Никога

не съм бил толкова изморен от живота и подбието на него в което се намирам. Когато откриваш само въпросителни и насмешка в погледите на другите тогава понякога се налага и ти моя усмивко да слезеш от устните ми и да се скриеш някъде длбоко там вътре.

А ти защо смяташ, че съзнанието на другите е заето само с теб? И че всичко, което виждаш в погледа им е насмешка? Защо се подценяваш толкова и защо надценяваш мнението на другите.
Бъди в мир със себе си и тогава няма да четеш несъществуващи неща в очите на другите.
Поздрав

Поздрави.
Несъществуващи, не, може би просто прикрити.

Ееее, ти пак си знаеш твоето...Разбери, че съзнанието на хората е обсебено най-вече от самите тях и не мислят по цял ден как да ти се надсмиват.
То бива комплекси за малоценност, ама това вече е прекалено.
А доколкото те познавам, нямаш никакво основание за подобен поглед върху себе си.

Значи ли това, че изпитваш желание да се приобщиш към света на така наречените нормални люде. Не, не го вярвам. Никога не крий усмивката - смей се на тоя скапан -и все пак единствено реален - живот!
Той е повече от смешен - и в това е може би единственият му чар!
Умората - всички сме уморени, безкрайно. И аз понякога. Но нечия усмивка ме възражда.
Ако аз нямам сили да се смея.

Редактирано от efir на 28.01.01 15:59.

Може би трябва да се радваш повече на дребните неща,отколкото да анализираш стандарта на живота в Бг.

Интернетът не е достатъчен...

Аа моля ти се,туй явление не се среща само при теб...
Да, наитина е доста неприятно да изпаднеш в такова състояние,особено ако ти се случва често.Най-лошото обаче е,че никой друг освен теб не може да те измъкне от "чернета дупка", в която си се насадил.Така че се надявам,че си имаш начини да си изкормяш усмивката от забвение и да я настаняваш отново върху устните си.
Ще завърша с една изключително оптимистична поговорка:ТРАЙ,ЧЕ НЯМА КРАЙ!!!
Луда

Понякога е важно мнението на един единствен човек...и ако той гледа на теб с насмешка или пренебрежение, мислиш, че целият свят те приема по този начин. Тежко е. И болезнено.
Права си, че в някои случаи виждаме несъществуващи неща в очите на другите. Това навярно се дължи на някаква несигурност или не зная на какво точно. Може би тогава казват за човек, че е мнителен. Ха! На мен са ми го казвали много пъти, но не мога да променя това. По-силно е от мен.
Исках да кажа, че не е достатъчно да бъдеш в мир със себе си, за да се чувстваш сигурен в чувствата на хората. Понякога причините са конкретни и това е невъзможно.

Честно казано изненадан съм че толкова много хора писаха, но много би ми се искало да го бяха направили в темата ми Луди. Не знам решаваш се и показваш това което си чувствал и което е толкова близо до теб и същевремено всяка дума живее в теб и никакъв отговор.

Това не значи,че не е впечатляваща(темата).Аз лично като я прочетох,се заинтригувах,ама,де да знам,като се замисля,нямам какво да кажа по въпроса.Просто може би и другите, които са я чели,не са ти отговорили по същата причина.Доста гадно е да споделиш нещо,което толкова те вълнува, а никой да не ти отговори.Но ако знаеш пък на мен колко често ми се случва...(не само в чата-такъв ми е късмета,че приятелите ми,може да са много добри приятели,но не и добри слушатели.А да не можеш да говориш с приятелите си е по-гадно)Не исках да те занимавам с моите глупости,просто исках да ти кажа,че това хората да не могат да се настроят на твоята вълна се случва често.

Ако аз се сетя нещо интересно по темата ти,можеш да разчиташ на моята отзивчивост/че даже в излишни количества/че даже ще ти стана досадна/че даже се моли да не ти отговарям... :-)))))))))))))

...Липсата на отговор в другите може да се дължи и на обърканост...изненада...Промяната на твоето отношение към нещо или някого в повечето случаи шокира околните или насажда недоверие...Трябва да бъдеш упорит и последователен, ако държиш те да те разберат...