Защо?

Защо не се отваря дума за такива фундаментални според мен книги като "Хиперион"? Смятам, че, както казва А. Славов "В тази книга са събрани едва ли не всички теми във фантастиката". При това е написана блестящо. Мисля, че книги като нея могат да се преброят "на пръстите на едната глава". Може би е малко късничко за една такава тема, но защо пък да не се върнем малко назад? Какво ще кажете вие по въпроса?

Everything is wrong

Не знам защо :-)

Само мога да кажа че, това е една от най-великолепните книги които съм чел като цяло. Наистина обхваща толкова много аспекти от човешкото съществуване и неговото бъдеще. Дори последните "големи" теми в този клуб - за продължително на живота, за ИИ, идеалния обществен строй - могат да намерят отговори в "Хиперион". Страшно ме впечетли начина по който Съмънс пише за чувствата. Всички. От любов до омраза... болката... всичките различни видове болка (а не само в "Хиперион" - в "Кухият човек" също).
Има толкова много неща дето могат да се кажат още.
Мисля че е блестящ пример за това каква свобода дава фантастиката за изразяване на идеи и чувства.

Не мога да говоря за Хиперионите - чел съм ги само веднъж. Освен това периодично се повдига тази тема - вече за трети или четвърти път. И все нищо не се казва.

А Дарендорф е отчайващо далече от истината...

Да не би никой да не може да се наеме с непосилната задача да каже нещо? Нещо не ми се вярва. Според мен това е защото на всички им е харесала книгата и няма за какво да се закачат.

Everything is wrong

za Simmons i Hyperion, mislia.
No imaite malko turpenie do drugata sedmica.
Veche sum chel 7 romana ot Simmons, i sum si prigotvil oshte 3. Sled tiah veche shte sum prochel pochti vsichko ot nego... No sega prosto niamam vreme da govoria po temata

О, неща за закачане има :-)
Третата и четвъртата част са на светлинни години от оригиналността на първите. И в двете идеите са взаимствани от по-стари книги. Особено моментите с Църквата и описанието на Месията.
Иначе, това наистина е най-силното произведение за последните десетина години. Въпреки критиката, на мен ми е любима последната книга. Тя май е и единствената, преведена изцяло на български :-)))

What's so amazing about really deep thoughts?

Ех, жалко. Но щом трябва, ще потърпим.

Everything is wrong

Ами че то без нея нямаше да е нищо. Тя е най-фундаменталната. А за взаимстването - ако не е тайна - от къде по-точно е то?

Everything is wrong

Предполагам, че никой не отваря дума за Хиперион-ите поради факта, че освен да си кимаме един на друг в знак на съгласие колко хубава е поредицата, друго почти няма какво да правим... ;-)

Това е, общо взето, консенсусна книга (мисля че само Малкъм Корли я беше обругал веднъж, но го отдавам по-скоро на желанието му да предизвика дискусия сред участниците в клуба...) Последния том - "Триумфът на Ендимион", спомням си, го прочетох само за една нощ. И все си мислех, че няма как главната героиня да не умре - такава е логиката на саможертвата в името на хората, обаче все се надявах да стане някакво чудо ... е, не стана, де.

Може би би било интересно да видим няма ли някоя дискусионна група по света, която да се интересува от поредицата.

Hellen

Аз пък прочетох Триумфа за един месец и въобще не си мислех дали главната героиня ще умре - това ми се струваше толкова маловажно на фона на грандиозните идеи, светове, сблъсъци и концепции... Още месец след това бях убеден, че това е краят на фантастиката като жанр...

А Дарендорф е отчайващо далече от истината...

Ами аз не мисля че е добра "поредица". Когато говорим за нея казваме "Хиперион". И според мен само първата книга си струва. До такава степен ме раздразни това че във втората се отговори на всички въпроси, че направо ми идеше да зарева от яд. А толкова добре започна...
Всъщност не знам дали първата и втората са разделени изкуствено, но според мен очарованието на фантастичните светове до голяма степен се крие в работата на собственото ни въображение. Втората книга ме накара да възприема поредицата като евтин криминален роман. Като една огромна и безвъзвратна загуба...
Третата почти не я помня, четвъртата така и не си спомних дали съм я чел и затова си ч купих за нова година :)))) Може би все още се надявам автора да се реабилитира пред мен.
Освен това осиране, има за какво да си говорим все пак :))

Ти си нещо сбъркан. Не само че не е отговорено на въпросите, ами и са поставени редица нови - с такова впечатление пък аз останах от втората книга. Та бях недоволен, че е прекалено недовършена. Добре, че беше четвъртата да ми скрие топката.
Е, не всеки поставя въпросите по начина, по който го правят Стругацки, но това не означава, че другите начини са по-лоши.

А Дарендорф е отчайващо далече от истината...

Кои са тия романи? Откъде си ги взел? Аз изтеглих от един руски сайт един, мисля че е за някакви вампири, но още не съм го чел.
Колкото до Хиперионите - с всеки следващ роман се забозяват по малко. Особено ме дразнеше онова малкото месийче в <Ендимион> и <Триумфът на Ендимион> и хич не ми беше жал за него. Иначе първата книга е просто страхотна. След като четох <Бунтът на Сайри> бях изпълнен с омраза към цялото човечество.
"Ние сме човечни и благородни, не искаме да заробваме други раси, искаме само да им предадем нашите ценности, а в замяна да получим тяхното наследство."

ти направо ме смайваш. Според мен Хиперион е една от най-силните поредици в историята на фантастиката, и само в третата част леко издиша, но останалите три са поравно силни. Първата не може да се разглежда отделно от втората - очевидно, това е един роман, прекъснат по средата поради огромния обем. И не виждам какво лошо има в това авторът да отговаря на въпросите - всеки може да постави загадки, върху които читателя да си блъска главата, но според мен това са половинчети решения. Това, което правят братя Стругаци в подобни случаи, е много по-лесно като реализация от това, което прави Симънс (имам предвид отговорите на въпросите). Пък и Симънс оставя доста загадки на читателя. Но по-добре прочети "ТРиумфът... ", явно не си я чел, иначе щеше да помниш. Това е най-силната книга в поредицата, определено.

Трябва да ти кажа, че отдавна не съм се разстройвал така, както от твоя постинг. Излиза, че всеки съвсем безотговорно може да си пише тук всичко за всеки автор. Та аз дори и като нападам братя Стругацки, това е заради определени конкретни неща, с които не съм съгласен, никога не бих си позволил да слагам техни книги в кюпа - "тая не помня нищо от нея, тая не знам чел ли съм я...". А според мен Симънс е по-голям майстор от тях, и в това твърдение си има логика.
Какво да ти казвам още - изгубих всякакво желание да пиша вече тук поне за близките дни...

Последната книга наистина е най-фундаменталната. В Ендимион съм откривал фрази -относно човек-машина - които се покриват едно към едно неща, казани от Лето в Бог Император на Дюн. Малко след това установих, че тази книга е повлияла доста на Симънс и си личи.
Това, казано като положителна критика :-)
Хиперион си е събитие и няма друга книга, обхванала толкова много аспекти, колкото тази.

What's so amazing about really deep thoughts?

Аз си мислех че от края на мнението ми по-скоро ще ви светне че не съм съвсем сериозно против. Просто имам някои възражения които за съжаление могат да се припишат и на Хиперионите.
1) Мразя поредиците (с някои "изключения които потвърждават правилото")
2) Особено мразя неща в стил "Фондацията" при които сагата се точи в продължение на найсе хиляди години.
3) Има неща които не че не е нужно, а не трябва да се обясняват!.
Идеята за поклонниците всеки от които си разказва историята с различен стил, и различен мироглед беше реализирана прекрасно. Книгата можеше да свърши с първата + още 30-тина страници.

Разбираш ли според мен различните типове романи не трябва да се смесват безразборно. По-добре е да се напишат цикъл разкази или няколко романа отколкото да напишеш няколко истории която да слепиш изкуствено като една. Забележи че не подлагам на съмнение идеите на автора или майсторството му. Недостатъка за да бъде Хиперион шедьовър е, че не е разбрал кога да свърши. Доста неща ми харесаха и без съмнение са сериозно достижение. Но не мисля че има смисъл всеки който влезе тук да казва само "Да, много е добро. Нямам какво друго да кажа". Освен това факта че не помня останалите книги добре показва, че наистина нещо не ми е понесло. Има доста други книги които ги помня по-добре.

Колкото до това, че всеки си пише в този форум каквото си ще, не мисля че имаш правото да го казваш, като се има предвид темата за чатенето2, където ТОЧНО ТИ каза, че ще си чатиш колкото си искаш. Е, в случая се надявах да започна сериозна дискусия с хора които могат да кажат нещо повече за книгата освен "Много е добра" или "Ти си тъпак щом не я харесваш" или в "Америка мислят че е най-добрата фантастика за всички времена". Аз харесвам Стругацки, но това няма общо с причините да мразя бозите. Ако автора мисли, че е по-важно широката публика да разбере неговите идеи или да слуша агента си и да пише серии за пари - жив и здрав. Може пък да съм прекалено нагъл и да не се възприемам като широка публика.

И аз мразя бозите, и нееднократно съм го казвал. Но Хиперион не спада към тези поредици. Аз мисля, че втората книга си е абсолютно задължителна, както и четвъртата. Третата само е излишна - тя можеше например да е една малка част от четвъртата. И - не разбрах за Триумфът... - чел ли си го все пак, или не? И ако си го чел - как се получава така, че не го харесваш, а даже не го и помниш?!

Последното което помня един бой между Шрайк и един киборг. Киборга го забодаха в скала с корабен лазер. Ако така срвършва третата значи не съм чел четвъртата.

Горещо ти я препоръчвам. Както казах, третата можеше да се събере на стотина страници. Четвъртата е нещо съвсем различно. Сигурен съм, че няма да съжаляваш, ако я прочетеш

Колкото до поредицата "Хиперион" - съгласен съм,ч е едно от най-добрите неща, излизали тия години. Макар че подесетвам май казанато дотук.
Искам обаче да попитам, какво лошо има във "Фондациите", че се проточвала на хиляди години? Според мен това й е хубавото. Все пак тя е книга, която е спечелила награда за най-добра фантастика на всички времена!