да бъдеш недостъпен

"— Изкуството на ловеца е да стане недостъпен — каза той. — В случая с русото момиче е трябвало да станеш ловец и да се срещаш с нея пестеливо. Не както си правил. Ти си бил с нея всеки ден, докато е останала само досадата. Вярно ли е?
Не отговорих. Имах чувството, че не си струва. Беше прав.
— Да бъдеш недостъпен, означава да докосваш пестеливо света около себе си. Не изяждаш пет яребици, изяждаш една. Не нараняваш растенията само за да си накладеш огън. Не се излагаш на силата на вятъра, освен ако не е наложително. Не използваш и не изстискван! хората, докато те се сгърчат и заприличат на нищо — особено хората, които обичаш.
— Никога не съм използвал никого — казах искрено аз.
Но дон Хуан продължаваше да твърди, че съм го правил, затова аз трябваше глупаво да си призная, че съм се уморил и отегчил от тях.
— Да бъдеш недостъпен означава да се стремиш да не изтощаваш нито себе си, нито другите — продължи той. — Означава, че не си нито гладен, нито отчаян като нещастника, който мисли, че никога вече няма да яде и затова поглъща цялата храна, която докопа, всичките пет яребици!
Дон Хуан определено ми нанасяше удари под кръста. Разсмях се и това, изглежда, му достави удоволствие. Той ме докосна едва-едва по гърба.
— Ловецът знае, че пак ще примами дивеч в капана си и не се тревожи за това. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил."

е? очаквам коментари...

Изключително вярно!В противния случай омръзваш не само на другие, а и на себе си.Забравиш ли дори за момент, че ти си ловеца, ставаш жертвата.
Понякога това е много трудно, но не трябва да се забравя.Винаги трябва да има някакво предизвикателство.Всичко ли е ясно, си загубен!
По-голяма наслада доставя борбата за постигане на нещо, а когато го постигнеш, остава празнота!

Всички ли мъже са на това мнение ?

Вярно е това, в което вярваш !

Благодаря ти за този цитат...Иначе не съм голям фен на Кастанеда - опитвах преди години да чета негова книга...признавам си, стана ми страшно някак и го зарязах...Но този цитат ми целна точно където трябва...
Сега отивам да размишлявам...

действай!
излез на терасата, пробий облаците с поглед и докосни звездите с очи.
а ако не успееш да проникнеш през облаците ме викни, аз ще ги разпръсна...

борбата за постигане на някаква цел доставя много по-голяма наслада от триумфа. да виждаш как това, към което се стремиш с цялото си същество, се доближава към теб - какво по-прекрано усещане?

не, не всички мъже са на това мнение.
вярно е не това, в което вярваш.
вярно е това което е вярно.
истината е една. а ние твърде често се заблуждаваме.

всички жени ли сте така объркани?
имате толкова сила, енергия, мощ, а ви липсва контрол...

Това, че вярваш в нещо, не означава, че можеш да го направиш.В един момент губиш контрол и си казваш "По дяволите "ловуването", искам да изживея
всичко пълноценно,искам да бъда щастлив" или пък просто нищо не мислиш, нещо те тегли и те ръководи, а ти само изпълняваш... И...ставаш жертвата...
Можеш да бъдеш добър ловец, само когато не влагаш чувства.Може би жените влагат твърде много емоции...

Май не е ясно посланието на Карлос Кастанеда. Ловеца не би допуснал да постигне целта си. Това не е в смисъла на действията му и в същността му. Той се движи, при него няма покой, който да сложи край на нещо - материя или движение. В този смисъл няма и цел. Целта не е точка за постигане, целта е движението.
Помня този цитат от първия път, когато прочетох "Пътуване към Икстлан". Забележително, незабравимо, оставящо следа, даващо стимул за промяна ако попадне на мястото си! Разтърсващо, ако попадне във времето си! Досадно и неразбираемо за останалите случаи.

коя е истината ? Може би това е твоята истина ?

Вярно е това, в което вярваш !

да бъдеш достъпен! е огромен риск, който обаче си струва да поемеш:)

недостъпният е най-често губещ, мисля.

животът няма фабула

Мисля че това за което говорите е много далеч от идеята на текста.Това е съвсем нормално,думата "недостъпен"предизвиква точно такива асоциации.
Недостъпен...Не знам,недостъпен за собствените си емоции,тези които ти създавт дизбаланс.Толкова е просто,а не мога да го изразя с думи,отчайващо просто.
Да,точно като вятър нали?:)

добре, де кой е казвал, че е сложно:)
ти какво искаш да кажеш, че аз май не вдявам?:)


животът няма фабула

си е вид слабост. Когато престанеш да го упражняваш, да се стремиш към това състояние, да го превръщаш в цел, тогава го постигаш в цялата му пълнота. Съществува опасност недостъпността да се изроди в затвореност.
Накастанедените да ме прощават:)))))))

Опитах, но пак се издъних...толкова лесно се поддавам на тревожността в момента...уж се зарекох да се стегна, да се хвана за косата и сама да се издърпам...да спра да му се вързвам...да не му се обаждам дори...Той се обади, отново беше зъл и студен...Да, знам, че просто е наранен и сега ми го връща...Обаче се изплаших, стана ми студено...чак ми се схванаха пръстите на ръцете...Държа се като човек, който много добре знае, че е невинен, но седи и си чака присъдата, вкочанен от ужас, защото е безсилен да пробие ината на другия...безсилен да надвие собствения си страх...Толкова ме е срам...И облаците ми пречат да видя небето...чувствам се затисната от тях...Помогни ми, моля те!...

Този пасаж едно време много си го обичах
и наистина имаше смисъл за мен.

Обаче човек трябва да е на вълна
"светоусещането на дон Хуан",
за да има смисъл цитата, който си избрал.

Абсурдно е идеята за "не-достъпността"
да се коментира извън контекста на книгата.
Сега звучи като поредната объркана идея-
достатъчно абстрактна и абсурдна, за да привлича интерес,
но не и достатъчно ясна, за да бъде разбрана без подходящото настроение. :-))

така хубаво изрази зачезналата ми мисла, черешке:)
е, това ако не е съвпадък!:)

животът няма фабула

се въртях и суках, докато се сетя какво искам да кажа...

Трябва да намерим човека с Пейотените пъпки и
Малките димове, че да си дойдем съвсем на думата...

Редактирано от CHERRY на 29.01.01 01:08.

osobeno poslednoto
za men, da si nedostupen znachi edna duhovna sila, koiato idva siakash ot nishtoto, a vsushtnost idva ot teb. Kato ogun, koito nikoga ne shte ogasne, ti imash ogun, drugite samo iskrichki. Kogato mojesh zapalvash i tiahnata iskrichka i tia stava goliama, ako imat sila ia zapazvat, ako ne ia zapraviat i tia otslabva. A nedostupnia ia poznava i znae kak da poddurja ogunia v nego vinagi goliam, buen i chist. Nikoi ne moje da go gokosne, zashtoto chuvstvat, che ne sa oshte na nivoto mu.

не мога да ти помогна с намерението си, толкова малко сила ми остана, че умирам. тежко е когато един вятър умира...
но може би ще мога да ти помогна със съвет.
огледай се около себе си - има толкова много хора, толкова много неща. защо си се вкопчила в този единствен човек? в мисълта за него?
не мисли за това което той ти е направил на теб, какво ти е казал, всичко което включва теб самата и егоизмът ти го премахни. спри мислите "той МИ каза, той МИ направи...", забрави за момент себе си. чак тогава направи равносметка и виж какво остава.
пак ти повтарям огледай се около себе си и виж колко много други мъже има. тогава ако все още го обичаш се върни при него и се бори да изчезне досадата, която ви е накарала да действате глупаво.
пожелавам ти успех от цялата си душа.