2000000000 years

Преди около два милиарда години една капка органична материя, без никакви шансове за оцеляване, успява да се противопостави на безразличието на природата и да и обяви война. Прави го по единственият достъпен и начин - като преди да умре дава потомство, с надеждата че то може да е по съвършенно от нея. Оттогава, пластове дебели десетки метри са образувани от ТРУПОВЕТЕ на милиарди живи същества. Раждали са се различни и са се усъвършенствали като са умирали. Единствената им задача е била да отложат смъртта си достатъчно дълго за да има кой да продължи. По добрите успявали и също умирали. Някои, аномалиите, постепенно започнали да се движат, да виждат и чуват. Милиарди загивали изхвърлени на сушата, докато се научат да живеят там. Бавно, много бавно я завладели. Научили се да летят.
Преди да бъдат изядени, стъпкани, да умрат от глад или жажда, те извършвали същата героична постъпка - предавали щафетата напред в борбата за усъвършенстване. Милиони видове изчезнали за да отстъпят място. Накрая един вид, измъчен, гладен и преследван, успял да направи следващата стъпка - да използва част от природата за да се защити от самата нея. Първият който успял да се противопостави на случайния подбор. Но все още не напълно. Открил тоягата, камъка, огъня, копието, но голямата игра на проби и грешки продължила. Този път с цели култури. Но видът успял да оцелее и да създаде писмеността. Започнал да трупа не сила, ловкост и бързина , а знания. Промените започнали да стават не за милиони, а за хиляди или стотици години. Най-добрите работели упорито за да се усъвършенстват САМИ и преди да умрат предавали знанието нататък. Пробите и грешките продължавали - религии, обществено устроиство, идеологии, но все по често някои култури били подготвени да възприемат новото, да се променят и да оцелеят. Все повече хора съзнателно се включвали в борбата за усъвършенстване. Изобретени били книгопечатането, парната машина, телефона, компютърът, интернет. И накрая, стъпил на създаденото през два милиарда години еволюция видът е почти готов да продъжи делото на милиарди амеби, трилобити, риби, влечуги, птици, бозайници, хора които достойно са изпълнили своят дълг, направили са това което са могли и са умрели с надеждата че всички тези усилия са имали смисъл. Че някой ден, някой ще има сили да скъса оковите на случайния подбор и да вземе съдбата си в свои ръце. И какво прави венецът на сътворението в този момент? Аз отивам да си купя "Труд" за да разбера, а после вероятно ще умра (от срам), за да отстъпя място на някой по-съвършен.

Съзнанието не е биология. То е в конфликт с нея.
Тъкмо ставаме много умни и иде време да мрем. Безкрайно е тъпо. По-тъпо не може да бъде.
Така е, но не завинаги. Ще дойде време - съзнанието няма да умира. Това не е нужно. Просто още не сме се усъвършенствали. Ние сме преходен етап към един по-добър вид хора. Неумиращите. Въпросът е - колко от тях ще бъдат умни ? ;)

Ами то съзнанието и сега не умира. По-скоро много малко хора си дават сметка за това в стремежа си да запазят тялото. А тялото е просто материя, която не е толкова важна. Но това е друга тема......... :-))))))))

Колко си сигурна в това си мнение ?
Аз знам. Ако си умна. Знам и ако си глупава. Но не приличаш на такава.

Ами за съжаление не мога да приведа неопровержими доказателства. Мнението ми е на база чужди мнения на тази база на хора, твърдящи че се занимават в тази област. Идеята ми харесва, приемам я и я превръщам в мое мнение :-) Това е мнението ми за днес. Може би утре ще го сменя....... Всичко тече, всичко се променя :-))
А ти, какво знаеш? А какво не знаеш? А какво знаеш, че не знаеш? И в какво си сигурен? :-)))))))))
Някой някъде ми даде карт-бланш да задавам въпроси :-) е, задавам вече :-)

А, и на каква не приличам? ;-)

Да видим сега ...
"Идеята ми харесва, приемам я и я превръщам в мое мнение" - лошо, много лошо. А къде остават фактите, любовта към истината ?!? :)
Знам, че не знам. Което не го знам, знам че не го знам.
И това, в което съм сигурен, е това, което знам. Но знам, че може и да не го знам.
Абе, на глупава не приличаш. Някой би казал, че да задаваш въппроси е признак на глупост, ама не е вярно. Признак на поумняване е. То е като да вървиш по стълба. Усилието е въпроса и "излагането", а резултата е движението нагоре.
Да влезе следващият (въпрос) ! :)))

Ха да видим сега, кой прави избирателен анализ на думите ми :-))))))))) Значи, пояснявам: това ми мнение е на база на факти, но намерени от други, или поне твърдящи, че има такива. Аз, като по-ленив човек, вместо да ги проверявам и ги приемам за такива до доказване на противното. Или пък докато намеря друга теория/идея, която доказва противното на това, в което съм вярвала до сега. :-))))))
Ето и въпроса ми: Как можеш да знаеш, че не знаеш нещо, след като не го знаеш? Т.е. ако знаеш, че не го знаеш, значи вече знаеш макар и много малко за него. :-)
И накрая - за задаването на въпроси. Ами аз си мисля, че не само това е причината да се задават въпроси. Същността им е търсене, но оттук започват многото разклонения, т.е. какво се търси: познание; сверяване със собствените възгледи; хора, които мислят по подобен/различен начин; провокиране... :-))))))))))

що пък мислиш, че човека се е противопоставил на слуайния подбор /те и динозаврите сигурно така са си мислели/ просто сега хита на еволюцията е мозъка, който е много по-опасен от зъбите, ноктите и мускулите, но има един много кофти капан заложен в него - склонен е към самоизтребване и сигурно това ще доведе до появата на нов хит /или пък ще се завърне някой стар/ все пак няма страшно пред нас има 2000000000 years и още 2000000000 years....и още 2000000000 years..................

The death is not the END

Добре е написано, ама малко звучи по марксистки
Земи го поразшири малко, кат сложиш нещо и за душата. Щот иначе почвам да се чувствам като новото РС на ВИ.

Сори, това беше грешка. Написах отговор на нещо ,което не беше за мен. Ама и аз съм една..... :-)))))))

Защо трябва да имаш позиция по въпрос, чийто отговор ти е неизвестен ? Например, колко прави 7643*8752345 без да го смяташ ? Имаш ли мнение или нямаш ? Не знаеш, нали ? Е, така и с другите неща. Като не знаеш какво става с душата, просто не знаеш и толкова. Какво тук значи някакво си вярване или невярване в задгробен живот например ? :)

Как мога да зная, че не зная нещо ? Ама то е толкова лесно. Задаваш ми въпрос, а аз не мога да отговоря. Е, зная ли или не ? Ми не знам, разбира се. И така, вече зная, че не знам.
Всеизвестно е, че да си зададеш въпрос, значи да намериш половината отговор. В този смисъл си много права. Когато знаеш че не знаеш нещо, значи го знаеш наполовина :)))
Жалко само че тази половина хич не е достатъчна за да твърдиш, че знаеш ! :)))

Разглеждаш задаването на въпроси по няколко начина. За мен обаче всичко се свежда до едно - търсиш отговора, значи поумняваш. Независимо какво те кара да зададеш въпроса.

"Същността им е търсене, но оттук започват многото разклонения, т.е. какво се търси: познание; сверяване със собствените възгледи; хора, които мислят по подобен/различен начин; провокиране... "

- Да, това е същността. Другото е изградено върху същата същност, но има и надстройка - сверяване, подобни хора, провокиране - това са усложнени модели на същността - стремеж към знания.

Същото е и с подбудите на всяко живо същество. Ние всички проявяваме инициатива само заради едно нещо - стремеж към удоволствие. Независимо какво правиш, ако му направиш анализ ще видиш, че твоето действие е продиктувано от стремеж към удоволствие. Независимо в каква форма.

Стремеж към удоволствие. Единственият двигател на живота.
Всичко друго са надстройки на това.

Екзистенциализма е една наистина много стара теория, при това доста добре подплатена и която дълго време е обяснявала стремежа на хората. За съжаление обаче на по-късен етап се оказва, че колкото и да е добра, тя не дава отговор на всички въпроси. Стремежа на човека може би най-добре е представен в пирамидата на Маслоу, за задоволяване на потребностите и видовете такива. Там вече се надскача понятието "удоволствие" като се разграничават различните потребности.

Е, аз започнах от края към началото, но то и вестниците така ги чета :-) Та се връщам на въпроса за мнението. Може би просто примера, който даваш не е подходящ, но математиката не е сферата, в която често се проявява мнение. :-) Добре де, наистина ли смяташ, че като не знаеш какво става с нещо трябва да се примириш, че не знаеш. Самото вярване си е фактор, който е доказал своята необходимост за човешкото съществуване. Отделен въпрос е, че всяко едно вярване е много субективно, но пък именно това отличава всеки един от нас от другите и ни прави индивидуалности. Така, че смятам че което и да било вярване ЗНАЧИ и то не малко.

За знаенето на това, което знаеш/незнаеш - ами, хе, най-после да срещна човек, който да даде толкова ясно тълкувание. :-) Определено започваш да печелиш всичките ми симпатии :-) (това беше лирично отклонение ) :-))))

За съжаление тук мислите ми бяха прекъснати от служебни ангажименти. Може би ще продължа по-късно :-)))))))))

Съжалявам писането не е от нещата които умея, и така се получава. Партийно - назидателен тон. А да си на мястото на новия коумпютър на Ви сигурно не е лошо :-)

Да видим сега мога ли те разочарова! :)))
"Екзистенциализма " - това съм го чувал, но не знам какво е пък и не ме вълнува, щото се досетих. Проблема с "лошите" резултати на тази теория според мен е сложността на потребностите, в която се губи същността им. А тя си е все тази - удоволствие. Така си мисля. Много интересно, дали ще можеш да промениш мнението ми ...

"Добре де, наистина ли смяташ, че като не знаеш какво става с нещо трябва да се примириш, че не знаеш. " - дума да не става !
Никакво примирение. Как пък си го помисли ?!?
Не става дума за примирение, а за нерешен проблем, за въпрос, по който няма мнение, а само предположения, чието по-нататъшно развитие би могло да доведе до мнение.
Вярата наистина е нужна на хората, защото са слаби и не могат да се изправят срещу действителността ползвайки само истината. Те се нуждаят от подобие на майчината закрила - вярата. Но тя е за агнетата. Повечето от нас са агнета, и такива ще си останат. Много е грубо, но е вярно.
Ето и една истина за вярата :
Вярата може да прави чудеса. Вярвайки в успеха, можеш да го постигнеш. Вярвайки, човек става силен. Той се концентрира и това му помага да успее. Тези факти често се тълкуват като свръхестествени. Всъщност, хората не знаят на какво са способни. Понякога някой от тях им показва нещо, и те решават че тук има пръст нещо свише. Ама нормално е.

Наистина не можеш да ме разочароваш. Много са малко нещата, които могат да предизвикат това усещане у мен.
Значи, нямам никакво намерение да променям не само твоето мнение, а въобще на който и да било. Единомислието не води до никъде. Точно обратното. Отделен въпрос е, че всъщност говорим за едно и също нещо. Аз не отричам стремежа към удоволствията, а по-скоро наблягам на развиването на тази теория за градирането на нещата, които носят чувството за удоволствие, а оттам и на щастие. Вярата също влиза в тази група.
Сега за вярата. Значи прав си за това, че може би за повечето хора тя е вид "майчина закрила". Но пак е въпрос на осъзнаване на тази закрила. Т.е. дали ще бъде използвана силата й или не. И оттам вече има агнета, както ти казваш или изкачили се по еволюционната стълбица същества. Така че в този смисъл няма нищо лошо в тази закрила и спокойствието което тя носи, стига да не доведе до летаргия.
Абсолютно съм съгласна с твоята истина за вярата. Но ...... ама ти май много обичаш да не довършваш нещата. Защото и тук си започнал и не си довършил :-))))))

аз вярвам, че всеки "кове" съдбата си въпреки и заради този подбор. това, че някои са по- силни, ама наужким, нищо не значи. борбата за самоусъвършенстване не е само сравняване, надмогване и потискане, не е и само борба за оцеляване.
знам, три облласти, които могат да делят класово хората: материална, интелектуална и духовна. може би трябва да си избереш ценностите и да опсъзнаеш колко много те си противоречат. гадно е!- искам да съм навсякъде, но ... ;-) а силните на дена, усмихвам им се, и знам, че всичко се заплаща...
а себеусъвършенственото, мога да благодаря, че съм сращала учителите си и да се помоля да срещам още много и да дам всичко от себе си, защото това мога да го направя само аз.
в която и област да избера да се развивам, успоредно трябва да се грижа и уважавам тялото си, защото благодарение на него аз съм тук и сега и то е това, което ми дава шанс да направя едно или друго и ме ограничава от трето ...
темета е хубава, но ....... когато съм се отдавала на нея съм била неспособна да извяърша нищо друго (изключая няколко взети изпита благодарение и въпреки всичко ...
поздрави!

Това, че стремежа към удоволствие/блаженство е водеща сила, си е преливане от пусто в празно. Доколкото не можеш да ми дадеш универсална дефиниция на това, що е блаженство. Това за което говориш го наричат "common sense" - чувствата ни казват кое е правилно, а разумът - как да го постигнем. Е да ама за разлика разумът, чувствата са доста хлъзгаво нещо. Те могат и са, индуктирани от други хора. Откъде да знам, че онова към което се стремя е мое блаженство, а не нечие друго? Ако за някой блаженство е да се вози в мерцедес, то иди обясни това на индианците. Колко им е грешно блаженството на горките ;). Че тя и вярата си е блаженство.

Не мога да довърша. Поне така си мисля. То няма край. Поне за сега. А и не знам всички отговори.
Вярата е градивна в ръцете на едни , и деструктивна в ръцете на други. Виж близкия изток. Там проблемите са на верска основа. Проблема е, че тези, които са водещи фигури, разпалват у своите вярващи ненавист. Принципа е стар като света - разделяй и владей. Какво по-лесно от обединението срещу "Врага" и то на верска основа. Властта е гарантирана. Самочувствието - също . Въобще, ясно е положението. Разпалвай духвете и ги управлявай. Видяхме как работи и у нас този модел.
Вярата е оръжие. И като така, към нея протягат ръце мераклиите да го ползват. За съжаление.
Вярата е била полезна в миналото. Тя е обединявала обществото и му е давала сили в условията на вечни войни за територии. Сега тя е излишна. До следващия катаклизъм, който ще разруши крехката съвременна цивилизация и ще даде начало на нови войни. Не дай си боже ! :)

Pixel, усложняваш си живота. Толкова е просто - всяко животно се справя с този проблем с лекота. Всеки човек се подчинява на желанията си. Стремеж към удоволствие, какво му е сложното на един фундаментален поглед към това?
Хлъзгавостта е в нашите способности да разберем разума и чувствата си. Но те си работят перфектно и нехаят за нашите затруднения в тяхното разбиране.
Индукцията от други хора е феномен само при хората, като резултат от нашата опитност и фантазия.
Пример : Не съм ял черен хайвер. И не искам. Защото не си фантазирам за него. Иначе и това щеше да ми е желание. Разбираш ли ?
Иди обясни на индианците че е блаженство да смъркат кока. Ще допуснат че е възможно, после вожда от любопитство ще опита, ще каже че е вярно, и останалите веднага ще го пожелаят. Дотогава ще са нерешителни като него. Защо ? Той е част от тях. Той е авторитет.

Нека първо да разделим вярата от религията. Това за което говориш поставя вярата в много тесни рамки. А вярата е нещо много повече от религията. Вярата в живота въобще, вярата в доброто, вярата в бъдещето, вярата в идването на шестата раса.... :-))))))
Вярата е полезна и сега, не само в миналото. Ако я нямаше.....