Ами...нещо като разказче.

Мила, прости ми...

Мила, прости ми, не зная с какви думи, емоции, жестове, звуци, да

извикам "прости ми, мила" и всъщност всичките тези викове не са това.

Всеки звук - не е това.Всяко напрягане на глътката - е пусто.

Мила, прости.Със своите нелепости аз се старая да изменя някак си ако не

произхождащото, то поне нашето отношение към него.Мила...мила...и аз съм

жестока,защото не мога да ти позволя да си отидеш, и да се отчаеш така,

с едно махване.Аз съм като стопанин, който обича кучето си, и поради това

реже опашката му.Аз не мога иначе.И да плача - също не мога, а ти - ти

можеш с плача си да ме превърнеш в стъкло, така че само да ми се иска

да бъда,да не ям, да не спя, да не плача, а да бъда в небитието, желателно,

без мисли за теб, притчата за стопанина и кучето, и най-важното за този

вечен път от теб към теб.Ти знаеш, аз не мога да се събера в едно, да замина

и да не се върна.

Прости ми...В теб, в твоята влюбеност и крила, очи, и нещо неземно, има именно

този въздух...Ти си наркотик и аз приготвям всички мои спринцовки, игли...

всичко, за да мога някак си да те имам и да изпитам всичко отново.Ти си

символ на щастие и даже на крила.Прости ми...не викам "обичам те", но мила,

така е по-добре.Дълбоко в себе си аз пазя моите привички, за да бъде всичко

гладко и главно самодостатъчно, без писма и тъга, без сънища, без плач...

Мила, аз съм от бетон и стъкло и не мога иначе.Но ако можех...ако мислех,

че мога или ако си представях, че мога да не бъда сама, то ние - с теб,

ние щяхме да сме заедно.И разстоянието, и животът нямат значение, когато

чакаш писмата и звъна, когато пиеш вечер и виеш сутрин, за да не се разревеш,

показвайки сърцето си, всеки кръвоносен съд, всяка клапа и каквото има

там...очите смъдят, нелепостта на спомените и името...на любимата...не мога

сама.Аз зная, отдавна говорих за това,аз цялата живея и съществувам нощите-дните,

и съвсем не съм умряла, както ми се струваше, че ще стане, аз даже заспивам

постоянно с топли крака и сънувам,само на сутринта не помня.Аз, моето тяло -

е цяло, но вътре...Вътре - аз съм смачкана, жалка, безволева, с душа от хартия,

която се къса.Аз така се разкъсвам на ранички, рани, кръвотечения, недомлъвки,

полузвучия, звуци, на нежност,скрита вътре,и още, какво, главното - мъничката

надежда на очакването от раздяла до раздяла.Аз съм различна.Аз не мога така,

мила, прости ми.Ние така искахме, даже се сраснахме така , че две се сплотиха

в едно.Аз цялата - не съм същата,Цялата- съм в теб, а ти...ти си също полубог,

служещ на своите привички и навици.Така се случи, че ние сме толкова близки и

различни, че , мила...прости ми...не мога.

********************************************lessy@dir.bg

Слаба

Как искам просто да бъда слаба.Да се размажа пред теб, да изпадна в истерия,

да завикам:"Обичам те!!!!.Да се унижа до състояние на червей.Да пълзя и да

се търкалям в краката ти, мокра от сълзи и сополи.Да ти се отдам ,като последна

глупачка.Да улaвям всяка дума, да те гледам в очите, очаквайки заповеди.Да

целувам всичко, до което се докосваш.Да мириша дрехите ти и да свършавам

от аромата ти.Да се вкопча в ръкава на палтото ти и да не пускам...

О, Господи!Позволи ми да не съм каквато съм.Разреши ми да забравя достойнството

си, да удавя в сълзи гордостта.Да се насладя на болката, да забрава за Бог,

да отхвърля живота си.Да плюя на деца, сестри, майки.Позволи ми да забравя

за разума.Вземи душата ми и я размени за любовта.Дай ми неистовството, което

да звъни в ушите ми от раздиращото се от любимата ръка тяло...

Любов моя!Чуваш ли?!!Не се отказвай!Вземи ме!Вземи ме цялата!Душата ми,тялото ми.

Вземи всичко, което можеш да вземеш.Вземи каквото и да е!Само не отказвай!

Само не си отивай!Само се върни!!!

...Но ти не чуваш...ти не знаеш...Ти не си длъжна да знаеш...

****************************************lessy@dir.bg

Ако не ви се отваря
lessy.hit.bg
пробвайте
[линк]

...Ingres nepreuvelichava!!!!!
.....dokazatelstvo e i edna izvestna kartina na Engar-'Turska bania'......,i nakudeto da se oburnesh....i dokato edna dokosvash druga te dokosva.........:))))))