кризите

криза от гръцки означава решение.
едва ли има човек, който да не е имал своите кризи, затова реших да пусна тази тема.
бях доста изненадан, когато видях тълкуванието на "криза" в речника на чуждите думи- "остра промяна, прелом, решителен момент". с това значение думата се доближава до друга една, която много повече ми допада - изпитание.
какво ще кажете за кризите на личността?

Най-тежка за мен е емоционалната криза.Е,аз не и предавам значение на прелом-по скоро е някакъв етап/стъпало/ към нещо по-красиво и възвишено.За мен кризата е като момент в който израстваш-болезнено.Дано не ти звуча объркано-пролетното време ми влияе,а и здрача.Има нещо тайнствено в тези мигове на здрачаване,някакъв копнеж...

а как мислиш, защо кризата се смята за нещо лично, интимно, а от друга страна "щастие не може да се скрие"? смяташ ли че хората се боят от това, че себеподобните им могат да видят слабостта им и споделят само с най-доверени хора, когато са в криза? :)

ми ще ти кажа, че "криза"-та е "път".

толкоз.

IMAGINE...

път или препятствие по пътя?

Кризата не е само заради едно нещо.По-често сме преглътнали едно, друго, трето и накрая се задавяме от съвсем малка хапка....Кризата е лошо...и хубаво... Лошото е докато я преживееш, но после...После се чувстваш по-лек, по-спокоен, по-решителен, по-себе си....После започваш с нови сили, на чисто...
...само има един проблем...че пак достигаш до момента на кризата...и пак отначало...и пак...
...а може това да не е проблем, а решение...

Гадничко звучи,но с времето се научих да крия/поне да се опитвам да крия/ и слабостите си и щастието си.В щастието си човек е също така уязвим,както и в кризисни моменти.Все пак,въпреки горчивия си опит,много,страшно много искам да вярвам в някого с когото да споделям пълнотата на изживяванията си.

дори и да е препятствие, то е част от пътя, който си поел.

Здравейте!
Чета мненията ви и във всяко едно намирам истина.
Кризата е път, чувство, изпитание, болка, мисъл.
Кризата е начин на въздействие върху нас , породено от наши грешки , с определена и конкретна цел , произтичащо от редица природни закони , който ни въздействат.
Ако разглеждаме конкретна криза по този начин , то грешката трябва де се изживее с цел осъзнаване/ не да ни бъде казана с думи/ от което следва , че самата грешка няма да ни бъде посочена с думи / налага са да я уловим с усета си /. Наложително е да познаваме себе си и въздействащите ни закони.
Силата на кризата също се определя конкретно за всеки един от нас и зависи от нашата чувствителност и задачата , която трябва да решим , чрез тази криза .
Ако правим родителска забележка на дете , то от неговата чувствителност зависи кой начин ще изберем за да ни разбере.
Ако смъмрим ,силно чувствителното дете, то ще осъзнае грешката си.
По-малко чувствителното дете, за да осъзнае грешката , може би е необходимо да му дърпаме ухото.
На слабо чуствителното дете ,може и леко шамаросване .
Целта на любящия родител е детето да осъзнае грешката си .
А чувствителността и мъдростта на родителя определят формата на кризата.
Сложна тема.....
Човешките кризи са закони въздействащи върху нас с цел осъзнаване на нещо!
Нещото за всеки един от нас е различно .
Изсточника на законите довеждащи до кризи е един за всички.
Изсточника и законите ние наричаме Бог.
Кризите и осъзнаването наричаме живот. Впрочем всичко това е едно , но за да е действащо се налага в ограничените ни представи и понятия да изглежда като различно?
Най често срещаните кризи , които ни водят до осъзнаване са пари, секс и болести.
Всекидневното ни противопоставяне на хората с кризите ,противоречи на целта заложена в кризите.
Противоречието засилва действието на кризите и те никога не могат да бъдат победени от нас.
Любовта, мъдростта, знанието, смирението/ вероятно има и още нещо ,което аз не осъзнавам / обезсмислят действието на кризите !
Говоря за Божественото в нас-силата заложена у нас за обезсмисляне на кризите. Друг е въпроса ползваме ли тези сили.
Няма научни доказателства за тези факти , но този който изучава Бог , себе си като част от цялото и законите , които ни въздействат, вече ще е усетил любовта Му , и ще забележи , че Той не ни натоварва по- вече от колкото понасяме и най лесното за забелязване , че след криза следва кратка почивка и всичко се повтаря в нашето училище.
Илюзия е да се радваш на почивката и да страдаш от кризите.
За друго ми се говори на мен, за друго!
Крзите са смисъла на нашия живот?
Какво има след това , когато човек обезсмисли кризите?
Не си мислете , че се обезсмисля личния ни човешки живот!
Там зад кризите /илюзия/ е истината, пълноценния живот.
И той е тук на земята при нас , а не горе на небето.
Горе на небето не си спомням как е , но един ден ще разбера и това и ще ви кажа , ако питате разбира се
Да не се обезсърчаваме , защото не сме сами. Много невидими приятели ни помагат в кризите и бдят за нас.
Бог да ни пази!
Сиви вятъре, признавам си , че доста ме затрудни с тази важна за всички тема.
Трудно намирам думи да обоснова мнението си.
Благодаря!
Желая на всички лек и плодотворен Път: ПЪТник

Колко се радвам да те видя, знаеш ли? Приобщавам те към сектата на ЦУН:)))
Работиш ли над кармата ми? Не ме забравяю, плз.
Цун-цун-цун - лек да е пътят ти...
Макар че той никога не е лек - и това му е хубавото:)
Аз, например, като се изгубиш от хоризонта, изпадам в криза, а това изнервя и Яго, и Хамлет:))))

Път с препятствия...

Няма криза, която да не е на личността - дори да изглежда, че е на/от нещо друго, винаги се концентрира в личността....Страшно ми се пише по тази тема, защото точно сега съм в криза...и ми е страшно трудно да кажа каквото и да било...по същата причина...За кризата май се говори по-лесно, когато излезеш от нея...Сега знам само, че много боли и е много страшно...

онова, което те кара да се свиеш в някой тъмен ъгъл и да мълчиш. За някои то е депресия, за други слабост, за трети нерешителност, за четвърти безизходица. Аз ги наричам по друг начин тези състояния, но.... не е ли все едно как ги назоваваме?
Един мой приятел понякога казва, че е един силен човек, който набляга на своите слабости и в същото време е слабак, който се опира на силата си. И аз му вярвам, защото при мен се получава същото в моментите на криза. И е много странно до момента, в който разбереш кое надделява в теб. И затова мълчиш и бягаш от другите, и се криеш от света, и тихичко си казваш:
Бил съм тук и преди...
Познавам вратата под прага,
сладкото упойно ухание,
въздишката лека,
светликата по брега...
... и тръгваш по нея, по нея, като по нишка, за да се върнеш отново в света.

-----
pass

Късно тази нощ
и нощта преди
томичукалата
чукат на вратата.

Искам да изляза,
но от страх дори
няма да погледна
томичукалата.



Не е мой, на Стивън Кинг, но това е кризата за мен. Ужасно и неразбираемо.

NEVER SAY NEVER!

...boleznenoto usestane za ...........nqma zna4enie kakvo.Bqgash ot sveta i se blyskash v sebe si,ili zagyrbvash AZ i se vturvash spasitelno v obqtiqta na vsi4ko zad vratata navyn.Kadeto i da otidesh,kogoto i da sreshnesh,s kakvoto i sebe si da ostanesh,obstoto e bezkrainata bolka ot vsi4kite malki drebnavi podrobnosti,draskotini i rani,synista,misli,usmivki i pogledi-sqkash vsi4kite ti setiva sa se prevyrnali v nevroni na bolkata.Terapiqta li.....ami neznam-za neq nqma nikakvi garancii.No ako vse pak podeistava ,nastypva nai-neveroqtnoto istinsko i opiqnqvasto systoqnie -svobodata da bydesh sebe si tuk i navsqkude,sega i zavinagi.......do sledvashtata kriza, razbira se.

A na men mnogo poveche mi dopada opredelenieto "reshenie", zashtoto smiatam, che chovek sam reshava, koga da izpadne v kriza.
Nai-chesto tova se sluchva, kogato vuprosnata lichnost e bezsilna da se spravi v dadena situatsia i reshava, che nai-umestnoto/udobnoto neshto e da se "srine", kato sled tova turpelivo izchaka da "izrastne" vmesto da si habi silite i predprieme niakavi deistvia.

krizata...bi moglo da se razglejda kato edin vid sriv v emocionalnoto ravnovesie ili da go kaja po drug nachin neshto kato cherna dupka koato ni poglyshta...ima samo tymnina i bolka zgrabchila ni kato v mengeme, ststiska i ne puska, ...tam zad vhodnata vrata dalech ot onia sviat navyn...
zashto ne vijdash svetlina, zashto? syrceto ti razbil e niakoi na pyrchenca i kak otnovo da go syberesh neznaesh...dushata kysa se, ridae...no eto symva se i idva nov den, podtiskash mykata i tyrsish sili da izlezesh, maskata nadiavash i otnovo si usmihnat i privetliv gotov na vsichki da pomognesh ala uvi na sebe si ne mojesh...

strive to be happy!

Страхотно!!!!!!!!
Имам чувството, че успя да наредиш мислите ми в думи!!!!!!!!
Благодаря!!!!!

Njama li krizi - njala lichnost:))))))))))