ПРИЯТЕЛИ

Кой, кога и къде беше казал, че приятел е човек, при когото ако отидеш и кажеш "Знаеш ли, без да искам убих кучето на съседа, ще ми помогнеш ли да го заровим?" ще тръгне с теб, без да пита защо и как.

Щом се ражда приятелството, означава ли, че някога умира? Ако умре приятелството, означава ли, че изобщо не се е раждало?


[email protected]

Мисля, че приятелството е като човешкия живот - има си продължителност и качество, което е различно при всеки. Все едно е да попиташ щом човек се е родил, това значи ли, че няма да умре. И ако умре, значи ли, че не се е раждал? Същото е...Има приятелства, които живеят дълго и се радват на добро здраве. Други се разболяват и умират млади - точно както е при хората...
За да станат приятели, хората се срещат по някакъв начин - имам предвид, че се срещат някакви техни нужди, вълни, енергии...получава се някакъв обмен на конкретни неща. После продължават напред заедно, но паралелно с това, всеки си следва някаква своя пътека. Има хора, с които приятелството продължава дълго, дори за цял живот, просто защото личностите ви са се променяли така, че са останали в контакт...и той е бил важен за двете страни. С други хора приятелството угасва...не непременно, защото някой е предал другия...просто е поел в друга посока, нишката е изтъняла и накрая е прекъснала...
И ако човек наистина е обичал приятеля си, не бива да му се сърди, а да го остави да бъде щастлив по начина, по който е избрал...

Хей!На "всички заспали искам да кажа че има време да се наспиме!"
Хайде да поживеем!Усмихнати и диви!К`ви са тези размисли за смъртта?Приятелството,мисля е да споделиш самотата и да я направиш по-малка самота,да погалиш,когато ръката е мазолеста,да се нацупиш,когато искаш да изглеждаш смешен...Изобщо...Каква хубава дума само:ПРИЯТЕЛСТВО!

е самовнушение.
когато самовнушението е споделено и от двете страни, тогава приятелството е "истинско".
всеки може да ни бъде приятел, ако си самовнушим, че е така и ако го накараме да повярва в същото.
приятелството е отражение на егоизма ни и на самовлюбването.
горния цитат е още едно доказателство за това.

Много страшно. Плаши. Наистина. Строго, някак, няма я усмивката, с която да се гледам отстрани, самовнушавайки си приятелство, взаимност, споделяне и другите там.

Всъщност, сигурно е така, просто още един начин да разгледаш приятелството обстойно ;). Но се питам как отражението прави така, че преодолява първоизточника си? И къде остават тогава егоизма и самовлюбването?

Уф, те всъщност маймуните били прозлезли от човека, и амебите също, пък аз - с едно отражение не ща да се справя ;) Ми няма пък така да го мисля. Но гледната точка си я бива ;)

Здравей!
Мисля , че истинското приятелство е дълъг и сложен процес, който се гради на взаимни компромиси.
От собствен опит знам , че умирайки едно приятелство с него умира и нещо в мен.
Болката от това умиране ни прави склонни към още по големи компромиси , което пък обезценява приятелството.
Накрая човек остава сам с онова, което е у него самия.
Преминал през такава болка човек става много добър приятел без да се интересува ражда ли се приятелство и умира ли .
ПЪТник

бяха и мислите, които ме накараха да започна темата. Ти ги облече в по-ясни думи отколкото бих успяла аз.
Но все пак, усещала ли си как приятелство, на което много държиш просто ти се изплъзва от пръстите? Да се опитваш да го задържиш насила - не върви, защото си е насилие. А оставиш ли го...
Умира бавничко. Тихо. Съвсем кротко и спокойно.
Уви, не изпитанията, а липсата им е по-вредна за едно приятелство.


[email protected]

ам...
Някак не съм съгласна, че компромисите направени заради някакво приятелство го обезценяват. Дори напротив! Всъщност, защо мислиш така?

[email protected]

Здравей!
Мисля , че компромисите са задължителни в приятелството , но един компромис води до втори и това някак си обезценява стойноста на приятелството.
Виждам противоречие и за това стигам до заключението, че вън от човека няма нищо.
Лека и приятна вечер.
ПЪТник.

Нима има приятелство?!Такава дума съществува ли още на този свят.Мисля си че отдавна е погребана някъде надълбоко.
Няма приятелство,не и истинско ,чисто ....
Приятел си до момента в които правиш всичко и неискаш нищичко.В момент ,когато изпаднеш в беда и се обърнеш към приятел,се оказва че такова нещо
няма.
Едно приятелство бързо се ражда ,но за жалост и бързо умира.А може би не е било приятелство.
А може би всяко приятелство се базира на някаква изгода?!?
Темата е голяма.....въпросите са много.....

В труден момент се опитах да се облегна на приятелката си и....нямаше такава!Болката и изненадата бяха невъобразими.Надявах се на духовна подкрепа,а получих студени,пресметливи съвети.Помогна ми човек,с който бяхме само познати.И досега си мисля за това.Да,светът е изменчив,аз съм се променила,може би и тя,а може би съм се заблуждавала!Не мога да си отговоря,но за мен тя е мъртва.Не мога дори да се насиля да и се обадя,както настоява тя.Не искам дори да си мисля за нея-все едно се докосвам до нещо мъртво и нечисто.И така,Грахче,бях заклеймена,че съм убила кучето.В същата ситуация,преди години,аз безмълвно и от сърце и помогнах да закопаем убитото от нея куче.Доверчивостта боли.

НАУЧЕТЕ СЕ САМИ ДА СТЕ СИ ПРИЯТЕЛИ!

Какви са тези изисквания и стереотипи за приятелството?!
Що не карате кандидат-приятелите си да подписват договор, за да сте сигурни в тях?

Всеки човек си има свой морал - за някои приятелството не е над всичко!



Victims, aren't we all?!

Това вече наистина ми хареса.Само се чудя как да изпълнявам толкова роли едновременно.

Фен,ти си портиворечиш!Ти,който мразиш непостоянната природа и изискваш от другите постоянство,точно ти говориш за разни глупави договори?!Двуизмерен ли си?

И после аз какво писах!

Който иска да ми е приятел е добре дошъл - гледам да не го задължавам с нищо, освен да ме харесва такъв какъвто съм...

Victims, aren't we all?!

Виж,явно говорим на различни езици.

за различните хора с различен морал?

Ако ти е по-лесно: мисли си за мен, като за по-тъп, който няма как да те разбере
(аз така правя)

Victims, aren't we all?!

...не приемам твоите мъдрости.Аз си имам мои.

Какви са тия тъжно-философски мисли у теб в навечерието на петъчния купон?
Ела да видиш що приятели имаш! Май още не си потвърдила участие. Бързо!

наистина ли само помощта в трудни моменти, за която всички пишат е мерител за приятелство? То вярно, че и аз с това куче пратих темата натам, но приятелство са и дребните, ежедневни неща. Приятелството са и общите радости...
Всъщност какво е приятелство? Как си избирате приятелите? И най-вече как умира то?
А умеете ли да не искате нищо от приятелите си? Да не очаквате нищо от тях. Все си мисля, че това е истинският начин за създаване на прителство, а май не мога да се науча съвсем нищо, нищо да не искам и очаквам...


[email protected]