нещо красиво :)

кажете нещо красиво, нещо което обичате да гледате, помирисвате, слушате, докосвате или възприемате по друг начин. нещо което смятате, че би се харесали и на други хора :))
като например да вземете в ръка малко пухкаво котенце, магическа музика да гали ушите ви, докато заспивате след дълго будуване, да видите любовта в очите на човека до вас, да отвърнете с усмивка на честната усмивка на дете, да погалите и вдишате разцъфнало ябълково или люляково клонче с бели или ливави цветчета, да гледате вълшебен изгрев или залез докато природата около вас ви проговори....
кажете нещо красиво, което обичате :))

Обичам да съм на техно-парти в Индиго, особено когато гостува някоя любима гоа-транс формация, например Astral Projection. Имам си едно любимо място - горе на стълбите...обичам да поседна там...Тогава цялата дискотека ми е пред очите, блицовете, ослепителните цветни светлини,...там децибелите и ритъмът се усещат особено силно, защото стълбата чак се люлее...ритъмът думка и пулсира в самото ми тяло...Усещането е много особено и цялостно...
Но не знам дали трябваше да го казвам това точно тук...има един друг клуб за електронна музика, където споделям подобни неща...Просто това ми хрумна...
Също обичам да гледам котката ми докато спи...Е, не само нея, но това вече са твърде интимни неща...:)

това е много красиво :)))
не всички котки са приятна гледка докато спят, но това както казваш са интимно неща :)
за Индиго... непремено ще го опитам!! :))
а иначе смятам, че видеоклиповете на партито по-миналата събота бяха просто зашеметяващо красиви!

писах ги преди около година в същия този клуб, но те важат и сега:)

небето , такова каквото е сега и няма цвят, който да може да се доближи до неговия бледосин оттенък в мрачния ден.

цветето , първото, което виждаш след 100-ина и повече тъмни, студени дни.

усещането сутрин, когато се събуждаш, след първата глътка кафе, първата струя отрова на цигарата, разливаща се в дробовете ти...

а онова чувство на свобода , когато след дълга депресия излизаш като къртица от дупката си или когато чистосърдечно, без да лъжеш себе си теглиш една майна на всичко и решаваш да бъдеш ТИ...

или просто красиви неща , като коркова тапа, захвърлена в разгневеното море и ти плуваш сам с нея или пък онзи миг , когато намериш куража да погледнеш право в челюстите на дракона...

а не е ли красиво понякога, когато разбереш, че макар отваряйки своя рана, си успял да затвориш нечия друга?





things are what they are and will be what they will be

последното е най-красивото нещо на тази земя.
нарича се любов :))))

tova mi napomnia razgovora mi s edin priatel.
Pitah go kakvo obichash da pravish
znaehs li kakvo mi otgovori?
che ne znae...ne se e zamislial
stignahme do sakliuchenieto, che naistina riadko misli za tova kakvo bi mu dostavilo udovolstvie i mu dostavia, a po chesto za tova koeto ne mu haresva v jivota
ima mnogo hora taka...v zaburzanovo i prashno ejednevie, horata zabraviat da se sprat pone za minuta i da se poradvat na jivota, na nai drebnoto nehsto, tai krasivo...
naistina strahotna tema si napravil...jalko, che niama mnogo hora, koito da sa pisali, no az niama da propusna
haresva mi da ostana sama sas sebe si vecher i da otpusna dushata si, da ree kadeto poiska, da ne ia tormozia s gluposti, da ia obicham bez granici
obicham da gledam ribara v moiata staia i da gledam s ironichni ochi na neshtata - taka vijdam mnogo nehsta koito drugite ne zabeliazvat gledaiki v zemiata
haresva mi da stavam sutrin i da si kaja :"svobodna sam da pravia kakvoto iskam, nikoi ne moje da me nakara da vursha neshto drugo...denia e moi, jivota sushto"
obojavam da izlizam v zimnata nosht, da vali krotuk sniag, da sam se opakovala s dnehi i da se vashishtavam na prirodata...
obicham da cheta krasivi razkazi, da sam gotova da se usmihna vapreki vsichko, da obicham jivota...ta chuvstvam sedeiki na niakoia poliana energiata koiato mi dava zemiata pod men...

vijdash che ima dosta nehsta koito mi haresvat
a tvoite koi sa?

Изброените от теб неща са хубави, но ми се прииска да пийна чаша студена вода - много захаросано:)
Подход номер осем.
Нали не го вземаш насериозно?

Zdravei.
Napisal si naistina krasivi neshta koito dostaviat udovolstvie. I kakto zabeliazvam vsichki te sa istinski.
Puhkavototo kotence, priatnata muzika, usmivkata na dete :o)
Vsichko istinsko nosi naslada. Chovek e suzdaden ot prirodata i jivee v neia. Kolkoto e po blizo do neia tolkova e po shtastliv.
Ima i drugi udovolstvia. Primerno da si na tehno parti ili da karash kola s goliama skorost. No togava veche ti a ne dushata ti se naslajdavash na tova.
Edinstvoto mejdu horata nosi naslada.

Tuk e miastoto da vmukna edin citat koito prochetoh vuv vestnika predi vreme:
ima 3 vida deca. malki, po golemi i oshte po golemi.
malkite obichat da budat obichani, po golemite obichat da obichat, a oshte po golemite obichat svoite deca.
Obichta e neshto krasivo :)

Това, да се разделят децата на видове е грозно. Има само деца и недеца. И всички деца обичат и да бъдат обичани, и да обичат и да обичат децата си. Недецата са немощни старци на неопределена възраст, вкопчили се в някое от парченцата обич като в бастун. И много обичат да се снимат с дете в ръце, като че ли за да се самоубедят, че това е центърът на ТЕХНИЯ живот. А децата им ги гледат и се питат: "Защо трябва да бъдем център на нечий нецентриран живот?" Децата са егоисти, поставят себе си в центъра на живота си и ако са добри егоисти, грижейки се за това да бъдат себе си, помагат и на своите деца. На тези, които имат нужда не от снимка, а от истински уверена прегръдка, даваща им истинска увереност, че са личности. А не просто център на внимание и грижи и заместител на нечия жизнена цел.

красиво е когато сутрин, минавайки през парка чувам как дърветата дишат от слънчевите лъчи
красиво е, когато вдигна поглед към студената грациозност на някой планински връх
красиво е, когато сърцето ми бие в един ритъм с коня, препускащ под мен

поезия - на място и в движение

Victims, aren’t we all?!

Красива е мъдрата тъга в очите на малко детенце, което със сериозен поглед пита :"Мамо, пак ли заминаваш?" а ти разбираш как малко по малко то узрява без време...и не самата тъга е красива...красиво е чувството, че си нужен някому...като въздух...

да можеш да "чуеш" мислите на другия, когато той просто иска да помълчи.

да можеш да познаеш отливите му, така както се наслаждаваш и на неговите приливи.

две топли длани на разсъмване, които едва се докосват, но казват всичко.

две бляскави очи срещу твоите, които се усмихват загадъчно.

да можеш да допуснеш някой до най-съкралните си кътчета в личната си незавладяна територия, и да се чувстваш СВОБОДЕН от това.


една луда, луда гъба..

мдам, красиво е:)
и аз го обичам този жребец, препускащ под мен:)

things are what they are and will be what they will be

хм, не ми изглежда красиво това..."да узряваш без време", да порастваш насила...
а пък понякога е ужасно чувството да си нужен някому "като въздух", това носи разрушение, ако не бъде споделено.

things are what they are and will be what they will be

Не помня да съм споменавала, че насилственото узряване е красиво :)
А за необходомостта...поне в случая е взаимна :) И е красива. И не за очите. А за вътрешното око... Все пак - всеки субективно решава кое е красиво за него, нали? Някои намират красота в системата 4-4-2... И дори да не съм на същото мнение, не оспорвам правото им на субективна преценка. Та затова казах, че намирам красота в неподправената необходимост на малкото ми синче от собствената му майка:)

vseki tursi neshto krasivo v jivota si i okolo nego , niakoi napulno sa spreli vece da vijdat i da useshtat eto zashto mai te ne sa i sposobni na tozi etap ot vreme da pochuvstvat krasotata :)) Ta ne vijdame li nie horta che vsichko okolo nas e prekrasno o izvaiano s nishki ot prekrasni migove useshtania i gledk ..:))) ta shtastieto e tolkova blizo do nas , to e i v nas samite dori :)) ta dori i v edno umrialo priche se krie edna takava neeroiatna orasota :)..... neka da otvorim dushite i surcata si, da protegnem rika i shte dokosnem pareshtata usmivka na krasotata ..:)))

tova mi prilicha na kompleks
ne sum suglasen s teb
dosri i starcite s bastun pak sa deca.
mislia che mi otgovariash za 2-ri put pak taka negativno.
predishniat put ne ti otgovorih
prosto ako tova e koeto mislish i chuvstvash shte ti kaja che gledash dosta ednostranchivo i ogranicheno
bih kazal che si mlad s malko jiteiski opit. no az ne te poznavam taka che se vuzdurjam. prosto pocheti malko i probvai da si otvorish suznanieto

Krasiwitre nesha ,koito obichame da slushame/dori da sa lugi/, da wyzpriamame, da wigdame i da im se radwame sa mnogo, na dali gi zabeliazvame v taia mrysotia, v towa blato w koeto giweem.
Giwea v sofia ot niakolko meseca i dnes vidiah najkrasiwoto nesho- nadleza na NDK.Tri dwojki stoiaha hwanati za ryce i se celuvaha:
Znaete li, toplite slunchewi luchi laskowo gi galeha i siakash im prashaha cialata si toplina.Mnogo e krasiwo i nezawisimo che ne sym na malko godini gi gledah s vyzhishenie i priznavam si s malko zavist.

krasivo e moreto prez liatoto kogato sutrin na brega posednal si i go poglyshtash sys ochi deistva niakak uspokoiavashto i za dushata i za ochite...
obicham dokosvaneto na vodata kogato pluvam vyv moreto...siakash te obgryshta ot vsiakyde kato che si neino dete, gali te ...
obicham i kotencata razbira se, tolkova puhkavi i galiovni useshtashti siakash koi gi obicha
ne na posledno miasto muzikata osobeno kogato zaspivam a myjdu drugoto az vinagi spia na muzika, obojavam ia

strive to be happy!