Maskite
20 отговора
78 прегледа
Maskite
Iska mi se da raziskame temata za maskite na horata. Maskite zad koito skrivat istinskoto si tiah i dushata si, tei maski koito gi predpazvat ot natrapnici v dushite im.
Ne e li vuzmojno da jiveem bez tezi maski. Da dopusnem horata do nas. Kogato obshtuvame da ne se nalaga da gi polzvame. Prosto da sme si nie.
Ne e li vuzmojno da jiveem bez tezi maski. Da dopusnem horata do nas. Kogato obshtuvame da ne se nalaga da gi polzvame. Prosto da sme si nie.
Re: Maskite
Iskah da pitam a mojesh li da poznaesh i po kakvo ,4e tozisreshtu teb ne se e maskiral ama mnogo umelo.
I kakvo dopuskash niakoi do sebe si i v posledstvie se okazva ,4e toi ne samo se e maskiral a si igrae s teb .....ala Tom i Jerry ....
Sorry ,no ne mislia ,4e pri cialoto tova Vul4e otnoshenie mejdu horata mojesh da minesh bez maska.Da moga da poznaia sebe si ...,no ima i o6te edin variant ako nosish skapanata maska dostatu4no dulgo vreme njama na4in da se opazish i da ne se prevurnesh ti samija v maskata si
Mersi
I kakvo dopuskash niakoi do sebe si i v posledstvie se okazva ,4e toi ne samo se e maskiral a si igrae s teb .....ala Tom i Jerry ....
Sorry ,no ne mislia ,4e pri cialoto tova Vul4e otnoshenie mejdu horata mojesh da minesh bez maska.Da moga da poznaia sebe si ...,no ima i o6te edin variant ako nosish skapanata maska dostatu4no dulgo vreme njama na4in da se opazish i da ne se prevurnesh ti samija v maskata si
Mersi
нещо,
което написа преди време тук едно момиче, което много обичам.
това е по темата и ... пък и да не беше по темата сега си го изрових и ми се ще да го пусна.
дано тя не ми се обиди, че го пускам...не, не бива така, първо ще я попитам:)
"лицето на сенките ни - нашите сенки - нещата, от които най-много се страхуваме и срамуваме.
нещата, които не можем да победим, защото това сме самите ние.
нещата, за които казваме: "не ми пука, това съм аз и не желая да бъда променян!" ама така, на война и кръв и зъби го казваме, защото да, никой не иска някой друг да го променя, а сам - не може, страхува се и даже не е мислил за това.
а и какво пък да му мислиш? ми човек си се променя ей така, всеки ден, по малко, незабележимо и накрая си мисли - аз съм същия, да, ама сега никога не бих направил едикакво си, което направих едикога си. и пари да ми дават - не бих.
ами добре, недей, не го прави, ама защо се караш?
улисани в дните си, ние се променяме. ставаме такива, каквито трябва. каквито искаме да ни видят другите - ето ти едно лице, за пред другите.
чуждо лице, което е твое.
и го носиш със себе си, а другото си лице си държиш под възглавницата. с него спиш. и ти не знаеш какво е то - отпуснато в съня, или смръщено... в друг сън. ето ти още две и двеста лица.
само че другите, пък, виждат някакво лице, което те искат да видят.
те не виждат иван георгиев, например, а виждат - и.г. има нова кола, нова къща, нова жена... обаче пък е много дебел, бе!
е, това ли е лицето на и.г. ?
и.г. си яде вечерята сам и му е скучно. и си бърка в носа над вратовръзката, както и н.ш. над дрипите. но избягва да го прави пред л.м., с когото делят един офис, но пред жената може, защото тя и без това сега си пили ноктите...
това ли е лицето?
н.ш. пък си бърка в носа пред всеки, но той няма значение за никого и никога, освен преди коледа, когато има благотворителна дейност...
тогава не му гледат носа, ами гледат да ги напишат по вестниците, че са раздали малко компот от джанки и дезодорант за тоалетна на такива като н.ш., нищо, че той предпочита да се накърка с друго нещо от джанки и пикае в храстите, които нямат необходимост от дезодорант за тоалетни, както и самият пикател.
но, хайде стига с този нос...
какво ще кажете, например, ако ме видите утре сутринта, в девет часа, да отивам с боси крака да си купя кафе и вестник?
надали някой ще си каже - ще настине тази жена.
повечето ще си рекат - ау, тази е луда - тръгнала боса... и ако се замислите защо тази е луда, тръгнала боса, ще ви хрумнат ред неща, дотолкова правилни и прилични, че ще бъдете спокойни и както си му е редът.
-улиците са мръсни.
-ходи се с обувки навън, а в къщи - с пантофи, а в банята - с чехли.
-никой не прави така
-абе да не сме на село?
-ама мокро е.
-ама студено е.
-ама излага се така.
-ама има разни стъкла...
и ще бъдете прави и спокойни.
пък с никой от вас, който ми каже едно от тези неща, когато ме срещне боса, аз няма да дружа.
но пък няма да е голяма загуба за никоя от страните, нали така?
ето още няколко лица.
умна, оригинална... как ти хрумна?
да не съм ти в къщи...
или още повече - да не съм ти началник...
ще има да ти пати главата.
лице за кафе, лице за сън, лице за баня, в която няма огледало, и друго за в баня с огледало... лице за пред любимата, за пред началника, за пред онзи там, с дрипите и носа - да, дори за пред него! лице за пред децата - защото трябва да им се прави добро, като ги утешаваш или възпитаваш, лице за пред гола стена. лице за пред някого, комуто нещо дължиш и съответното различно - за пред длъжник. лице за пред някой, който е неудобен и за пред полицаите, които те спират за да ти проверят тъпата книжка и ш. противогаз... не, ами пожарогас.
лице, което сменяш при нужда...
лице, за пред смъртта.
с много кратък срок на употреба.
прочее - замисляли ли сте се как изглеждате пред някоя тъпа патка, която седи зад някакво идиотско гише, само защото сте от другата страна?
а след пет минути отивате и ушивате по два големи шамара на децата си, защото оная тъпата патка ви е принудила да си окачите онова мазното лице, което не обичате да наблюдавате и презирате у другите?
ми нека ви е :)))
и ако някой ми каже - ама аз не съм такъв - ще се спукам от смях... ако изобщо това ме интересува.
не зная, може и да ме интересува, ама не давам никакви гаранции.
и защо всеки така се възмущава (не изключвам себе си) като стане въпрос за това?
за лицата ни?
айде сега...
и се започва едно фръцкотене - не ти е работа.
кеф :)))"
things are what they are and will be what they will be
това е по темата и ... пък и да не беше по темата сега си го изрових и ми се ще да го пусна.
дано тя не ми се обиди, че го пускам...не, не бива така, първо ще я попитам:)
"лицето на сенките ни - нашите сенки - нещата, от които най-много се страхуваме и срамуваме.
нещата, които не можем да победим, защото това сме самите ние.
нещата, за които казваме: "не ми пука, това съм аз и не желая да бъда променян!" ама така, на война и кръв и зъби го казваме, защото да, никой не иска някой друг да го променя, а сам - не може, страхува се и даже не е мислил за това.
а и какво пък да му мислиш? ми човек си се променя ей така, всеки ден, по малко, незабележимо и накрая си мисли - аз съм същия, да, ама сега никога не бих направил едикакво си, което направих едикога си. и пари да ми дават - не бих.
ами добре, недей, не го прави, ама защо се караш?
улисани в дните си, ние се променяме. ставаме такива, каквито трябва. каквито искаме да ни видят другите - ето ти едно лице, за пред другите.
чуждо лице, което е твое.
и го носиш със себе си, а другото си лице си държиш под възглавницата. с него спиш. и ти не знаеш какво е то - отпуснато в съня, или смръщено... в друг сън. ето ти още две и двеста лица.
само че другите, пък, виждат някакво лице, което те искат да видят.
те не виждат иван георгиев, например, а виждат - и.г. има нова кола, нова къща, нова жена... обаче пък е много дебел, бе!
е, това ли е лицето на и.г. ?
и.г. си яде вечерята сам и му е скучно. и си бърка в носа над вратовръзката, както и н.ш. над дрипите. но избягва да го прави пред л.м., с когото делят един офис, но пред жената може, защото тя и без това сега си пили ноктите...
това ли е лицето?
н.ш. пък си бърка в носа пред всеки, но той няма значение за никого и никога, освен преди коледа, когато има благотворителна дейност...
тогава не му гледат носа, ами гледат да ги напишат по вестниците, че са раздали малко компот от джанки и дезодорант за тоалетна на такива като н.ш., нищо, че той предпочита да се накърка с друго нещо от джанки и пикае в храстите, които нямат необходимост от дезодорант за тоалетни, както и самият пикател.
но, хайде стига с този нос...
какво ще кажете, например, ако ме видите утре сутринта, в девет часа, да отивам с боси крака да си купя кафе и вестник?
надали някой ще си каже - ще настине тази жена.
повечето ще си рекат - ау, тази е луда - тръгнала боса... и ако се замислите защо тази е луда, тръгнала боса, ще ви хрумнат ред неща, дотолкова правилни и прилични, че ще бъдете спокойни и както си му е редът.
-улиците са мръсни.
-ходи се с обувки навън, а в къщи - с пантофи, а в банята - с чехли.
-никой не прави така
-абе да не сме на село?
-ама мокро е.
-ама студено е.
-ама излага се така.
-ама има разни стъкла...
и ще бъдете прави и спокойни.
пък с никой от вас, който ми каже едно от тези неща, когато ме срещне боса, аз няма да дружа.
но пък няма да е голяма загуба за никоя от страните, нали така?
ето още няколко лица.
умна, оригинална... как ти хрумна?
да не съм ти в къщи...
или още повече - да не съм ти началник...
ще има да ти пати главата.
лице за кафе, лице за сън, лице за баня, в която няма огледало, и друго за в баня с огледало... лице за пред любимата, за пред началника, за пред онзи там, с дрипите и носа - да, дори за пред него! лице за пред децата - защото трябва да им се прави добро, като ги утешаваш или възпитаваш, лице за пред гола стена. лице за пред някого, комуто нещо дължиш и съответното различно - за пред длъжник. лице за пред някой, който е неудобен и за пред полицаите, които те спират за да ти проверят тъпата книжка и ш. противогаз... не, ами пожарогас.
лице, което сменяш при нужда...
лице, за пред смъртта.
с много кратък срок на употреба.
прочее - замисляли ли сте се как изглеждате пред някоя тъпа патка, която седи зад някакво идиотско гише, само защото сте от другата страна?
а след пет минути отивате и ушивате по два големи шамара на децата си, защото оная тъпата патка ви е принудила да си окачите онова мазното лице, което не обичате да наблюдавате и презирате у другите?
ми нека ви е :)))
и ако някой ми каже - ама аз не съм такъв - ще се спукам от смях... ако изобщо това ме интересува.
не зная, може и да ме интересува, ама не давам никакви гаранции.
и защо всеки така се възмущава (не изключвам себе си) като стане въпрос за това?
за лицата ни?
айде сега...
и се започва едно фръцкотене - не ти е работа.
кеф :)))"
things are what they are and will be what they will be
boys don`t cry, a?
мисля си, че е ужасно да съм мъж, което се бие в гърдите, че не плаче, щото е мъж:)
иху! още една причина да не искам да съм мъж, вече се понасъбират (да не повЕрваш:))!
ама ако много, ама много ти се плаче какво правиш?
things are what they are and will be what they will be
иху! още една причина да не искам да съм мъж, вече се понасъбират (да не повЕрваш:))!
ама ако много, ама много ти се плаче какво правиш?
things are what they are and will be what they will be
Re: Maskite
...как можеш да бъдеш прикрит и неискрен в своите чувства?..ние често скриваме
вътрешния си мир зад измислени от нас самите и окръжаващите ни маски..
ние ги носим...без да ги сваляме..и постепенно преставаме да бъдем самите себе си.. превръщаме живота си в спектакъл на един актьор...където няма кулиси...няма гримьорна..където да можеш да измиеш грима...да махнеш маската...животът се превръща в игракак можеш да играеш с близкия и любим човек?!...
ние за това и обичаме...затова търсим любима...за да махнем маската пред
нея...да бъдем себе си...целите...без остатък...
плача..кога от радост...кога от мъка...понякога ми се иска да вия...да бия
стените...да изпадна в истерия...това може да се скрие лесно.един път..
друг път се усмихвам...кога от шега...кога от усмивката на любимия човек...
от нежни думи...от спомени..
понякога се смея...хиля се...и падам на пода...от смях.. в истерия...това може
да се скрие...лесно...
един път...друг...а после ставаме равнодушни...безразлични...цинични...в маска..
може би е истина, че не трябва да си позволяваме такава слабост(?)...но аз не
искам да лъжа любимия човек...
слава богу, че съм такава...каквато съм...
сега ми е болно...и тъжно на сърцето от предателството...
но аз ще го преживея...напълно...после ще обичам всичко, което съществува...
и няма да мога да бъда равнодушна...
вътрешния си мир зад измислени от нас самите и окръжаващите ни маски..
ние ги носим...без да ги сваляме..и постепенно преставаме да бъдем самите себе си.. превръщаме живота си в спектакъл на един актьор...където няма кулиси...няма гримьорна..където да можеш да измиеш грима...да махнеш маската...животът се превръща в игракак можеш да играеш с близкия и любим човек?!...
ние за това и обичаме...затова търсим любима...за да махнем маската пред
нея...да бъдем себе си...целите...без остатък...
плача..кога от радост...кога от мъка...понякога ми се иска да вия...да бия
стените...да изпадна в истерия...това може да се скрие лесно.един път..
друг път се усмихвам...кога от шега...кога от усмивката на любимия човек...
от нежни думи...от спомени..
понякога се смея...хиля се...и падам на пода...от смях.. в истерия...това може
да се скрие...лесно...
един път...друг...а после ставаме равнодушни...безразлични...цинични...в маска..
може би е истина, че не трябва да си позволяваме такава слабост(?)...но аз не
искам да лъжа любимия човек...
слава богу, че съм такава...каквато съм...
сега ми е болно...и тъжно на сърцето от предателството...
но аз ще го преживея...напълно...после ще обичам всичко, което съществува...
и няма да мога да бъда равнодушна...
