Тъжна констатация

Сега се замислям колко паразитни,безполезни и вредни са някои неща, заложени в човешката природа.Като например ревността,чувството за собственост и още много други.Те са някакси противоестествени,те ни лишават от много неизпитани усещания,притъпяват инстинктите ни.Предполагам,че би могло да бъде много по-различно,без лицемерна цензура,чувство за вина и т.н.
Ние сме емоционални инвалиди.

ДА
Животът щеше да е много по приятен ако не можехме да говорим примерно.

Да би било хубаво,но пак щеше да се намери някой,който да прави превзети физиономии;)

Lucrecia, za sujalenie, milsja che ne si prava.
Zashtot imenno tezi cherti ot choveshkata priroda ne sa protivoestestveni, a naprotiv!!! Imenno tova sa rukovodishtite chuvstva koito karat chovek da vurshi edno ili drugo! Ne che mi haresva i sum radosten, ama tova e istinata. Edinstvenoto koeto ni ostava e chrez ljubov, i iskrennost da se borim sreshtu tjah.

Kakvo mislish ti???

прав си че това са едни от водещите чувства в действията ни,но те притъпяват най-дълбоките ни желания,точно затова са противоестествени.Чувстваш нещо,но поради насадените ти предрасъдъци ти го притъпяваш и игнорираш.Това е действие против собствената ти природа.

какво означава "заложени в човешката природа"?
нещо не мога да се съглася с това "залагане" :)))
иначе основния проблем на хората е, че се вземат твърде насериозно. от там произхождат и ревността и всичко останало...

чувството за собственост,желанието да притежаваш и да упражняваш власт върху друго човешко същество,тези неща те карат да се чувстваш по-силен.
А какво разбираш по това "да се взимаш твърде насериозно"?

ясно е, мисля.
ако човек не се взима толкова насериозно, ако не се смята за толкова важен, няма да му трябва власт, няма да изпитва ревност, няма да се чувства обиден от действията на другите хора спрямо него.
защо пък да е заложено? заложено е да искаш да притежаваш толкова, че да оцелееш... инстинкт за самосъхранение. не знам да има инстинкт за притежаване на много пари :)))

Представи си свят без сенки.
Черните очила са забранени, розовите ненужни....

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

..без сенки - мога да се съглася, хубаво ще да е чувството да се отървеш от нещото дето се е лепнало за теб от раждането ти..

НО без черни очила - няма да го издържа,
че как иначе ще мога да сложа тъмните очила и да скрия своята прозрачност, често "вредна" за Другите,
и как, ако не отново чрез тъмните очила, ще мога да запазя съвестта си чиста..
а иначе просто мога да се усмихвам,
но не винаги..

Да,може би си прав,само че това е абсолютно невъзможно за повечето хора,това е най-първичното,човек поставя себе си в центъра на вселената,всичко е пречупено през тази призма(ако си спомняш какво казваше г-жа Д. за бебето и праисторическия човек;))

си го представям и то не мнго лошо.Но не това имах предвид,всъщност никой не разбра какво исках да кажа,така и не можах да се науча как да говоря,така че да бъда разбрана,вината е изцяло моя и не мога да обвиня никой.Но иначе ще прозвучи много брутално и ще бъде възприето буквално.Ето един лабиринт,който не ми допада особено:)

че са заложени в нас ? Аз като не притежавам посочените качества, да не би да съм извънземна ?

Вярно е това, в което вярваш !

Инстинктите са едно - емоциите друго. Освен това ми се струва, че бихме били емоционални инвалиди именно ако не изпитвахме някои от изброените чувства. Най-малкото Шек-спирт не би написал "Утело":))))))))))
Какво сега, роботи ли да ставаме?
Да живее ревността - прекрасно чуФство, поздравявам всички, които го изпитват!
Друг е въпросът, че заради една кърпичка не е джентълменски да се изпада в крайности.
Ами чувството за собственост? Прекрасно чувство, особено ако е насочено към себе си. Притежаваш и владееш себе си - това си е направо лукс!
Иначе нещата ми намирисват на утопия:)
Моля тези ми изказвания да не се вземат насериозно!
Надявам се молбата ми да бъде уважена:))))

Ако никога не си изпитвала ревност и чувството за собственост,предрасъдъците и т.н. са ти напълно чужди,както твърдиш,мога само да те поздравя,надявайки се еднин ден и аз да го постигна.

Емоционални инвалиди сме,защото не изживяваме пълноценно усещанията си,искаме,но не можем,сами си постаавяме препятствия,самобичуваме се.
Колкото до ревността и чувството за собственост-I disagree:)

да продължи това стихотворение за емоцията, наречена Любов, щото мен ме домързя:)))))))))



Тя идва ненадейно
а може би нахлува,
помита всичко
като сляпа сила,
Тя може да е всичко -
орисия прокълната,
измама
истина
магия...

Когато много я желаеш
вземе, че си тръгне
или обратното -
идва,
без да си я искал...

Капризна и неверна
грешна,
свята...

спомням си как веднъж докарах Д. до нервен срив като използвах огромното и самомнение. но сега ми се вижда глупаво - аз също съм се вземал насериозно...
не знам кое е първичното, много е сложно да се каже. днес мислиш едно, след 10 години ще разсъждаваш по съвсем различен начин. кое ще е правилното?
от друга страна за човек, който не се взима насериозно, няма значение дали е прав или не в разсъжденията си :)))))

Много е хубаво Efir,за такива емоции говоря,такива които все още си позволяваме да изживеем.

Ако имаш време, разходи се до поезия и прочети Любовта на Моцарт - сигурна съм, че ще ти хареса повече:))))
Поне е по-завършено - играх си с него около час.
Лека.