Смърт

Толкова е странно, когато уж си жив, а пък имаш чувството че умираш...някак си тихо, безшумно, незабелязано, преждевременно...Сякаш всеки момент снегът ще те затрупа и погребе...и дори нямаш сили да се размърдаш и да изтичаш някъде на топло...Това усещане за смърт е толкова хипнотизиращо...и смразяващо...
Извинете, че казвам страшни думи, но нямам на кого друг да кажа...Имам нужда просто да кажа на някого, че се чувствам гадно и той да ме чуе...нищо повече...

това усещане!

Или поне си натопи краката в леген с гореща вода - ще се почувстваш прекрасно

Victims, aren't we all?!

... а и на приятел, на приятели...

и много добре знаеш, че цялата детска приказка за овчарчето дето изкопало дупка да изкрещи за цар Траян съвсем не е само детска....

знаеш, че говоренето със себе си в такива случаи е убийствено...

знаеш какво значи емоционална подкрепа...абе защо ти говоря глупости?!, тъп откачалко съм си - ама говори, говори тук, бре...
и не е вярно, че нямаш нужда от нищо повече - говори колко ти е гадно, просто говори - каквото искаш, но говори....



IMAGINE...

Ще ти споделя стара случка.Когато бях много малък не че сега съм много голям,се отървах на косъм от смърта.И знаеш ли какво си мислих в тези моменти? Молех си да се измъкна като си обещавах да се променя,да стана света вода ненапита,не исках да се давам.Естествено с течение на времето тези обещания се позабравят.Но живота трябва да се живее,колкото и безсмислен или отегчителен да е . Трябва да се търсят нови цели и смисъл.

Империята по/връща на удара

Благодаря за подкрепата...Особено много ти благодаря, че казваш, че съм красива...Чак сега си дадох сметка колко отдавна не са ми го казвали,...а пък имам такава остра нужда да го чуя...

Благодаря ти, Джейн...Знам, че мога да говоря...особено на теб...Нали точно това правя...
Малко по-добре съм...

[#!$%^@&*]! извини ме, но просто физически усещам болка...

говори на Мелани, ако трябва, дявол да го вземе, говори на любимата си картина, или на нелюбимата си - може би това даже ще е по-добре...

или не говори с думи - а рисувай...

просто не млъквай, само не мълчи, само не говори вътре в себе си единствено...

IMAGINE...

ми той Иво, откак му показах снимката ти - само това приказва - колко си красива ) и пита наистина ли си толкова... а аз му казвам "ми да" )



IMAGINE...

Виж, оценявам усилията ти да ме разведриш, ама недей да ме иронизираш точно сега...че чувството ми за хумор ник`во го няма...Ще взема да се вържа и ще стане мътна и кървава...

казва ти го наистина.
но на тебе ти е мъчно и не можеш да повярваш...

случва се така, понякога.
ще мине.
но дотогава е гадно.

я ми кажи - коя е най, ама най-любимата ти книга?

Само не ни будалкай, че с тоя външен вид някой ти спестява тия думи!

Знаеш ли какво? Предлагам ти да направим една клубна среща и да ти се оправи малко настроението, защото ти гарантирам, че абсолютно винаги е гот.

Ей сега пускам тема по въпроса!

Аз съм на:[email protected]!

Не знам...
Преди беше "Горчива луна" на Паскал Брюкнер. Беше ми култова книга...
Сега вече не...Даже ме е страх от нея...
Може би в момента най-любима ми е "Силва" на Веркор...
Също и "Страх от летене" на Ерика Джонг.
Благодаря ти за ...де да знам...за думите...

спестяват ми ги...особено тези, дето най не трябва...
Сигурно смятат, че съм се наслушала...Крайният резултат е, че никой не ми го казва...А понякога наистина имам нужда да го чуя,...знам, че това звучи глупаво и неразбираемо на мъжете, но е така...
Не обещавам да дойда, но благодаря за поканата и бодрия тон...
И си чакам рецептата за хляба...

...хубави неща, пък ти хляб ще му месиш! Не мой! А пък с твоя хляб ударих на камък. Ще попитам утре или вдругиден кварталния ни пекар :)

Аз съм на:[email protected]!

A az obicham i snega i smyrta...prejivqni sa v men..I tolkova mnogo gi obicha.....I kakvo li ostava.....

Всичко се случва....