Продължавай да обичаш

Това,което се случва е толкова хубаво и естествено,всичко останало е фалш.Обикновено говорим,налагайки си маски,но поглеждайки в душите на хората,виждаш че картината е съвсем различна.Може би затова ти се струва,че не разбираш нечии думи,заради несъответствието между това,което въпросния човек казва и усещането,което предизвиква в теб.

любовта и омразата се връщат трикратно.
а като обичаш - щастлив ли си? честно!

Много хубаво е това, което споделяш. :-))
Сетих се нещо, докато четях...:-))

Точно когато слънцето изгрява и точно преди да започне да залязва,
хора изглеждат много красиви.
Независимо дали са забързани, спокойни, притеснени, безгрижни,
тъжни или весели...просто всички изглеждат красиви.
Занемявала съм в такива моменти.
Седя, гледам и вътрешно им се радвам.
Това е моментът, в който самата природа е благосклонна.
Не ни остава друга възможност, освен да се харесваме.
Просто трябва да погледнем...

Игра на светлини и сенки...илюзия...
Знам, че е илюзия.
Въпреки това е прекрасно. :-))

DA
shtastliv sum. na men ne mi triabva mnogo
samo da ima na koi da dam liubovta si
zasega imam poveche ot kolkoto okolnite okolu men mogat da poemat no i tova shte se opravi

vsichko na tozi sviat e mnogo prosto, stiga da ne se nameri niakoi chovek koito da go uslojni kato se opita da go vkara v ramki

ostavi go takova kakvoto e, istinsko i jivo

igra na svetlina i senki ???
ako go kazvash v prenosnia smisul shte ti kaja che ne te razbiram
ako go kazvash v pravia smisul - ne moga da se suglasia

a zashto si mislish che e iliuzia ?
To e prekrasno zashtoto e istinsko. Ti go useshtash ot vutre.
ili se luja ?

Хубаво е, че си щастлив. Но това, на което се надяваш, за да бъдеш по-щастлив няма да се оправи по този начин, повярвай. Красиво е да харесваш всички, но дали е така? Дали не се стремиш да се харесаш на всички? Ако е така, какво ти липсва, че имаш нужда от декларирано всеобщо харесване? А можеш ли да обичаш всички? Не ми се вярва, по-скоро ти се иска да е така. Той и Бог не го може това.

Радостта от даването не е любов. Радостта от получаването не е любов. Любовта е взаимната радост от непрекъснат и незабележим обмен. Много егоистичен, защото ти го правиш само заради себе си и аз искам ти да го правиш само заради себе си и аз го правя само заради себе си и ти искаш аз да го правя само заради себе си. И така сме толкова заедно, че не забелязваме колко и какво обменяме. А когато любовта липсва, й търсим половинчати заместители, вярвайки си, че сме изпълнени с безрезервна и неегоистична любов към всички. А всъщност просто търсим, неспирно търсим една малка, егоистична, истинска любов, без даване и получаване, само с обичане.

Хора разни.

Това "Но" е поантата. И при мен е поантата. И смятам, че е задължително това НО - или ВЪПРЕКИ ВСИЧКО да остане.
Защото това виждане и чуване понякога ми създава отвратителен дискомфорт.