Въпрос №8

Стори ми се че тази игра няма сериозен шанс в този клуб защото сте я захванали много сериозно. Повечето отговори не са интересни, а фактите още по-малко. Далеч по-интересно ми е да чуя мнението ви по даден въпрос.

Противно на рашите очаквания това не е въпрос от Прачет. :) (Все пак е номер осем!)

Преди време едни мои приятелчета много искаха да зададат на Аркадий Натанович същия този въпрос.

"Защо Мая Тойвовна Глумова е закрещяла?"

Който не помни, така завършва "Бръмбар в мравуняка" и Lazy учтиво беше поместил края в тази тема
Както се сещате няма верен отговор. Т.е. аз предлагам евристична игра.

Някои от възможните отговори:

1) "Много просто. Тя е истеричка."
2) "Ами виждате ли, след като убиват Абалкин, той започва да се променя и показва грозните си извънземни черти."
3) (Този ми хрумна като си спорехме с Lazy) "Екселенц знаейки, че прогресорите "умират трудно" се проближава и пуска един контролен изтрел в главата на гада. Мая е влюбена в тоя (същия) гад и това никак не и харесва."

P.S Приемете обичайните ми извинения. Все се оказва че има обиден.

Аз не виждам нищо неестествено. Пред очите и убиват човек - нормално е да закрещи.

И аз много се чудих, но те държаха много на въпроса си. Може би просто някои хора имат по-палаво въображение от други. Чудех се дали когато го задам, на някой няма да му хрумне интересно (спекулативно) продължение. Въобще мисля, че фантастите са спекуланти. Търгуват с бъдеще. Ние сме борсовите агенти :)

Много по-доволен щях да бъда ако беше казал "Разума ражда чудовища*. Това е единствената естествена реакци в случая. Безсилно оплакване на човечността."

Такъв е се ла ви, както казали на Стругацки веднъж...

________________________________________________________
*в случая за съжаление на става въпрос за сън...

Иха, аз пък взех, че се впечатлих от този въпрос. Нямам отговор, защото не съм чела тази книга. Но въпреки това и въпреки, въпреки, въпреки...)
Съм съгласна за спекулациите. Донякъде фантастите наистина са спекуланти. Но то е, защото ние или вие или всички им вярваме. Няма, може би, спекула без доверие, вяра, надежда. Пример за това са финансовите спекулации... Нещо, на което всеки един от нас е бил агент, а също и потърпевш.
А относно разума и чудовищните му прояви. И чувствата раждат чудовища. Не зная... Никога не съм се замисляла кое от двете чудовища е по-страшно - това, което е дете на разума или това, което е производно на чувствата...
В този смисъл... питам те... Нима има книги, които да не спекулират. Или нашето съзнание е най-големият спекулант, защото единствено нашата вяра и липса на доверие правят от спекулациите истини...

Мая Глумова не ми изглежда слабонервна дама.
А разкриването на извънземни черти в след развръзката - не е в стила на Стругацки.
Това с контролният изстрел на Екселенц/Странника/Сикорски ми се струва много добра идея. Пасва добре на образа му.
И все пак месля, че Мая крещи заради краят на Абалкин - най-близкият човек от нейното детство, а май и единственото и подобие на семейство (ако не греша тя е сирак).

Каквато и да е извънземна връзка в случая е абсурдна - Борис Стругацки милион пъти в оф-лайн интервюто твърди, че Абалкин си е човек (макар че странно откъде го знае! :-))
Остава една-единствена причина Майа да закрещи - напълно нормална, човешка. За съжаление въпросът само на пръв поглед изглежда интересен. Но колкото и да си завихряме въображението, аз се досещам какво би отговорил Б. Стругацки...

Всеки е спекулант. Но фантастите не крият това, за разлика от останалите.
Освен това фантастите не спекулират само с бъдещето. Те спекулират с всичко - и с настоящето, и с миналото, и с доброто, и със злото, въобще с всички категории. Но най-вече с нашето въображение, способности и желание да мислим.

За чудовищата... Смятам, че чудовищата на разума са много по-страшни от чудовищата на чувствата. Вторите са естествени, първични, докато първите... Няма по-големи ужаси от тия, които разумът може да създаде.

Изказаните мисли са като малко по-бистра струйка в мътната река на общата Мисъл...

mislim deka (makedonskiat ezik oficialen za vsichki)

i trite zaedno v razlichno saotnoshenie.
Moje da se izpolzva primerno variacionen princip taka che da se natakmiat i da pishti. Pri dobro jelanie daje shte mogat da se poluchat i niakoi osnovni harakteristiki na pishteneto kato visochina tembar i tak dali.

Като се добавят и децибелите може да се съди за видовата принадлежност на индивида(съществото).

Пришел поручик Ржевски и тут все опорочил...

Изказаните мисли са като малко по-бистра струйка в мътната река на общата Мисъл...

i to kolkot moi pove4e....

Ama, bastune, mene me interesuva TI kakvo iskash da pitash, nedai zadava chujdi vaprosi :).
Zashto zakreshtjala - ami zashtoto e jena. Zashto jenite kreshtjat (v chastnost tja) - tova osven che e drug vapros, predpolaga povechko poznania po psihologia :). (Tam njakoi ne moge li da ti pomogne, gledai kolko geni sa v apartamenta :)) ).

Отговорът е във въпроса. "Това не е въпрос, а евристична игра." Струва ми се, че е добра идея отвреме на време да поспорваме за това как я карат героите от любимите ни произведения, да си говорим на отвлечени филосовски теми инспирирани от ситуация в дадена книга. Приятно ми е да прочета вашето виждане за ситуацията.
Говорейки за моите познати които зададаха въпроса, си мисля че този въпрос може да е хрумнал на други. Забелязах че Lazy, мисли че ситуацията е изкуствена. Не разбрах точно защо. Сега като си мисля единственото което ми хрумва е че героя през чийто очи гледаме, не вярва че това ще се случи. Никой не вярва. И затова Мая закрещява накрая.

Защото тя вижда как за пореден път не се отваря вратата оставена ни от Страниците.
Защото правилната идеология (разбирай комунизма) пак възтържествува...
А дали МакСим и Екселенц са положителните герои в тази книга.
Аз винаги съм си мислил какво ли би станало ако Абалкин беше стигнал до "детонаторите"

Защото тя вижда как за пореден път не се отваря вратата оставена ни от Страниците.
Защото правилната идеология (разбирай комунизма) пак възтържествува...
А дали МакСим и Екселенц са положителните герои в тази книга.
Аз винаги съм си мислил какво ли би станало ако Абалкин беше стигнал до "детонаторите"

Защото тя вижда как за пореден път не се отваря вратата оставена ни от Страниците.
Защото правилната идеология (разбирай комунизма) пак възтържествува...
А дали МакСим и Екселенц са положителните герои в тази книга.
Аз винаги съм си мислил какво ли би станало ако Абалкин беше стигнал до "детонаторите"

Eto pak oprjahte do progresorite....kato edin ot tjah iskam i az da otgovorja!!!Stari prijatelju...dobar vapros....tova,ch Ekselenc e napravil kontrolen izstrel v glavata ne podleji na samnenie....tova e praktikata pri eleminirane...a Glumova zakreshtjava,zashtoto obicha Lev Abalkin i misli,ch toi e bezvreden...Maxsim ne e sigoren v Abalkin,no ne misli,ch e tolkova opasen,a Ekselenc....e toi e dlajen da go ubie v imeto na chovechestvoto....neka da ne zabravjame,ch Stranicite sa po savarsheni ot horata/pone se predpolaga/.....Blagodarja,ch me izslushahte!!!!

За Екселенц съм сигурен.
Аз също изповядвам синдрома на Сикорски.
Човечеството трябва да се развива самостоятелно.

Spored men vaprosa ne e korekten, zashtoto otgovora e neopredelen - mogem da smetnem vsjako tvardenie za otgovor - naprimer vnezapno e vidjala prizraka na pokoinata si baba i zatova e zakreshtjala. Ili zashtoto e vidjala muha na stenata, a tja pri vida na muhi kreshti.
Prosto tazi tema e prekaleno neobjatna i ne mi se izka da ja zapochvam po internet... Tja e za diskusia ochi v ochi :).

Точно защото не е ясно има ли отговори какъв е той, затова и бастуна зададе тоя въпрос. Защо да е некоректен? Той просто приканва към мислене, използване на въображението, дискутиране - такива работи. Само че не трябваше да го поставя по такъв начин - "Въпрос №8". Не е красиво така.

Като се замисля, имам чувството, че Лейзи има известно право - ситуацията наистина дъха на изкуственост. Друг е въпросът, ако Стругацки са пропуснали да я изяснят неволно или нарочно. Надали е неволно - те си изпипват дълго време нещата. А ако е нарочно, разсъжденията на Лейзи имат основание - така краят изглежда по-силен, обаче...

Изказаните мисли са като малко по-бистра струйка в мътната река на общата Мисъл...