На митинг-протест

" ... Затова бих искал да се обърна към всички, които имат деца и за които човешкият
живот има все още някаква цена с молбата да дойдат във вторник, в 17 часа пред
парламента на мълчалив протест срещу виновниците, които ще дрънкат вътре в
него нищо незначещи фрази. Моля ви, нека не загърбваме смъртта на това дете и
нека, забравили за политиката, да потърсим възмездие от тези, които допуснаха
това."

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Докато утре депутатите заседават заради "струпването на инциденти"
напоследък, интелектуалци организират мълчалив митинг-протест срещу
ескалацията на престъпността и хроничната неспособност на управляващите да
се справят с нея. Те ще се съберат пред сградата на Народното събрание на 6
февруари, вторник, от 17 часа. Инициативният комитет, в който участва писателят
Виктор Пасков, призовава всички, които искат децата ни без страх да ходят на
училище, да излязат на протеста.

Нека Пасков, ако му стиска, да направи митинг-протест пред дома на Георги Илиев...

Вие добре ли сте бе ??!!!! Вие не виждате ли комунистите са виновни за тази ескалация на напрежение ?!! Слепи ли сте ?! Та те това правеха цели '45 години та и повече !

Не виждате ли, че сега идват избори, и те правят всичко възможно, за да спечелят някой друг глас повече !! ЗАТОВА УБИХА И НЕВИННО ДЕТЕ ! ЕТО ТОВА СА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ !!!! НЕКА ПО-ДОБРЕ ОТИДЕМ НА ПОЗИТАНО 20 !

Стига сте говорили само глупости ! Помислете реално ! Какво искате повече от това правителство ?! Не стига, че си скъсаха задниците и от една развалина за 4 години напрвавиха стабилна държава ! СТИГА ЛЪЖА И ИЗМАМА ! ДОЛУ КОМУНИСТИТЕ !

Eh i ti demagog,demagog!

Нека всички защитници на животните се съберат пред дома на Пасков, за да протестират против наглото избиване на беззащитни хлебарки.

Всички мъже да се съберат пред дома на Пасков, за да протестират против постоянния тормоз от страна на жена му, която го буха с точилки и лопати по плешивото кубе.

Всички привърженици на Кире Либерало да се съберат пред дома на Пасков, за да изразят подкрепата си за справедливата кауза на единствената права и истинска либерална партия.

Всички на протеста.... Ти, другарю, протестира ли!!!

Нека всеки, който иска да изрази протеста си срещу ескалиращата престъпност да бъде утре на площада пред парламента!

Mixy

защо не отидете да протестирате пред дома на Георги Илиев, например, както ви посъветва П.М. ???

За бездарника няма подходяща държава

Светлин Русев

... пред дома на Илиев, за какво да протестирам?

Ако народните избранници си вършеха съвестно работата (заедно с правителството и съдебната власт), елементи като Илиев не биха просъществували дълго ...

Mixy

.

RTH

Путьотo на Мaма (П.М.), johny the wanker, и бездарнaта Kaмepyнскa дpисня?


---------визитка-------
Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 г. в София. Завършил е
Консерваторията в Лайпциг. Има издадени романи, повести, разкази и пиеси в
цяла Европа и САЩ. Сценарист на "Господи, ти който си на небето", "Индиански
игри", "Пльонтек", както и на сериала "Три спечелени дни" за "Антена 2", Франция.
Носител на наградата "Екюрой" за чуждестранна литература - Салон на книгата,
Бордо, както и награда за белетристика на Съюза на писателите. Член на Съюза
на немските писатели.
------------------------

- Викторе, имаш ли конкретен повод за сегашното си идване в родината или е
заради носталгията?
- Всяко мое завръщане е свързано с носталгия. Тя не е присъща на всеки
българин, който живее в чужбина. Носталгията е привилегия на индивиди с
по-особена чувствителност: мечтатели, фантазьори, хора, живеещи принципно в
света на измислицата, духовни хора. Спомням си, че веднъж на въпроса защо
винаги се връщам в България, отговорих: за да имам възможността да я напусна
отново. После разбрах, че този парадокс е далеч от истината. България не може
да я напуснеш. Където и да идеш, ти ще си създадеш твоите 4 квадратни метра
България. Толкова за носталгията. А колкото до повода - този път той беше
радостен. Тези дни ми излизат том събрани съчинения, озаглавени "Алилуя" в
издателство "Захари Стоянов". Той включва романи и повести, които съм писал в
периода 1980-1993 г. Не всичко, разбира се, защото кой чете вече дебели книги?
- Събраните съчинения за един писател могат да означават както че се е
превърнал в класик, така и че си е изпял песента. Ти доволен ли си от
писателската си съдба?
----------------
- Това са две крайности, между които лежи едно поле, минирано с жестоки
въпросителни. Класик можеш да станеш с една-единствена книга, а бездарник
можеш да си бъдеш и с 5 тома литература.
----------------
От писателското си битие съм доволен. Издал съм книги, преведени в цяла
Европа. Участвал съм в литературни предавания по телевизиите в най-големите
европейски столици. Давал съм интервюта на "Обзървър", "Монд", "Франкфуртер
алгемайне цайтунг". Спечелил съм от литература много пари, похарчил съм още
повече. Дотук спира светската страна на професията. Ако в този отчаян маратон,
на който липсва крайна цел, се спънеш и паднеш, тогава си си изпял песента.
Тогава е добре да замълчиш, както предписва това великият литературен лекар
Самуел Бекет.
- За съжаление, при много от творците талантът и характерът са в обратна
пропорционалност. Ти как съхраняваш личността си, кои са твоите духовни устои?
Докъде стигна по пътя към Бога?
- Мисля, че най-трудното нещо в живота на един интелигент е да си изясни
взаимоотношенията с Бога. Повечето хора го възприемат като една даденост,
съществуваща изключително за тях. Когато човек разбере, че онова, което
наричаме Бог, се разпростира над всичко и за всички, той изпитва
разочарование.
--------------------
Логичен е въпросът след като Бог се е наел с такава непосилна задача, ще му
остане ли малко време за теб. Себе си виждам по-скоро в ролята на бедния Йов,
комуто, след като Господ е демонстрирал огромна симпатия, му отнема всичко,
обсипва го с най-тежки изпитания и го захвърля в една яма, само и само за да
разбере докъде се простира любовта на Йов към Него. Тогава Йов започва да си
скубе косите и да отправя упреци и отчаяни въпроси към своя създател защо
постъпва той така с него. Отговорът на Бог е: ти можеш ли да направиш небето и
звездите?
--------------------
Това е жестоко, но е правилно. И въпреки всичко въпросите на Йов са ми много
по-близки, отколкото проверките на институциите. Такива са моите отношения с
Бог. Колкото до личността, тя може да се съхрани по един-единствен начин: да
удържиш победа над страха. Страхът от институциите, страхът от битието, страхът
от смъртта. Това е нещо изключително трудно и в повечето случаи почти
невъзможно. Мисля, че в голяма степен съм се справил с моите страхове, но ми
остава една отсечка - най-мъчителната. Последните думи на Гьоте са "Светлина,
повече светлина!" Това означава, че на финала на отсечката даже един
олимпиец е изпитвал страх от мрака. Но пълната победа над страха е вече
нечовешка.
- Тия дни Георги Господинов каза в едно интервю за наш вестник, че българският
писател е на този отчайващ хал, защото малко бачка. Ти какво мислиш?
- Силно съм учуден от това изявление. Впечатлението ми от Георги Господинов е,
че е талантлив млад човек. Но от своя страна такова изказване означава
непознаване на най-близката ни история.
---------------------
Ако се върне 20 години назад, ще констатира, че само писателите, които имаха
нежни отношения с властта, бяха на завидно добър хал. Тези, които ги нямаха, не
се намираха в по-добро състояние от сегашното. Имаше писатели, които чакаха
по 15 години да им се отпечата първата стихосбирка. А имаше и други, които
седяха в Държавния съвет, ловуваха с управляващите, пееха с тях народни песни
и бълваха томове плява срещу величествени хонорари. Моят приятел Петър
Маринков е написал 10 пиеси от 1990 г. насам. Никой театър не ги поставя. Бачка
ли Петър Маринков според Георги Господинов, питам аз?
--------------------
- Какво ти дадоха и какво ти отнеха жените?
- Това ми е най-трудният въпрос. Имам зад гърба си 4 брака, чийто резултат са 6
деца. Понякога се питам дали многобрачните мъже като мен не се женят
всъщност за една и съща жена. Жените играят огромна роля в моя живот и
отношението ми към тях винаги е било дълбоко. По тази причина погледът ми
към тях придобива един трагизъм, който много често усложнява неимоверно
любовта. В тяхна полза обаче мога да кажа, че почти всичко, което съм написал,
е инспирирано от жени и посветено на тях. И ако резултатът е добър - за тях
остава славата, а за мен трагизмът.
- А сега нагазваме до колене в българската действителност. Каза по-нагоре, че
сегашният повод за идването ти беше радостен. Защо в минало време?
------------------
- Защото на втория ден от пристигането ми един полицай-отличник разстреля
едно невинно дете. Този "трагичен" инцидент, както го окачествиха
управляващите, ме разтърси до дъното на душата ми. Преди много години по
същия начин загубих най-добрия си приятел - невероятно талантлив музикант.
Един побеснял полковник го разстреля с ловна пушка на Руски паметник. При
предишното ми идване в България страната се тресеше от "Бръмбаргейт". Тогава
това не ми направи особено впечатление. Сега се чувствам ужасен и отчаян.
Убийствата на невинни деца по улиците на една демократична страна доказват,
че всички се намираме в апатичното състояние на потенциални жертви.
----------------------
Затова бих искал да се обърна към всички, които имат деца и за които човешкият
живот има все още някаква цена с молбата да дойдат във вторник, в 17 часа пред
парламента на мълчалив протест срещу виновниците, които ще дрънкат вътре в
него нищо незначещи фрази. Моля ви, нека не загърбваме смъртта на това дете и
нека, забравили за политиката, да потърсим възмездие от тези, които допуснаха
това.

Поредната вълна от престъпност, връхлетяла България, стана повод за политически маневри и медийни спекулации, но не и за адекватни реакции на обществото. Те останаха инфантилни, както и през всичките 11 години на прехода. В сравнение с други европейски демокрации културата на българското недоволство е далеч под стандартите на гражданската активност, дори и когато става дума за защитата на правото на живот. Подобна незрялост има далеч по-широк контекст от случващото се в момента.

"Културата на българското недоволство все още е далеч от европейските стандарти", гледна точка на Асен Гешаков
Не си спомням през последните 10 години социолозите да са задавали някога въпроса: "Кога бихте излезли на улицата, за да участвувате в мирен протест или в подкрепа на някаква благородна кауза?" Може би опит за подобна анкета е напълно излишен, съдейки от практиката. В България хората излизат на улицата, излизат само когато са доведени до крайна степен на отчаяние и не виждат никакъв друг изход за промяна към по-добро. Този стереотип на поведение винаги е сигнал за приближаващи насилия и безредици и затова всяка власт винаги се е страхувала от спонтанно излезлите на улиците хора. В още по-голям констраст с всички останали европейски народи изпъква и другата българска обществена нагласа - безразличието към участие масови граждански прояви, които демонстрират или потвърждават отделни елементи от ценностната система.

Дори и сега, когато медиите дават трибуна на отношението на българите към развилнялата се престъпност, се вижда как отвъд страха от насилниците, омерзението към тях и критиките към правителството за неспособността му за да се справи, няма нищо друго, освен желанието който и да е да предприеме нещо, но не и този, който изразява тези гледни точки.

В паралелното европейско време се случват коренно различни събития. В Германия десетки хиляди фермери мирно и организирано протестират срещу решението на правителството за избиването на 400 хиляди глави едър рогат добитък заради превенция на болестта на лудата крава.

В Австрия по случай годишнината от влизането във властта на ултрадясната Партия на свободата на Йорг Хайдер други десетки хиляди демонстрираха срещу евентуалното възраждане на неонацизма. Преди малко повече от месец Вацлавският площад в Прага събра близо 100 хиляди души, които протестираха срещу политиците, които си бяха присвоили правото да извършват партизански назначения в обществената Чешка телевизия.

Нито една от тези прояви на различните граждански общества не беше свързана с някаква заплаха, надвиснала над основното човешко право - правото на живот, какъкво е случаят разрастването на престъпността в България.

Всички тези прояви обаче са преки - неопосредствувани и неизкривявани нито от медиите, нито от политиците и в това е смисълът на тяхната комуникативност. Те отправят директен сигнал, който не може да остане без отговор.

Какво би било посланието на една потенциална 100-хилядна протестна демонстрация в българската столица срещу престъпността? Да окуражи правителството да вземе по-твърди мерки? Да го порицае, че е допуснало всичко, случило се напоследък? Далеч не само тази позната схема. Защото една подобна демонстрация би била предупреждение към престъпния свят, че няма да бъде търпян и че "мутрите" трябва да се страхуват не само от полицаите, но и от обществото като цяло.

За съжаление, така нареченото "гражданско общество" в България, e все още фикция. Има стотици хиляди и дори милиони мрънкащи и оплакващи се индивидуалисти и индивиди. Налице са и безчет псевдограждански лидери, които говорят за граждански обединения "за" и "срещу", но с единствената цел тези обединения да се трансформират в политически партии и някак си да се присламчат към облагите на властта.

Дългогодишният вакуум в културата на българското недоволство със значителен успех се използува от недобросъвестни политици и медии, които се вживяват в ролята на единствени тълкуватели на "народния глас", който като че ли доброволно се е отказал от правото си да се извисява. Инфантилизмът на българското гражданско общество и отчайващото му бездействие във всекидневието винаги досега е спомагал за създаването на екстремни ситуации, в които лесно се раждат сляпата нетърпимост и насилието. Безгрижието към собственото безгласие и овчедушие е липса на чувството за необходимостта от коректив.

Проблемът с престъпността няма да се реши на бъдещите парламентарни избори чрез бюлетините. Няма правителство, което е в състояние само, без помощта на обществото да се справи с нея. Същото е с корупцията, същото е човешките и трудовите права, с екологията, с демокрацията като цяло, ако щете.

Гражданската активност е все още ненаученият български урок, за който няма отваряне и затваряне на глави в преговорите с ЕС. Но без усвояването му ще бъде нереалистично да се говори за равноправна интеграция.

потвърждение, че обявеното с фанфари "отвоюване на държавата от престъпността" е просто една голяма лъжа.

А що се отнася до Пасков, хич не бих го обвинявал ако го е страх да отиде пред дома на Г. Илиев или някой друг мутренски бос. Защо да не го е страх, след като и доста високопоставени държавни чиновници са си подвивали опашките и са започвали да мънкат като става въпрос защо не плеснат фирма на въпросния, извършваща явно нарушение.
Освен това, нито Пасков, нито кой да е българин е избирал Г. Илиев да управлява държавата и да гарантира правата и сигурността на гражданите. Избраните са други и те трябва да обяснят защо не са си изпълнили обещанията.

Извинявай, какво общо имаш с Петко Геройски?

само така ,
и още деца ще избием, само да има протести
ние власта винаги я вземаме с кръв

"Белия дом". И без друго имате вече опит в тази насока.

същото когато правиш забелешка на някой простак като плюе на улицата или си хвърля кофичката от кафето не в кошчето за боклук. Или и в този случай тичаш да се оплакваш пред парламента? Или си траеш? Или и ти плюеш и хвърляш боклуци и затова не ти прави впечатление.

Ще ти дам и друг пример за размисъл - в Испания мине се не мине и баските терористи гръмват някого. Неведнъж след такива събития се организират многохилядни протестни митинги, но кой знае защо испанците на тях не протестират срещу правителството, а срещу извършителите на терора.

Та пак питам, защо не протестираш срещу Георги Илиев, Маргина, и още ред знайни и незнайни мутри? Какво може според теб да направи правителството? Да опандизи всеки който тежи над 90 кг. и носи златни ланци, по обвинение че има намерение в скоро време да види сметката чрез тротилови шашки на друг свой 90 килограмов колега с ланци? Хайде стига моля ви се предизборни истерии и глупости.

Edin den vsichki shte si platiat...

Be careful what you wish for cause it may come true!

Вие - властта, червената мафия, която си е още на власт ги създаде и ето как ги употребявате - за сплашване на протестиращите... " Ако Пасков не е червен мутант - хубаво е да изведе хората на улиците.

толкова по-силно ще викате "Долу комунистите".
Но много хора отдавна ви познават и все повече ви разпознават,
жалки, смръдливи и гнусни червени мутанти, все още на власт!

Всеки бунт срещу вас е добър! И най-добре едновременно пред двете ви централи - Позитано и Раковски 134.

Ганди ни трябва, а не Ванче Михайлов!