От вестниците

В Индия ударило земетресение, според някои броят на жертвите ще достигне 100 000.
Пакистан, най-големият враг на Индия (брадатите си правят атомна бомба с аргумента, че с нея ще се пазят от индийците, които също имат такава), моментално изпраща самолет с хуманитарна помощ.


Мамка му!!!
Аз мога ли така? Мога ли да подам ръка на смъртния си враг, когато го сполети жестока беда, забравяйки всичко лошо помежду ни??
Имам ли право да се имам за "по-качествен" човек от брадатите и да казвам: "Чалмите - под ножа!"?
Мамка му!! Аз съм християнин, а те - мохамедани!! А индийците НЕ СА МОХАМЕДАНИ!! Това не е религиозна солидарност, мамка му!!! ТОВА Е ЧОВЕЩИНА!!!!!
Мамка му, ние сме в беда (от години), но никой от добрите, бели, цивилизовани християни от западния свят и от Америка не ни помага - нито на нас, нито на другите нации на полуострова, които са в още по-голяма беда. Даже напротив - ПОМАГАТ НИ ДА ЗАТЪНЕМ ОЩЕ ПОВЕЧЕ!!!!
Мамка му, за какво си говорим тогава? Цивилизация? Алтруизъм? Добродетели? Обичай ближния си?
Не, не издържам повече. Фалшът, в който живея, ме убива.

МАМКА МУ, ТОЛКОВА ЛИ Е ТРУДНО ДА БЪДЕМ ХОРА!?!?!? И ЗАЩО КОГАТО НЯКОЙ СЕ ОПИТВА ДА БЪДЕ ЧОВЕК, СИ ДОКАРВА ЕДИНСТВЕНО СТРАДАНИЯ????

Имаше една реклама - "Да бъдем хора за пет минути".
Аз бих казал: "Да бъдем хора - днес за пет минути, утре за десет, всеки следващ ден - все по за дълго".

Хора, мамка му, не банкомати, не 3D-симулатори, не биороботи.
Хора.

za lichno spokoistvie...
imashe, edna porediza ot knijki na Nikola Nilkolov - parvata e "svetovnata konspiracia" a poslednata "maskata na velichiata"...mnogo aktualni, i za nashi dni,
i, za kakvi hora stava vapros...vav vreme na klonirane, travestiti - lubimci na vsichki "razviti"...i ne do tam, chisti individi!
nas BG podobnite...pone prirodata oshte ni se usmihva, ama kato zamrazne?!

...откъде ще научиш за поредната гадост, която са ти сглобили мили управници, любими велики сили, гениални учени или обикновени световни мултитъргаши?

не че като научиш, ще можеш да я промениш, ама друго е да знаеш, като ти го гласят и нагласят....

IMAGINE...

То ти и личи, че черпиш познанията, стила и правописа си от книгите на Н.Николов. По-добре прочети "Mein Kampf", току виж, че спретнеш някоя дружинка за почистване на кварталната градинка!

Не те разбирам?!?
"Мога ли да подам ръка на смъртния си враг" - Защо ако си ЧОВЕК, трябва да имаш смъртен враг?
"да се имам за "по-качествен" човек" - Ти наистина ли се имаш "за по-качествен" от някои? А имаш ли се за по-НЕКАЧЕСТВЕН от други?
"ние сме в беда (от години), но никой от добрите, бели, цивилизовани християни от западния свят и от Америка не ни помага..." - С какво да ни помогне?
- да ни помогне да не унищожаваме сами създаденото от поколения обществено и лично имущество, култура и морал?
- да не се лъжем един друг ли?
- да се отнасяме почтително като към равностойни човеци един към друг, та дори и към мохамеданите (християните, циганите)?
- да работим съвестно, постоянно и с убеждение, че това е едно от най-важните неща в живота ни и да спазваме обещанията си?
- да мислим не само за себе си и то само в сегашно време, а и за другите?
- и т.н. и т.н. все познати ти и вече дори банални въпроси по самоанализа на българската ни народопсихика!
Въпросът не е в това някой да ни помогне - на помагачи (и наши и чужди) се нагледахме и напатихме през последните десетина години, ние трябва да излезем сами от това духовно и материално тресавище, в което не само ни докараха, но и ние се самовкарахме!
А това не става с вайкане, а с ясно осмислени, целенасочени и постоянни действия от страна на възможно по-голям брой разумни български граждани!
Напълно си прав, че да сме само по пет минути на ден хора, не ще да е достатъчно за да се промени обществото! Дори си представи, че всички започнат да стават за определен период на ден хора, какво ще се получи ако периодите на "очовечаване" им се разминават??
И пак неусетно, а може би неминуемо, стигнахме до управлението на "очовечаването", а от тук и до демократичните пътища за неговия подбор.
За де не ти прозвучи като предизборна агитация ще спра до тук и ще завърша с познатия израз "Всеки народ заслужава управниците си!" - но тези, които не участват на изборите нямат право да се вайкат, че били по-"качествени" от Жановци, Командири и техните мекерета!

Бог да пази, а ние да запрятаме да градим за пореден път България!
(Този път всеки за себе си, но колкото може повече заедно)

си ЧОВЕК в света на големите мангизи...ако не могат да изкарват пари от теб (с порно,хазард,цигари,кабелна телевизия,чалга,интернет,кино или просто с евтиния ти труд, с каквато и да е матрица, която са ти заложили, като капан по пътя) просто те изхвърлят като брак...един развален продукт наречен ЧОВЕК...мисли минувачо, как да им огънеш лъжицата...и аз това правя ;))))))

П.С. там където парите говорят ние трябва да мълчим...пфу!

--------------
There is no spoon...

ta kakvo chuh vchera...
" В една ферма всички животни са равни, но някои са по-равни от другите"
...

Кой ще ни помогне да не разстрелваме пияни децата си? Да не изоставяме инвалидите, сираците и душевно болните? Не, това никой не може да направи за нас! Ние сме това, което сме направили от себе си като личности и като следствие сме изградили и съответното общество и управници! Лично аз се чувствам отговорна за смъртта на 16 годишното момиче! Нали това можеше да бъде моето дете! Някъде нещо не съм направила както трябва, та се е стигнало до там безотговорна личност (та макар и интелигентна) да може да размахва оръжие! Страшно!
А дали мога да подам ръка на смъртен враг....ох, защо ми се струва, че не бих могла? А ти?
:-(((((((

Защото, ЧОВЕКО, е човешко да имаш смъртен враг. Не че е задължително, но...
Истината е, че аз НЯМАМ смъртен враг, но не мисля, че е невъзможно да имам. Нищо човешко не ми е чуждо, нали се сещаш...
Мисля, че думата КАЧЕСТВЕН я бях сложил в кавички. Това ще рече, че не я намирам много подходяща за случая, но приеми, че ме е мързяло да измисля точната такава. Та ако искаш замени КАЧЕСТВЕН с ДОБРОДЕТЕЛЕН, ИСТИНСКИ, ДОБЪР и т.н.
На онова изречение за нас в бедата не си му прочел края май. Питах се, защо трябва да ни помагат да затъваме още повече? Не беше ли затъване съгласието на нашите тъпи управници да пуснат натовски самолети оттук? Не беше ли затъване нашите тъпаци под външно въздействие да узаконят разни църковни течения (наречи ги секти), които съсипват съзнаието на децата? Не беше ли затъване отвън да ни бъдат внесени нови, неприсъщи за географското ни положение "ценности"?
Ще кажеш, че сами сме си виновни. Да, не е лъжа. Но лъжа ли е, че когато цял живот се бориш за единия хляб, оскотяваш? Ако приемеш, че нацията ни е един човек, то с него се случва точно това - оскотява. А в същото време други, по-богати и по-сити човеци, отстрани му гледат сеира и изцеждат последните му сили и средства. Даже и уранът, с който ни убиват тук, на Балканския полуостров, е такъв - ОБЕДНЕН.
Представям си как в Брюксел някой самодоволен генерал промърморва: На вас ще ви шитнем обеднения уран, обогатения си го запазваме за нас.
За съвестна работа не ми говори, защото доказателствата, че по този начин не се постига нормален живот, са МИЛИОНИ и са навсякъде около теб & мен.

Знаеш, понякога човек пада и не може да се надигне сам, без чужда помощ, била тя и минимална, била тя и чисто морална.
Де я?


При заплата 200 лева и сметка за парното 200 лева трудно би останал РАЗУМЕН ГРАЖДАНИН. Поне не задълго, ЧОВЕКО.

Много интересно разсъждаваш за несъвпадането по време на периодите очовечаване, но според теорията на вероятностите, колкото по-дълги стават въпросните периоди у всеки индивид, толкова вероятността да има съвпадане във времето нараства.
А и ако моят период се разминава с твоя, то все ще съвпадне с нечий друг.
Продължи с разсъжденията сам/а - не е никак трудно.

Тези, които не учстват на изборите, вероятно са решили,че им е омръзнало да ги лъжат, че нещо зависи от тях. Истината е, че нищо не зависи. Аз отсега мога та и кажа кой ще спечели изборите. Ама какво, като спечелят те? На Гошко Първанов ли да чакам да промени нещо?
Ако питаш мен, има само една възможност, която евентуално да измъкне България от лайната: ХУНТА.
Хехе, сигурно ти звуча много радикално, но какво да направя, като наистина мисля така? :)
Лошото е, че май няма офицери, които да са способни да извършат нещо такова.
Айде да не отварям тия теми тук, не им е мястото...

А ти не чети прекалено буквално това, което пиша :) Защото аз не пиша буквално :)


Току-що ми хрумна нещо: робът се бори за свобода, свободният - за съвършенство. А ГЛАДНИЯТ ЗА КАКВО СЕ БОРИ?

Аре, чао :)

Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

Да бягаме от фалша в личния си живот.
Превърнали сме се в роби на чувствата си. Живеем с единствената цел да опитаме от всичко. Егоизмът все повече си проправя път към трона на добродетелите с лозунга: "Прави това, което ти е кеф!" Вярваме само на чувстата си. Виждал съм хора, които само в рамките на един ден променят няколко пъти позицията си на 180 градуса, защото я основават на моментните си чувства. Когато двама си говорят за любов, почти винаги си говорят на различни езици, защото за всеки един любовта е това, което той е почувствал.

В момента не мога да се сетя за по-разклатена основа, на която да се оформяме като човеци от тази. Чувствата ни са просто отражението на света в нас. Те се променят като вятъра. Никой не е господар на чувствата си. Как в тази среда ще възпитаме у нас качествата, които изискват свободната ни воля? Как можем да си говорим за отговорност, когото човек се превръща просто в орехова черупка в развълнуван океан и нищо друго не съществува за него?

Та и затова мисля, че не сме свободни да обичаме и тези, които мразим. Омразата е просто чувство, но ние не можем да го превъзмогнем. То ни контролира. Превърнали сме се в роби без свободна воля и съответно, неспособни да обичат.

Едно време и аз се опитвах да поема мировата скръб. Обаче ме свалиха (околните и обстоятелствата) на земята както либиец сваля самолет над Локърби :)
Скотът си е скот.
Виж предишното ми изказване и си отговори на оня въпрос за гладния.
Самоконтролът (от една определена) възраст нататък зависи единствено и само от личността. А до тази определена възраст - от родителите, обществото, учителите...
Само че сега всичко е опорочено.
Аз съм малко колелце в голямата машина. Не мога да променя нейния ход. Мога единствено да си се въртя в посоката, която аз намирам за правилна, доколкото ми позволяват обстоятелствата, разбира се.... и да завъртам и близките на мен колелца в съответната посока.
Засега нямам най-близки колелца, чиято посока е изцяло под мой контрол (ееееех, иска ми се да си имам четири....:))), но... правя каквото мога. Без мирова скръб.
Управниците ги отписах, да гИ еба :) Щото осъзнах, че те не са Управници, а Оправници. Познай кого оправят :) Да го еба :)

Да се обвиняваш, че не си направила нещо както трябва, е самоубийствено. Errare humanum est. Стига грешките да не са ФАТАЛНИ.
Какво си крива ти, че някакъв пиян ахмак извадил пищова и застрелял едно дете, да го еба?!?!?
Единственото, което можеш да направиш в случая, е да внушиш на околните зъбни колелца, че алкохолът не води до нищо добро.
Аз си мисля, че точно алкохолът уби това дете.
И не забравяй - не ние правим себе си като личности. Нас НИ ПРАВЯТ. Докато сме деца. Е, и ние имаме пръст, но... да се градиш сам е най-трудно. И много малко хора се наемат да опитат това.

P.S. Не ме гледай, че се хиля - сериозен съм :-/

Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

когато прочетох постинга ти първото нещо, което ми хрумна бе: да! да, и аз бих помогнала!
но беше спонтанно, първосигнално и заради примера, който си дал.

като размислих осъзнах, че май не съм толкова добра, не съм толкова прекрасна отвътре, че да мога да подам ръка на човека, убил нещо свято за мен (дали разбираме еднакво понятието "смъртен враг" обаче?)...
предполагам, че не бих могла да простя...

защото
нито времето, нито нищо не успява да направи враговете приятели, така си мисля...

things are what they are and will be what they will be

с думите, които повечето хора знаят само до средата.
Известната на всички половина е Errare humanum est...
По-малко известната (която не помня как беше на латински, но това не е фатално) е: ....божествено - да се прощава



край

Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

razvylnuwaniqt okean e neobqten....ako 4owek moje da se prevyrne w razvylnuwan okean bi bilo hubawo.. ne vijdamm nisto losho ili ograni4awasto ..?:)


malko v strani ot temata, no...

:)

Ако питаш мен, е имал предвид орехова черупка, която се носи из развълнуван океан.... :)))

Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

ааа така да...може да не съм 4ела внимателно ..по друг на4ин го разбрах:))))))
ореховата 4ерупка е друго ве4е:)))))

:)

добър край:)

добра мисъл....

Искаш да бъдеш като хората или човек?

Пак от вестниците. Убиецът бил като хората, тих и скромен, хората в блока го уважавали, хората в службата го повишили, за послушание предполагам. Бил щастлив, човечецът, от хорското одобрение и празнувал. Изразил радостта си както могъл. И после хората, същите тези.. или може би други, по-хора от хората..

Нека си изпеем цялата песен, а?

ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА

Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -.."

Н.В.

Да, точно така - той не бил лош човек.
Както казах, алкохолът...

Сега вече наистина край.


Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

"усмихнати чули звездите от горе
и викнали "БРАВО, ЧОВЕК!"