна проводимост но не мога да намеря по подробни данни, а и тя зависи от налягането и.

Може и да стане ... Аз не съм се отказал обаче от моята пошла идея за Ядренно-магнитния резонанс ...
А за бензин доколкото ми е известно се използват най-вече датчици от турбинков тип

А сигурно, ама аз си падам по тея по странните датчици, наскоро правих един аерометър със терморезистор, ама голям зор да настрои четери да показват едно и също при различни скорости, явно проблема беше в голямата разлика межди термисторите въпреки че според обясненията на продавача /няма да споменавам фирма/ би трябвало да са с 1% толеран и не повече от 0.09 % разлики в температурния коефициент, и най лошото принудиха ме да си купя 100.

Скоро не бях минавал насам. Та значи просто ще допълня малко за SCADA-та и приключвам с въпроса (освен ако не го преместим в друга тема). Програмата, за която споменах (Lookout - [линк]) позволява наблюдение на процесите и управление по Интернет. За информационния обем си прав - главният терминал контакува с отдалечения с протокол, като съответно получава и информация дали подадените от него команди са изпълнени. Протоколът съответно си има и CRC проверка за целостта на пакетите информация - общо взето това си е връзка между компютри, само растоянията са по-големи. Колкото до БТК - ами на запад такова чудо си нямат, но въпреки това гледат да използват други начини - радио, сателити или собствени кабелни и оптични мрежи. Ако те интересуват повече подробности казвай.
За телефонната връзка по ел. мрежата - и аз съм чувал, че има устройства, с които да си говориш като по телефона. Ако не се лъжа в сайта на "Млад конструктор" в съдържанието на един от броевете беше спомената такава схема, но не притежавам самото списание.
Ако се върна към темата за разхода - на колата имам някакъв мижав "компютър", който ми дава разхода (предполагаем) на бензин, обаче въобще не ми е ясно на какъв принцип работи, а ако тръгна да го разглеждам може и да не успея да го сглобя (не друго ама често след сглобяването ми остават части ;-)