Страховете

Всеки го е изпитвал понякога.Какво значи когато в душата е навлязло това чувство и често е безпричинно.Как да се победи.

Никой не се страхува безпричинно, причина винаги има. Може би искаш да кажеш, че няма външна причина, че нищо от околния свят не те заплашва.
При всички положения, да разбереш от какво те е страх е първата стъпка към победата над страха.

...само това е ефикасният начин, без значние имат ли страховете причина, или не...

оставяш се на страха си, изцяло, да те обладае, изпитваш го целия, разлистваш го, изучаваш го, оставяш го да се разгъне и да те обвие ....и малко по-малко той се стопява - ти просто си го оставила уж да те победи - а си го убила...

страхът се храни от твоето бягство от него - когато се обърнеш към него и го приемеш - той остава най-много досадна подробност, обстоятелство - но не и всепоглъщащ страх

IMAGINE...

Когато те е страх, това никога не е безпричинно - така може да изглежда само на хората отстрани, особено на тези, които не те обичат и не те разбират...или пък на теб самия, но след много време, когато спреш да се чувстваш уплашен. Но когато страхът те е стиснал за гърлото, усещането винаги е вледеняващо...чувстваш се ужасно сам, застрашен, безсилен...то е почти като усещане за смърт...Поне аз така се чувствам...
...И точно защото ме е страх, нищо особено умно не мога да кажа в момента. Искам само да заспя и да не се събудя повече...да спре да ми пулсира главата,...да спре този студ, дето ми е полазил тялото и мозъка дори...Понякога се чудя как може страхът и болката да са толкова всепоглъщащи...

Благодаря ти Джейн много ми хареса написаното от теб.

Ти как се опитваш да се бориш срещу това? Какво правиш?

Здравей!
Мисля , че страха е заложен в нас за да проявим силата си в необходимия момент.
Много примери има когото при силен страх човек е проявил невероятни способности и издържливост.
Ако не ме беше страх отдавна да съм умрял.
Не мисли, че точно от смъртта ме е страх.Тя ми е приятелка и спътница в живота. Само ако знаеш как ме е страх от страха!
ПЪТник

Zavisi, njakoj put straha po-skoro te paralizira i ne mojesh da napravish nishto... Edinstvenoto za koeto mojesh da mislish e kolko te e strah!

Веднъж в един влак една пияна компания ме би на почивки. Аз се страхувах, страхувах, и те ме биха, биха... Това, че се опитвах да избягам, и че не се съпротивлявах не ги накара да престанат, напротив, а също не накара никой в претъпкания влак да се намеси.
Страха понякога е част от инстинкта ни за самосъхранение, и като такъв е полезен. Но много често е само във вреда, и ако не искаме да сме нищожества, трябва да го преодолеем, колкото и време да отнеме.

Точно това е Карлито, скъпи. Ако страхът е нормален , адаптиращ към стресова ситуация то той е от полза за човека, но ако е ако е някакво чувство за безпомощност води до пълен провал. И човек освен всичко друго се сдобива със самочувствие на скапаняк, смотаняк.
...аз се чувствам като една страхлива трепереща мишчица , която тайно цирика и мечтае да се превърне в наперена котарана.

Страдам, мълча и пия.

Понякога говоря с близък човек...но само ако почувствам, че наистина му пука за мен. Тогава ми минава най-бързо. В момента обаче няма с кого да говоря...

Разбира се че най-помага да споделиш проблема си с някой близък на теб човек, който да те разбира, познава добре.Но и си казваш - те искам все да хленча, не искам да съм слаб човек, някак си трябва да се променя.Освен ако разбира се нямаш някой конкретен проблем, който да предизвиква тревогата ти. Но ако просто усещаш че се е превърнало в навик за теб това състояние,че е изместило радостта от живота ти, то мисля че трябва да се бориш. Правенето на нищо помага само временно. А като се замислиш - не виждаш ли връзка със липсата на любов, с липсата на достатъчно обич и нежност, не е ли това в основата на всичко?

Права си...има връзка...

Не ми е много приятно да го осъзная, ама...

...си е страшничко, поне в началото.
но работи, наистина работи, не го казвам, за да се харесва, а за да се престрашиш и да опиташ....

я си спомни като си била примерно 5 или 6 годишна как си се престрашавала, дори мижейки, да скочиш от високо - може да е бил някой шкаф или ограда?
ами горе-долу същото е...

даже си представи, тук не мога да кажа "спомни", как си се раждала - психолозите са единодушни, че раждащото се дете изпитва неистов ужас и страх (наричат го "родова травма" спомена за този първи страх) - но трябва да излезе... и в крайна сметка като мине през ужаса и страха блажено заспива...

и после все така цял живот...

до последния страх и последното заспиване....

IMAGINE...

...около себе си - или е по-уютно, мазохистично уютно да се отдаваш на леда?



IMAGINE...

Една приятелка ме научи:
"Нека да говорим за страховете."
Страховете не са нищо друго, освен призраци в главите ни.
Ако ги подхранваме, ще продължават да съществуват и да набират сили за да ни плашат.
Трябва да се говори за тях. Когато наистина осъзнаеш от какво те е страх, когато говориш за страхът, когато го разнищиш и си обясниш защо, как, и кога се е появил...просто виждаш, че нямаш логични причини да продължаваш да се страхуваш.
Не говоря за инстинктите. А те доста наподобяват страха.
Можете да живеете с него, а можете просто да го оставите да си отиде. Светът ще е същия. Нищо няма да се промени кой знае колко, освен, че ще бъдете по-спокойни. За какво си ги пазите тия страхове тогава? Просто говорете за тях.