Робърт Силвърбърг

Е, хайде да си поговорим за едно от малкото изключения на правилото, че количеството е за сметка на качеството :-)
Силвърбърг е може би единственият писател, който не знае точно колко разказа е написал и не помни имената на всичките си романи :-)
Това, разбира се, не му пречи да е една от основните фигури във фантастиката от началото на '60те години до днес - авторът, написал най-много произведения, номинирани за Хюго или Небюла; писателят (сред мъжете) с най-много награди Небюла...
Творчеството му е разделено на три периода: 1953 - 1965; 1966 - 1976; 1980 до днес.
Най-важен от трите е вторият. Тогава силвърбърг забавя темпото и всеки един роман, написан за тези десет години е класика днес: Thorns, Nightwings, Downward to the Earth, Dying Inside, Masks of Time, Up the Line, Book of Skulls, Tower of Glass, Time of Changes, Man in the Maze...
У нас са познати основно произведенията от третия му период - Majipoor Chronicles (и то не всичките), Зной в полунощ, Тайнствата на стената, книгите по разкази на Азимов, Денят на пришълците.
Тук можем да говорим за основните теми в произведенията му: човек - общество, отчуждението, различните, смъртта, религията.

Caught a lite sneeze, dreamed a little dream, made my own pretty hate machine

Гадост!!!!!!!!!!! Написах толкова много и скапаният експлорер ме изритааааааааааааа

Г-н модератор, много се извинявам :(((((((((

Неам нерви. Само накратко.

Като се появи хубава тема, кой пише? Никой. Щото Силвърбърг не е като лъскавите дъвки, дето властват на пазара. На толкова неща ме е научил в човешки план, че уважението ми е много голямо. Произведения като "Време на промени", "Вертикален свят", "Да видиш невидимия" са изключително силни и ценни. А и още пет-шест книги чакат да ги прочета.

Жалко, че почти всички от най-силните му неща още ги няма на български. И жалко според мен, че пише с голяма скорост. На места съм оставал с впечатлението, че е за сметка на дълбочината на вникване в проблемите. И въпреки това Силвърбърг е наистина основна фигура.

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.

Така си е, за такива автори никой не пише. Аз изпитах същото, когато отварях темите за Хайнлайн и Дик - имаше само двама трима, с които си говорим, останалите продължават да си пишат за... знаете какво. Но така е, нищо не може да се направи против това.
Goa, не съм съгласен, че Силвърбърг прави лошо, като пише бързо - аз досега не съм чел слабо нещо от него. Значи, щом му се удава - нека пише бързо, толкова по-добре за феновете.
И аз съжалявам, че малко го издават на български, но затова си има Библиотека Максима Мошкова :-)
Там прочетох прекрасния роман "Нощни криле", за което вече писах, от там ще продължавам да се запознавам с творчеството му, изобщо няма да чакам да се досетят да го издават. Всъщност, мисля, че няма да го издават много-много в близките години тук...

Shto si mislia che sam chel noshtni krile na balgarski. A tova che Siverberg se izdava malko e viarno. Tova e edin ot malkoto zapadni fantasti koyto pravi naistina kachestvena production bez da e obezatelno comersialen. Bez da mi e lubim avtor dosta go hartesvam e ne kolkoto dick primerno no ima razkazi koito sa napravo veliki da ne govorim za ideita. A vsashnost tova mu e moje malko slabost tvorchestvoto mu e mnogo bpogato ne idei no poneje pishe barzo ne gi dorazviva

Знаех си аз, че само двама-трима ще се включат в тази тема :-( Не знам защо, но Силвърбърг не се тачи много у нас, въпреки че издадоха цялата трилогия за Валънтайн, която си е комерсиална от началото до края. Много ви благодаря Goa, Lazy, Pirx, за включването :-)
За мен Силвърбърг е изключително важен писател - мога да кажа, чеизпитвам най-голямо удоволствие от четенето, когато чета неговите романи и разкази. Вярно, че е писал много, но това не е проблем - официалната му библиография е около 70 романа и 15тина сборника, което си е в рамките :-)
Pirx, чел си Крилете на български, защото е преведена повестта, също както са превели два или три от разказите, съставящи романа The World Inside - Вертикален свят.
"Да видиш невидимия" наистина е чудесен разказ - основен в творчеството на Силвърбърг заедно с Passengers, Sundance (който е уникален). Харесвам Силвърбърг, защото рядко във фантастиката можеш да срещнеш толкова великолепно описани чувствата на болка, отчуждение, агресия, както това е направено в неговите произведения. Другото хубаво нещо е, че главните герои винаги се променят в края на книгата - най-често неочаквано и в насока, смятана в началото за отрицателна.
Последното, което четох от него беше The Capricorn Games - там има един чудесен разказ Sea of Faces, който е един от любимите ми.
Някой чел ли е Thorns?

Caught a lite sneeze, dreamed a little dream, made my own pretty hate machine

Романът излезе на български преди няколко години. Формат А5 с меки корици. С драматична картинка на корицата. Малко ми се стори "посъкратено издание", така да се каже. Но ми хареса, въпреки това.

Hellen

armydreamer го е написал, но сигурно не си го прочела, затова ще повторя - това, което излезе на български, е повестта "Нощни криле". По-късно Силвърбърг я преработва в роман. Тази повест е първата му част и е около 1/3 от обема на романа, или даже може би 1/4

... че дългото "НЕ" на Goa е заради творчеството на Силрърбърг и се засилих да го убивам... ;-)

Предполагам, че Спилбърг излиза бавно на български, защото е доста труден за превод. Един от най-трудните, като се замисля. Надали не го издават поради липса на читартелски интерес, защото не съм забелязала негови книги да се заседяват по сергиите... Да не говорим колко чакахме едно време да излезе продължението на Лорд Валънтайн в "Галактика"...

Колкото до тревогата ти, че някои автори предизвикват коментари във форума, а други - не, не мисля, че това е тревожен феномен. Аз не деля авторите на "популярни" срещу "задълбочени", да кажем, а на спорни срещу безспорни. Какъв спор можем да имаме по творчеството на Хайнлайн, да кажем? Най-много да се покараме малко върху войната като символ в "Starship troopers" или дали идеалът на комунално общество, описан в "Странника" и "Фрайди" е положително или отрицателно явление.

Тоест - самият факт, че хората не спорят по творчеството на даден автор не означава, че те не харесва този автор. В повечето случаи е точно обратното, всъщност.

много се накефих като го видях това "Спилбърг" нaписано по погрeшка в темата ти.
Movie фенa винаги си остава movie фен. :)

N.

еййй мн съм нередовен... пропуснал съм и хайнлайн и дик, а уважавам...

Хелън, споделям напълно твоето мнение- изпитвам респект и уважение към Силвърбърг, затова считам, че неподготвени изказвания в стил "да се каже нещо просто така" са недопустими.
За Бога, преводите наистина са ужасни- всички автори "пострадаха". Вече ми е болезнено да чета нови книги- това е безобразие.

И все пак ...чета. Краста!

Да бе, точно по тия неща бях писал, когато ми се скапа експлбр апв издивявам даже докато го пиша.
Нощни криле беше отвратително преведена и издадена заедно с "Някой е бил тук" от "Ролис". Гадна работа - ако не знаех, че е нещо хубаво, щях да псувам и автора, не само преводача.
Пиркс е прав - и аз имам чувството, че поради бързината на писане изумителните идеи, които поднася, остават недоразвити в дълбочина. Армидриймър сам казва, че най-добрият му период е 65-76, когато намалява скоростта.

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.

много сме официални нещо. Аз не съм никакъв господин, аз съм безделник

трябва да поспорим кой от двама ни е по-голям безделник
Утре ще минаваш ли да се видим? В 17 и 15 се събираме и тръгваме към полския център. Ау, как забравих да съобщя тук - ей сега ще го направя.

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.

А каво ще кажете за еротичния му разказ "Групата" или за поредицата за Валантайн, която неотстъпва от Хрониките на Зелазни?
Лично мен, "Групата" ме жегна, заболя ме сърцето докато го четох. Написан, много реалистично и с прекрасна атмосфера.

"В групата" е един от най-характерните за него разкази - има си всички елементи и идеи, с които Силвърбърг се занимава в творчеството си, и това наистина го прави едно от най-хубавите му произведения.
А за Маджипур - това си е най-големият science-fantasy цикъл. Четвъртият роман - Mountains of Majipoor - е слабичък, но той си е отделна история и му е простено :-)))

...the night - that's when the energy comes and the dark sides light and the vampires roam

Никита, аз забелязах, че колкото пъти съм се опитала да изпиша името на горкия човечец, толкова пъти съм го сбъркала. Явно дискусията за Стивън Спилбърг в "кино" ми държи влага още... ;-)

Сега отивам да размишлявам за смисъла на подсъзнателните грешки по Фройд...

Hellen

Къде го има тоя разказ?

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.

Има го в сборника "еротична" фантастика Корпорация "Любов", заедно с още един разказ на Силвърбърг - Стига вече тласъци - май така го бяха превели (става въпрос за Push No More).
Там има и разкази на Лейбър, Шекли, Азимов

...the night - that's when the energy comes and the dark sides light and the vampires roam

Имам го, скоро ще го чета (скоро, скоро, след 5-6 месеца)

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.