любов?.....

зли елфи в зимни гори
разгарят студения огън
призовават мъглата
и кръв
искат кръв
студена мъглива и огнена

и викат
и мамят
очите им сиви
очите им -
зимна любов

само не бързай
не слушай рога на елена
който зове
към мъглата, кръвта и хладния огън

не бързай

или ведната тръгни
към сивите елфски очи







IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 23.01.01 02:47.

Нали всичко е наред? Какви са тези страшни образи?
Ако не се сещаш, виж си личните

просто изведнъж видях сиви елфски очи и чух тръбящи еленови рога - всичко останало е фантазия и въображение - а те при мен са много развинтени... :)

единственото реално е зимата - не мож го отречеш

IMAGINE...

И кулите на Нуменор
и мрачните подземия на Мордор
и елфи с бляскави очи
и мракът на очакването...

Вълшебен кръговрат
под звездното небе
а аз оставам при корена
на дървото на живота
със звезден прах в косите
и човешки сълзи в очите...

Естествено и с надеждата :)

надеждата целува
нежно и омайващо
като скалпела
преди наркозата...

IMAGINE...

Важното е да схванеш смисъла, че:
Надеждата е в Надеждата.

...отчайващо...

като че си сам на остров и дори Петкан го няма... какво значение, че си на о-в Надежда, да кажем....

от друга страна, така поне всичко е ясно - като безкрайния равен хоризонт на океана....

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 23.01.01 15:28.

А по-волно ли ти звучи ако констатираш това, че
безнадеждността ти се появява и в смисъла на това, че твоето "средство" на съществуване е средство и на някой друг/а,
че твоят обект на желание е притежание и на някой друг/а,
ОБАЧЕ - в крайна сметка те връхлита прозрението, че
всъщност
всяко нещо само по себе си е -
нещо ДРУГО.

Събуждайки се
виждаш червени рози
а това е твоята кръв
и в нея надежда
като славей пял
последната си песен...

А навън светът
е равнодушен в
препускайки в галоп
и прегръщаш кръвта
надяваш сивата маска
с побелели очи
и излизаш...

Напоследък слушам Doors и има много хубави неща. Например When the music is over. След това ми идват странни мисли в главата :)

Това от твоята глава ли излиза всичко?:-))
айде кажи.


Ти
пристигаш когато
вече сняг е навалял..

Аз
изпускам цветята
падат те в мокра кал..

Поради липса на друга глава илизат от моята :)

Защо ли посаждах надежди
поливах ги с много любов
но обрах тръни и присмех
и самота цъфнала в мен

Погледнах наоколо
и видях градини изсъхнали
полях с моето очакване
и поникна радост

Свърши денят
дойде здрач
и стоя и питам
себе си
песен ли съм или
плач...

знаеш ли колко невъзможно е за маса хора да направят това

IMAGINE...