Две мравки

Срещнали се две мравки, заговорили се. От дума на дума, станало въпрос коя къде живее.
-Аз живея на онзи хълм там, който е целия от захар. Обожавам вкуса на захарта. Чудесно е, че живея на такова място!
-А пък аз живея на онзи хълм, който е само от сол. Всъщност, аз обичам солта, но винаги съм се питала какъв ли в вкусът на захарта... би било интересно да вкуся захар някой ден.
-Слушай, защо не ми дойдеш на гости у дома, на Хълма от захар? Така ще можеш да опиташ и да ядеш до насита, ако ти хареса!
Съгласила се мравката от Соления хълм, но тутакси започнали да я глождят съмнения: ами ако не й хареса? Да бие толкова път за тази захар и да се разочарова? И докато се колебаела как да постъпи, хрумнала й идея- сложила в устата си огромна буца сол и си казала, че ако не хареса захарта, винаги ще може да хапне от любимата си сол и така да се утеши.
И така, тръгнали двете мравки към Хълма от захар, всяка с мислите си. Когато стигнали, мравката, която живеела на Хълма от сол хапнала предпазливо от захарта, после пак... и удивено възкликнала: "Тази захар всъщност има вкуса на сол! Захарта е същата като солта!"

Не, не !
Тук има нещо гнило. Много мъглив разказ. Мноооого ! :)
Сигурно имам перде на очите ! :)
Съжалявам, но не го разбирам.
Някой друг ще си признае ли ? ;)

Nie vsichki sme grahcheta ot edna i syshta shushulka, no niakoi si misliat, che sa po-zeleni ;-) A moje bi naistina sa po-zeleni, no ne po cviat ;-)))

Редактирано от BИ_anon на 19.01.01 11:45.

мисля че трябва да попитаме мравояда.
той знае сигурно повече за тази тъжна история....

:-)

Имало едно време ...
...
И заживели весели и щастливи! :)

Те тва е една мнооо зелена приказка ! :)))

Тюх, добре че са такива като мене, да си покажат зеленото :)))
А зрелите грахчета са за хапване ! :))

Вариант 1
И така, мравката от Хълма от сол се сбогувала с другата мравка и поела обратно към своя хълм.
Но този път пътят изглеждал много по-дълъг и й се струвало, че има нещо, което сякаш не е съвсем наред. Нещо било различно.
И докато я занимавали мисли за това, дали си е струвало да бие път, за да разбере, че захарта е като солта, тя пропуснала да забележи, че всъщност й липсва присъствието на другата мравка... с която нито се познавали, нито се разбирали... и все пак... какво осезаемо присъствие... на мравка, която те слуша... И животът на мравката от Соления хълм никога вече не бил напълно същия, макар тя да упорствала и да си казвала, че нищо не се е променило.

Вариант 2
-О! Радвам се, че ти хареса! Виж, този хълм е толкова голям, има достатъчно захар и за двете ни. Защо не останеш?
-Наистина ли? Ще остана, бездруго няма смисъл да бия път обратмо до моя хълм за същото нещо. Благодаря ти.
И така, двете мравки заживели на Хълма от захар. Но солената буца в устата на мравката от Соления хълм се топяла, докато един ден съвсем се стопила и тогава мравката усетила истинския вкус на захарта.
И тогава тя си помислила:"Не разбирам, мога да се закълна, че тази захар имаше същия вкус, като моята сол... какво се случи... сега е толкова различно... Дори не съм сигурна дали си спомням наистина истинския вкус на солта, помня само, че ми харесваше. А пък този вкус сега... ох, обърках се... ами аз откъде да знам дали го харесвам... тук няма нищо друго, което да вкуся... "

......

Вариант n
Можете да го напишете вие...

В даль родную, новьІми путями
Нам оньІ не ехать суждено !
Ехали на тройке с бубенцами,
Да теперь проехали давно !

Дорогой Длинною, погодой лунною
Да с песней той, что вдаль летит звенья
И с той старинною да
семиструнною,
Что по ночам так мучила меня

ти кой вариант избра?

Мен ме няма дори в предварителния сценарий... както би казал някой, аз даже не знам дали съществувам... обаче, едно малко допълнение към Вариант 2 се надявам да предизвика усмивката ти:

"Тогава другата мравка, която много обичала да "подслушва" мислите й, казала:"Солта и захарта са си същите, каквито винаги са били... но ти си различна. И запомни, ти си се променила, защото всичко, до което АЗ се докосна, се променя... знай това... защото... то знаеш защо..."

:-)))

това става като колумбииско-мексикански сериал
ха-ха-ха

и запяла една мравка
росалиндаааааааа, росалинда.........

Хей, ако е прозвучало като Ну, погоди ! - станала е грешка. С авторката си имаме една игра, разменяме си музикални усещания (ти играе кръстица:), чат-пат имат връзка с пътеката..
По-често е трудно да положиш в думи терзание (и да не зъзнеш потен, докато тя намери импулс да отговори;))

Питон, жалко че не харесваш циганска музика. Цитираното по-горе е от новата ми касетка с Йълдъз Ибрахимова..

Няма да ти отговоря на последния mail. Не искай това от мен. Ще ти говоря някога, когато от сърцето ми капе вода. Ще има други думи, за други неща, и там ще бъде и отговорът на писмото ти. Но не сега.
The carnival is over.

Сега вече наистина ми се изясняват нещата, казваше ми Питон, но не му вярвах ;-)))
добре ето го моя вариант (3 ли е?) та взела си мравката солта, като пристигнала да захарния хълм, изплюла я и я пуснала в торбичката си. опитала захата и си помислила ... "готова ли съм аз за захарта, солта ще си ми липсва, това си беше моята сол, а "Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо - каза им той. - никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. вие сте такива каквато бе моята лисица. тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света" ... аз бях длъжна да опитам захарта, сладка е, но солта за мен е единствена в света!"
поздрави!

идея си нямам какво ти е казвал питон, но версията ти си я бива... да си призная, като идея тя беше третата, която ми се въртеше онзи ден в главата, но дойдоха да ме вземат и не остана време, а после реших, че няма смисъл :-)
Виж обаче какво си четох тази вечер, може би ще познаеш Омар Хайям:

45
С магарето бъди магаре, недей разкрива своя лик!
Попиташ ли го, ще ти каже, че е мъдрец, и то- велик!
И ако види, че си нямаш и ти магарешки уши,
ще те дамгоса незабавно като отявлен еретик.

:-)))))))))))))

24
Ще си заминем с поглед плах- но за света какво?
И няма път, и няма смях- но за света какво е?
Ний си отидохме- а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах- но за света какво е?

. . . . . . ______________________________

страхотно ....... не мога да го коментирам ....
;-))) (усмихвам ти се) ;-))) (ама наистина) ;-)))

Егати сочиалистическото мислене!
Естествено, че има по-зелени грахчета.
...и не всички грахчета са от една шушулка!
Бъркаш нещо шушулките!

Леле какви пред-брачни спомени ме налетяха ;))
Авторът е проверен ! Действа безотказно на мъже със стил (Sin да си припомни другите две дисциплини, в които ги тествам. Ще ти дам жокер по Хайам ..вино:)
Ако открия архивът, ще пусна нещо..знаете ли историята на тримата приятели, BTW ?

ПП: Не ща отговори ! Търся си обратно "минутката"

Дърво без корен - това е нужно на човека. Не е лесно да станеш дърво без корени.

...... знам ..... че не е лесно ....
но не мога да застана и зад идеята за пълното отричане