Приятели,
5 отговора
79 прегледа
Приятели,
бъдете заедно! Помагайте си, срещайте се на клубни срещи, правете го по-често. Не се сърдете на тези, които не са успели да дойдат, следващия път ще успеят. Помагайте на тези, които имат нужда от близост, от топлина. Интернетът е още един начин да се сближават хората и да си помагат един на друг. Обичайте се, колко и банално да ви звучи. Искам да ви кажа много неща, но не мога, думите излизат твърде студени, може би защото наоколо е студено, а ние ветровете нямаме собствена топлина. Затова копирах този откъс от една книга, чувството, което тези думи може би ще предизвикат у вас е същото както това, което аз самия изпитвам. Помагайте и приемайте чуждата помощ. Сприятелявайте се. Обичайте се. Бъдете щастливи. Аз отлитам в един топъл свят, където има дракони, принцеси и прекрасни изгреви. Помнете ме с добро. До някой път, някъде пак.
Хората в салона са весели. Те сигурно всички се познават. Всички се усмихват един на друг. Срещу мен седят четирима здравеняци: шапки с пера, къси кожени гащи до коляното с връвчици. Мъжагите са страшно яки. Брадите им са рижави. На масата им вече няма място от празните халби. Смеят се. Какво се хилите? Така бих запратил някоя халба по смеещите се мутри. Голяма работа, че сте четирима, че юмруците ви са почти като на моя командир на полка - юмруци като бирени халби.
Да взема да им скоча? И да ме убият на място. Да ми строшат черепа с дъбова табуретка или австрийска украсена халба. Но няма да ме убият. Ще ме изхвърлят от салона и ще извикат полиция. А ако се нахвърля на някой полицай? Или пък Брежнев скоро пристига във Виена на среща с наивния Картър. Да се хвърля срещу Брежнев? Тогава вече съвсем сигурно ще ме убият.
Само че, нима е интересно да умра от ръката на полицай или от ръцете на тайните брежневи телохранители? Друго нещо е, когато те убиват добри и силни хора като тези отсреща.
А те смеят ли се, смеят.
Никога на никого не съм завиждал. А сега изведнъж завистта като усойница пропълзя тихо в душата ми. Ех, да имах едни такива панталони до колената, пък и шапка с перо! Бирена халба вече си имам. Какво повече му трябва на човек да е напълно щастлив?
А те се смеят, превиват се. Един се закашля, а смехът така и ще го сдави. Друг става, халбата в ръката му е пълна, пяната прелива отвън. Също се смее. Гледам го в очите. Какво има в очите ми не знам, но срещайки погледа си с мен, якият австриец, глава на компанията. изведнъж млъкна и сподави усмивката си. И той ме гледа в очите. Съсредоточено и внимателно. Очите му са ясни. Чисти очи. Гледа ме. Стисна устни. Наклони глава.
Дали от погледа ми навяваше смъртен студ, дали съобрази, че сам себе си погребвах. Какво си помисли за мен, не знам. Но като срещна погледа си с моя, този як мъжага някак си угасна. Всички край него се смеят. Алкохолът кипи в щастливите им глави, а той седи мрачен, гледа в пода. Дори ми стана жал за него. Защо с погледа си развалих цялата вечер на човека?
Много ли продължи това, малко ли, но те станаха, тръгнаха към изхода. Онзи, най-големият, върви последен. На самата врата спря, погледна ме изпод вежди, а после изведнъж понесе гигантското си туловище към моята маса. Страшен, като разгневен танк. Челюстта ми дори ме засмъдя, предусещайки избитите от удара зъби. Не изпитвах никакъв страх. Удряй ме, австриецо, здравата ти развалих вечерта. При нас за това винаги разбиват муцуните. Традиция ни е. Приближава се. Закри целия свят пред мен с исполинския си корем. Удряй, австриецо! Няма да се съпротивлявам. Удряй, не си играй! Ръката му тежка, няколкокилограмова, се отпусна върху лявото ми рамо и леко го стисна. И по тази ръка сякаш потече човешко съчувствие. С дясната си ръка стиснах ръката му. Стиснах я благодарно. Не гледам в очите. Не знам защо. Склоних глава над масата. А той тръгна към изхода, тромав, без да се обръща. Чужд човек. Същество от друга планета.
А и той е човек. Добър, по-добър от мен. Сто пъти по-добър.
Хората в салона са весели. Те сигурно всички се познават. Всички се усмихват един на друг. Срещу мен седят четирима здравеняци: шапки с пера, къси кожени гащи до коляното с връвчици. Мъжагите са страшно яки. Брадите им са рижави. На масата им вече няма място от празните халби. Смеят се. Какво се хилите? Така бих запратил някоя халба по смеещите се мутри. Голяма работа, че сте четирима, че юмруците ви са почти като на моя командир на полка - юмруци като бирени халби.
Да взема да им скоча? И да ме убият на място. Да ми строшат черепа с дъбова табуретка или австрийска украсена халба. Но няма да ме убият. Ще ме изхвърлят от салона и ще извикат полиция. А ако се нахвърля на някой полицай? Или пък Брежнев скоро пристига във Виена на среща с наивния Картър. Да се хвърля срещу Брежнев? Тогава вече съвсем сигурно ще ме убият.
Само че, нима е интересно да умра от ръката на полицай или от ръцете на тайните брежневи телохранители? Друго нещо е, когато те убиват добри и силни хора като тези отсреща.
А те смеят ли се, смеят.
Никога на никого не съм завиждал. А сега изведнъж завистта като усойница пропълзя тихо в душата ми. Ех, да имах едни такива панталони до колената, пък и шапка с перо! Бирена халба вече си имам. Какво повече му трябва на човек да е напълно щастлив?
А те се смеят, превиват се. Един се закашля, а смехът така и ще го сдави. Друг става, халбата в ръката му е пълна, пяната прелива отвън. Също се смее. Гледам го в очите. Какво има в очите ми не знам, но срещайки погледа си с мен, якият австриец, глава на компанията. изведнъж млъкна и сподави усмивката си. И той ме гледа в очите. Съсредоточено и внимателно. Очите му са ясни. Чисти очи. Гледа ме. Стисна устни. Наклони глава.
Дали от погледа ми навяваше смъртен студ, дали съобрази, че сам себе си погребвах. Какво си помисли за мен, не знам. Но като срещна погледа си с моя, този як мъжага някак си угасна. Всички край него се смеят. Алкохолът кипи в щастливите им глави, а той седи мрачен, гледа в пода. Дори ми стана жал за него. Защо с погледа си развалих цялата вечер на човека?
Много ли продължи това, малко ли, но те станаха, тръгнаха към изхода. Онзи, най-големият, върви последен. На самата врата спря, погледна ме изпод вежди, а после изведнъж понесе гигантското си туловище към моята маса. Страшен, като разгневен танк. Челюстта ми дори ме засмъдя, предусещайки избитите от удара зъби. Не изпитвах никакъв страх. Удряй ме, австриецо, здравата ти развалих вечерта. При нас за това винаги разбиват муцуните. Традиция ни е. Приближава се. Закри целия свят пред мен с исполинския си корем. Удряй, австриецо! Няма да се съпротивлявам. Удряй, не си играй! Ръката му тежка, няколкокилограмова, се отпусна върху лявото ми рамо и леко го стисна. И по тази ръка сякаш потече човешко съчувствие. С дясната си ръка стиснах ръката му. Стиснах я благодарно. Не гледам в очите. Не знам защо. Склоних глава над масата. А той тръгна към изхода, тромав, без да се обръща. Чужд човек. Същество от друга планета.
А и той е човек. Добър, по-добър от мен. Сто пъти по-добър.
в отговор на Cивия вятъp
#2
Много прочувствено
Така да е! Струва ми се невъзможно да има добронамереност у всички, но все някой ще опита и това все пак ще е нещо. Приятно е да има такива пожелания или съвети като това, което ти си ни написал. Не знам само дали разбрах правилно за теб, дали не искаш да кажеш още и че ти ще ни напуснеш до някой друг път, но и да е така, и да не е така, аз ти изпращам благопожелания, радост, любов, късмет, надежда...
в отговор на Cивия вятъp
#3
Вятъро, не си отивай!
Почти съвсем не сме говорили заедно, но защо реши изведнъж да си ходиш?
Според мен много повече хора от мен ще си питат този въпрос и с много повече чувство от мен. Моето чувство е "гълъбът". Не може да си го забравил. Това нищо не значи.
NEVER SAY NEVER!
Според мен много повече хора от мен ще си питат този въпрос и с много повече чувство от мен. Моето чувство е "гълъбът". Не може да си го забравил. Това нищо не значи.
NEVER SAY NEVER!
Редактирано от Бъpни Kълвaчa на 24.01.01 18:58.
