za supregiviavaneto..

Moge li chovek izobshto da ima doverie na niakoi?
Zashto e tolkova trudno da popadnesh na chovek uzrial za tova da supregivee? Ili v kraina smetka vinagi sme sami

1.Не можеш да имаш пълно доверие на който и да е,а не ти и трябва.
2.Ако ти си достатъчно узрял да "суперживееш",няма да имаш отчайваща нужда от каквото и да е.
3.Сами сме,защото така трябва да бъде.

за краткия размисъл по темата ;)

miss jezabelle feat. [линк]

НА ТЕЗИ, С КОИТО СЛУЧАЙНО СЕ СРЕЩАМЕ
Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто –
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме –
и в секундите има истина!

Помня, казваме сбогом – в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха – много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане –
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава –
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забравих.
А лицето ти не запомних.

понякога Бог показва, че не обича. слдеиш човек .- с когото дори нмяа нужда да си завършвате - изреченията - не говоря за секса - т`ва е друга тема........

IMAGINE...

никой не вярва, че на този свят има нещо истинско. Нито ние, нито тези, на които искаме да имаме доверие. Затова си и нямаме доверие един на друг. Ние просто отказваме да го приемем.
Ние можем да виждаме връзките между нещата, но не виждаме основата. Не я виждаме, защото не я приемаме. От гордост ли, от лудост ли...?

Бог ни е дал нещо истинско и на практика. Любовта е любов защото е любов. Не заради нещо друго. Любовта извира от себе си. Любовта може да бъде основа, но и нея можем да я получим само ако вярвяме в нея такава, каквато е. Не такава, каквато си я измисляме. В противен случай ще продължим да живеем единствено между призраци.

Не искам да критикувам никого, просто темата ме накара да си спомня как се чувствах преди да повярвам.

Привет!
Болката е цената с която плащаме осъснаването на стойностните неща .
ПЪТник

твоето изказване ми хареса, и то обяснява, кога е възможно съпреживяването...
Благодаря!