Ангажираност

Защо всички ние толкова много я обичаме. Защо пълним с нея живота си и се сърдим и не разбираме хората които я избягват. Защо си мислим че тя ни дава сигурност и пълнота, целият живот на човека е едно ограждане с предмети и хора които третираме неправилно и увличаме с глупавата си игра. И правим всичко това за да нямаме време, защото когато това стане се чувстваме сами, заблужждаваме се че се борим за нещо че имаме цел за тези от вас които го правите дано не постигнете целта си, защото ще последва таккава пустота.
Поздрави на всички тези които живеят в мир със себе си и на тези друггите търсещите го.

не си прав,аз например въобще не я обичам,във всичките й форми.Колкото до постигането на целите,един велик човек(всъщност не знам дали е велик,защото не си го спомням) беше казал"40% от разочарованието в живота се идва от мечтите,които не са се сбъднали и 60% на тези,които са се сбъднали..."нещо такова.
Аз разбира се,не съм съгласна:)

ангажираността е препятствие пред лудостта......ама ти нали си луд-няма как да го разбереш:)))))

Прекалено философски теми отваряш за да АНГАЖИРАШ хората да ти отговарят.........

(един Интернет не е достатъчен)

-с нея не запълваме ли празнотата в себе си?Мразя ангажименти,които не искам,другото май не са ангажименти, а желания.

Те понякога ми отговарят, но защо все по-рядко аз го правя?

Ангажиментите правят илюзията по плътна толкова че започваме да вярваме че това е реалноста и искаме в нея да живеем.