Тук и навън.

Защо всички се опитват постоянно да изказват някакви велики мисли, да разсъждават за живота, за хората, за доброто и злото, за любовта и мразата?!?
Толкова ли ви липсват подобни разговори в скапаното ни ежедневие, толкова ли няма с кого да говорите откровено, че се налага тук , под псевдоними и аноними да разкривате душите си?!?
Защо колкото по-директен е контакта с един човек , толкова по-прикрити и страхливи ставаме!? Не смеем да кажем какво мислим, какво чувстваме, какво точно ни вълнува?!?
Тук ли намирате израз на истинското си аз?!
...Или пък на мечтаното аз?

Знаеш ли, една от първите ми теми тук, в клучовете, беше съвсем същата..
Написах я преди около .. 11 месеца (?)
И оттогава - в режим на алтернатива - следват периоди на "повече виртуално" и "предимно реално".
Нито едното, нито другото не е пълноценно - но пък Мярата прави двете съвсем достатъчни :)))

Колкото до Аз :
"истинско" = "мечтано"
(почти)
;)



.

защото всичко е въпрос на...айде да не казвам силни думи...но това е знание, това е сила, това е опит...това е тактика...