Зимен ден

Зимен ден

Вьв ден кат тоз - студен и ясен
се носи глъч и шум ужасен
вьв паркa, сбрал тълпа голяма
от тез поклонници на веселба ил драма.

Деца се борят, валят се в снега
и май са мокри те не нашега.
А други ваят фугури вьв бяло,
гримират ги и слагат им и наметало.

Прехвръкват често топки заснежени
кога сьс прицел точен, кога пък заблудени.
Деца летят сьс вик по ледена пързалка,
засилват се, политат кат вьв забавалка.

До храстите на завет притискат се двамина.
Целуват се, прегръщат, поглъщат се взаимно.
За тях света огромен сега не съществува,
всемирните проблеми съвсем не ги вълнуват.

Детенце крачи с несигурни крачета,
стремейки да се гушне на мама във ръцете.
Кутре е спряло и очудено го гледа,
че трудно преценява какъв му'й мирогледа.

И старци предпазливо надят стъпки.
Обсъждат и корят младежките простъпки.
"Каква младеж е тази, къде е наш'то време?"
Какво ли да очакват от туй разгулно племе?

Ех Зимата красива черви ни носовете.
Успя да ни изкара навън от домовете...
И ден такьв във смях и радост
изпълва ни с живот, мечти и младост.

та чак прелива и тук вече
Пий чай с коняк и зарежи тези лирични отклонения - не ти отиват!

Victims, aren't we all?!