мисли...

въртя си се тука в една долинка, разхвърлям прахоляк и окапали листа и си мисля...:

победа или загуба е без значение. важно е да се борим, да действаме. важно е да се борим и да действаме без да мислим за победа или загуба. да дадем всичко от себе си, да се посветим с всеотдайна любов на това, което правим, независимо какво е то. да правим нещата не защото имат смисъл, не за да извлечем полза, а просто да действаме заради самото дейстие. да действаме с любов.

листата изпопадат на земята. излизам от долинката и политам нанякъде или наникъде...

А дали не може дори да не действаме, просто да бездействаме с любов?
Действието или любовта е по-важно?

NEVER SAY NEVER!

дествието с любов е по-важно.
можем всичко да правим. изборът дали да бъдем богове или неудачници е изцяло наш.

Трудно е да бъдеш бог... Ти опитвал ли си?


NEVER SAY NEVER!

да, опитах се.... и в началото изглеждаше, че успявам, но после.... катастрофата, и не само за мен, бе ужасяваща((((

никому не пожелавам да опитва... не е съдено човеку да бъде бог.....

IMAGINE...

не, не съм опитвал. опитах да стана вятър и успях. не е толкова трудно да си бог, ако си истински бог. трудно е, ако си повярваш, че си бог, а не си...

...а кой знае как да задържим любовта ? ))))

непознатА

аз зная как.

хм... а защо трябва да я задържаме? сериозно питам...

все едно да задържиш вятъра.... или огромна спокойна силна река...

IMAGINE...

И аз знам. Така съм направен. Рижа коса, кутия "Камел", пачка тротил. И няма решетки, които да ме удържат. Питай принцеса Лей Чери.

NEVER SAY NEVER!

за да задържиш любовта трябва да станеш едно с нея. не можеш да я задържиш като я затвориш в клетка. за да задържиш любовта за винаги трябва да бъдеш вятър. и да докосваш внимателно, с любов всичко около теб...

направо не кълвач а птица феникс ти си
не може нищо да затвори огнения ти плам
във клетка с пръти стоманени? :)

Ето отново вечния въпрос за Любовта. Всичко е Любов, Ние живеем в Любовта, Ние сме Любов и трябва всичко да правим с Любов. Ако всичко това е естествения ход на нещата защо непрекъснато нищим въпроса за нея?Защо понякога се чувстваме нелюбими? Човек трябва да дава любов, а не само да очаква да я получи.

Напълно съм съгласна с теб,това малко ме натъжава,защото се сещам колко съм несъвършена.Сега се опитвам да влагам любов в нещата,които правя,но за това ми е нужна воля,а и доста често не успявам,разбираш ли,коства ми усилия,а не трябва да е така.Понякога отрицателните мисли са прекалено много и твърде натрапчиви за да бъдат игнорирани.

Тогава в какво се състои изборът ти?

(Нали каза, че е въпрос на избор дали да си бог или не.)

Идеята на провокацията е и да бягаш от установения стил, тема, очакване и всичко което е сложено в рамки.
Да живееш в провокация това значи да живееш само повърхностно, защото ще знаеш че не трябва да се задълбочаваш, ще означаво да живее само и пишеш по асоциация.

положителните мисли
са вредни
за вашето здраве!
за вашия мозък
за вашето тяло
за вашето аз

те ги правят
съвсем положителни
правилни
и квадратно
изправени

светли дотам
че светлината я няма
защото няма
пукната сянка

изпепеляващи.....


IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 23.01.01 21:00.

изборът ми се състои в това, че не искам да бъда нито човек нито бог. искам да бъда сивия вятър. да летя навсякъде, да нямам чувства и мисли, а само осъзнаване.
естествено не съм го постигнал още изцяло, но това дали ще успея или не няма значение.

сме несъвършени.
научи се да проникваш отвъд маските на хората и ще видиш, че са слаби колкото и ти, ако не и повече.
не това е от значение.
важното е да се бориш без значение за какво!
апетитът идва с яденето,
а силата идва с упоритата борба :))

само не разбрах какво общо има провокацията с темата, но карай.
а иначе ако искаш да кажеш, че трябва да се плъзгаме по живота без да се взимаме много насериозно, съм съгласен отчасти.
но "провокация" и да живееш "в провокация" ми звучи неясно.
освен ако не провокираш себе си.
смятам че човек трябва да се провокира до самия край. сам да се дърпа все по-високо и по високо. докато не стигне толкова високо, че да може да докосне слънцето...
а след това да продължи нататък.