Kонкурс

Предлагам кулинарен конкурс :

Да съставяме меню към стиховете на тази стара, стара поема. Който спечели...печели морална награда!!!

И тъй, за тази вечер стиховете са:

В Москва, във къща двуетажна
Живяла в горест и тъга
Вдовица млада, нежна, снажна,
Със чудно хубава снага.

Не бил в напреднали години
Покойният й мъж - но на!!!
Намерил своята кончина
От кухята на таз жена!!

Яде!! Макар боли стомахът,
И черен дроб пищи от зор,
Набивал яко сиромаха,
И ял, и пил - макар със зор....


Утре пак. Пишете.

...да опишем какви биха могли да бъдат манджите, които са уморили човека ли или да дадем тези, които щяха да го спасят :))

Хубаво би било, всички да седнем на една маса!
[email protected]

Както го направим, приятелю мой, мисля че и двете са благородни и достойни за уважение. Храната прави, храната разваля.

конкурсът си го бива : )
снажна викаш, а? значи и тя е похапвала от своите гозби. обачеее... може да е попийвала по-незначителни количества от ненавреме изгубения?
пък то явно си има някаква граница на понясяне човешкият организъм.
понякога е една такава тъъничка... : )

мммне знам, не знам... моята прабаба навремето пиеше ракийца и пушеше с луличка. и похапваше най-редовно, два пъти дневно. не обичаше мазни неща и обичаше лимонов сок.

ти знаеш ли, че лимоновия сок много помага на работата на жлъчката и черния дроб? знаело си е мъничкото телце на този бабок как да си угажда, така си мисля аз. : )
и никога не ядеше корите на ябълките и други разни "дървении", както тя ги наричаше...
но тук май се поувлякох.
: )

все пак - какво ли е правил онзи човек, с волната или неволна помощ на снажната си впоследствие вдовица?
я да видим?
значииии...
става сутрин, а главата го цепи от снощи. в устата му - сахара. с явен недостиг на лешояди, а пък някой комай е починал не много скоро там... гърбът го сърби, под мишниците - също. като разцепва с труд здраво залепналите си клепачи, вижда отвън да грее намръщено по такъв начин слънце, че се пита - абе дали тази сутрин слънцето не е изгряло с обратната си страна насам?... и както си мисли - до носа му долита някакъв невидим, но ясноосезаем кухненски зов.
борш.
зеле.
чушки.
целина.
морков.
лук.
цвекло.
пащърнак.
картофи.
магданоз.
ориз.
най-важното - телешки кости с костен мозък, джолан с хубаво месце...
добре сварено и накрая пресечено с едно яйце и поръсено със ситно нарязан магданоз и подправено с малко счукан с оцет хрян, или чесън...
по пътя, обаче, босият му крак му се съприкосновява с нещо гладко и хладно.
окото регистрира - снощното шише, с три пръста в него.
по пътя към кухнята бутилката е пресушена и заминава в кофата за боклук - ами няма да пълни къщата с ненужни вещи, я...
в кухнята установява, че боршът не е напълно готов.
затова пък в хладилника има бирка. даже трички бирки. ми пие ги, какво...


сега да продължи някой друг : )

Благодаря ти, вр. - Това означава "връх", нали! Идеално, и борша си е руски, да не забравяме, че работата става в Москва! А сега да видим какво ще кажат и другите.
Защо се мръщя? Де да знам, ето сега ще се ухиля!!!