така ли е?

натъкнах се на една интересна мисъл на Низан:
" Няма да позволя никому да твърди, че най-хубавата възраст на живота са 20-те години."

а сега, де?
доста смелост се иска за това заявление.

Дали пък някой друг ще се наеме да сложи край на мита за тази младост - царствена, сияеща и толкова щастливо възпявана:)



things are what they are and will be what they will be

Ако питаш мен - младостта не е възраст и не се мери с години:)
Това е духовно състояние - да не си закостенял, а да си търсещ, пълен с живот и идеи, весел и т. н.
Познавам много млади старци и обратното.
Митът за младостта в тъпанарския му вид - реклами, медии и т. н. - е част от глобална стратегия за пробутване на стоки, услуги и т. н. Рекламна измишльотина.
Поздрави и весел ден:)))))))

А по тази тема може да се говори много - апсолутно:)

кой е Низан?

би било интересно, да знае човек, на колко години е бил, тоз', когато го е казал това. чисто човешко е да си мислиш, че най-хубавите ти години още не са минали:-) дори и да са минали, ти се надяваш да не са и затова говориш такива неща, един вид опитваш се да убедиш себе си и другите...
и все пак може би всяка възраст си има хубави и лоши моменти...това пък според мен е отличитела черта на всяко физическо и духовно състояние във времеви-пространствения континиум :-). да кажем, че няма такова нещо, което да е еднозначно определено, освен разбира се доброто и Бога. или пък може би 'сичко си е доста добре определено, но ние не сме достигнали тази степен на развитие, която да ни позволява да виждаме нещата, такива каквито са, отчитайки страничните фактори...
доста сложно стана, май!
привети!

...кой е Низан?

po filosofia uchihme navremeto, che v drevna gurtcia sled navurshvane na 40 godini mujut navliza v svoeto "akme". tova e perioda na zrialost, na duhoven rastej i izvisiavane, perioda v koito, chovek e na vurha na sposobnostite si, "zlatnia vek" na jivota....imaiki v predvid, che sum samo na 19 ne moga da komentiram dali naistina e taka, no puk niama nachin da znam i kakvo e da si na 20....
mislia, che "hubostta" na vuzrastta se opredelia ne ot podvijnostta na organizma, a ot dushevnata harmonia. kolkoto poveche si jivial, tolkova po-veroiatno e da ia postignesh....taka, che drevnite gurtci moje da sa pravi....

- носталгията е правопропорционална на утайките.

~*~

________
- web -

звучи интересно :-)

всеки си има нещото, което "по-иначе можеше"

~*~

________
- web -

Така е, с уговорката, че различнитие хора я изживяват в различни моменти от жизнения си път - някой на 20, други на 60

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

Моята закана, че до края на годината ще изям още поне 100 шоколада трябва да полети към звездите със следващата сонда Viking

Victims, aren’t we all?!

Не! Не е така! Всъщност, тази младост, толкова "царствена и сияеща" е доста голямо бреме. Предпочитам да съм на 30, но ми остава още доста време дотогава. Когато си на 20 ( или около 20), никой не ти вярва, никой не те възприема сериозно и всеки ти казва "ще пораснеш и ще видиш"... Повярвай ми, доста е подтискащо...

Геронтофобията като стратегия на индустриалното общество! Само че и то застарява, хаха! И скоро ще видиш как ще започнат да маркетират, рекламират и промоцират зрялата и старата възраст, хаха!
Изобщо номерът е да продават, продават, продават... Шийт! Пет цента не дават за възрастта и кой как я чувства, копелета продаващи!

NEVER SAY NEVER!

Според мен, за такова изявление не се иска толкова смелост, колкото реализъм и обективност. Не знам, може аз да загрявам по-бавно, но едва напоследък започнах да се чувствам истински свободна...а пък навърших 30 точно преди седмица....И едва в края на 20-те си години започнах да заприличвам на човек, образно казано...За мен времето на "царствената, сияеща младост" беше по-скоро време на лутане, търсене, губене...болка...Сега излизам от тежка и чисто екзистенциална криза, която помете всичките ми илюзии, свлече от мен всички фалшиви и ненужни неща и продуха паяжините в измъчения ми мозък...И тъкмо сега започвам да се чувствам истински добре, повярвай ми! Освен това физически изглеждам по абсолютно същия начин като преди 10 години, дори малко по-добре, струва ми се...така че точно сегашните си 30 години ги усещам като "сияещи и процъфтяващи"...
Вероятно всеки пораства по свой начин и по различно време. Просто при мен така се случи, че 20-те ми години не бяха много щастливи и искрено се радвам, че се отървах най-после от тях. Сега се чувствам някак по на място...по-цялостна...и по-свободна...Да, по-свободна...

Любопитството погуби котката...

Chestno kazano IT DOESNT REALLY MATTERS....
Na 20 40 ili 120 ili 1020...he he
Towa e bez znachenie...
Wagnoto e duha da e swoboden....
W kraina smetka nie sme samo posetiteli na tazi zemja i w tozi giwot
a i sme tuk za malko....
Taka che

FREE YOUR MIND....
FLY AWAY.........
KEEP ON ROLLIN............

THE NOOKIE

haresa mi tova koeto si napisal, vsyshtnost naistina e hubavo da si mislish che hubavite ti godini ne sa minali i prestoiat da rechem:-), no pyk na kolkoto i da sme vse iskame kato che li da sme na malko po malko i da mojehme da napravim neshto poveche...

strive to be happy!

Да, хубавите години предстоят. За младите. Вкопчените в миналото и идеализиращите го всъщност никога не са правили нещо повече от това, което се очаква от тях. Всеки ден, всеки миг един млад човек прави нещо повече, сега малко повече, утре още повече. Младият се познава и по това, че не се страхува от старостта. Живее като млад на 20 и на 60, като млад, не казах просто заобиколен с млади, които да му се радват. И никога не си казва "тя моята свърши", замествайки живота си с грижа за нечие бъдеще, както той си го представя и го иска, де.

Младостта е оптимизъм, но оптимизъм, насочен към бъдещето, не към миналото. Умение да вземаш решения, които те дърпат напред, не назад. И които са лично твои, личностни. Умение да си даваш сметка какво имаш и какво още искаш и да го постигаш това още. Умение да кажеш "не" на закостенялото и ретроградното, колкото и агресивно и авторитарно да е то и колкото и да си свикнал с лъжекомфорта на немисленето и бездействието в него. Умение без предразсъдъци да стъпиш на опита, просто да стъпиш и от това стъпало да прегърнеш промяната. Гледайки към следващото, а не страхувайки се да не паднеш на предишното.

Не искам да съм на по-малко, защото това е минало. А за миналото - или добро, или - нищо. Искам бъдещето. Искам промяната. Моята.

Yes!
Tochno taka... Sashtoto shte e kato industrijata, kojato raboti za onazi izolirana obshtnost, frashkana s mangizi, kojato naskoro imashe praznik... Vsichko za prodan.
Cjalata rabota e da nabivat v glavite na horata kompleksi i strahove. Da go...
Ovcharski nomera, i to plitki!
I da prodavat - do pripadak - boklucite si!

Only freedom of mind and spirit is important!

AMI TAKA SI E....
NAPULNO SAM SAGLASEN...

AND THATS THE BOTTOM LINE

THE NOOKIE