мътни сенки

— Искам да се обърна към твоя аналитичен ум — каза дон Хуан. — Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения от провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.
— Но как могат да го правят, дон Хуан? — попитах аз, донейде ядосан от това, което казва. — Да не би да ни шепнат на ухото, докато спим?
— Не, не го правят така. Това е идиотско! — каза усмихнат дои Хуан. — Те са безкрайно по-ефикасни и организирани. За да ни държат в подчинение, тихи и кротки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра — изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.
— Знам, че макар никога да не си гладувал — продължи той, — ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им.
— Дон Хуан, не че не мога да приема всичко това за чиста монета — обадих се аз. — Бих могъл, но в това има нещо толкова противно, че наистина ме отвращава. Просто ме заставя да споря. Ако е вярно, че те се хранят с нас, то как го нравят?
Дон Хуан се усмихна широко. Беше безкрайно доволен. Обясни ми, че магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от енергия, покрити целите с ярко светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, плътно обвиващо техния пашкул от енергия. Каза, че именно тази блестяща обвивка от осъзнаване ядат хищниците и че когато човек достига зрелост, от тази блестяща обвивка от осъзнаване остава само тясна ивичка от земята до върха на пръстите на краката. Тази ивичка позволява на човешкия род да продължи да живее, но само толкова.
Като в просъница чувах дон Хуан Матус да ми обяснява, че доколкото му е известно, хората са единственият вид, който има блестяща обвивка от осъзнаване около сияйния пашкул. Поради това те са лесна плячка за съзнание от друг различен порядък, каквото е мрачното съзнание на хищника.
Тогава направи най-огорчаващото твърдение, което бях чувал досега от него. Каза, че тази тясна ивичка осъзнаване е епицентър на себеотразяването, в чийто капан човек неспасяемо е хванат. Като играят на нашето себеотразяване, единствената останала ни точка на осъзнаване, хищниците предизвикват припламване на осъзнаването, което впоследствие те безпощадно, хищнически поглъщат. Внушават ни безсмислени проблеми, които предизвикват това припламване на осъзнаването и по такъв начин ни държат живи, за да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними тревоги.

Питам за да не взема да я прочета по-някаква злощастна случайност

И съм ИНЖЕНЕР

Victims, aren't we all?!

по принцип избягвам да ти отговарям, но в случая ще направя изключение.
не можеш да си представиш колко крехък е образът, който се опитваш да си самовнушиш, че си успял да създадеш. при всяка твоя дума имам чувството, че просто ще се разпаднеш на парченца, че ще се счупиш като порцеланова статуйка. за съжаление не мога да ти дам съвет какво да направиш, защото твоята съдба не ме засяга. единственото, което ми хрумва е да се опиташ да намериш сила в слабостта си. всичко добро ти желая.

Много хубаво си подбрал откъса,напоследък тези въпроси не ме оставят на мира,преследват ме навсякъде.Не знам точно от коя книга на Кастанеда е това,но се почувствах много странно,даже неудобно като го прочетох тук,без да искаш ми налучкваш мислите dear wind:)

Интересно наистина. Някак ми липсва твоят коментар по въпроса. Защо си направи труда да публикуваш толкова голям откъс?

забравих книгата, от която... но какво значение има, като си го спомням....

не е ли обаче въпросът сам да се измъкнеш от тясната ивичка, наречена себеосъзнаване, да се измъквеш от оковите на Аз-а, да се разтвориш в света - и да станеш спокоен и неуязвим....

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 14.01.01 20:32.

а дали е възможно човек да се справи сам?
"спокоен" и "неуязвим" са човешки понятия. не мисля, че се връзват с разтварянето.

знаеш, че е без да искам, скъпа отровителко? ;)

прав си.... въпросът е да свалиш, съблечеш човешкото, тленното, оковите... просто не намерих други думи ...
може би "съблечен" от наслоеното - защото хищническото ядене всъщност наслоява върху ти....

сам е трудно.... може би невъзможно... Буда е могъл...други като него също... но обикновения човек?.....

IMAGINE...