докосването,

какво ви носи то? какво обичате да докосвате?
кожата на любимия/любимата, цвета на теменугата, козинката на малко котенце, водата в спокойно езеро...?
защо изобщо фаворитизираме другите сетива толкова много?

Хей,
много се радвам че някой мисли по този въпрос,
наистина докосването е толкова важна част от общуването със света,но за съжаление напоследък осезанието на хората е притъпено и пренебрегнато.
Просто се страхуваме да докоснем каквото и да е,има някакъв съмнение,недоверие и себеотричане.
Не знам защо е така.

забелязал съм, че доста момичета и жени не обичат да се ръкуват или го правят много изкуствено. можеш ли да обясниш защо е така?
а между другото като отровителка може би ще ти е интересно,/ако не знаеш/ че обичаят да се сваля ръкавицата при ръкуване идва от там да се види че няма отрова в ръката ти :)

Това не го бях забелязала,защото аз се ръкувам с всички(повечето оживяват след това:),не знам,може би защото го смятят за мъжки приоритет или го възприемат като някакъв опит за интимност,страх някякъв,или са свикнали на някакво шовинистично отношение.

не мисля че шовинизъм е точната дума за това, което искаш да кажеш, но схващам идеята :)
може би наблюденията ми са повърхностни. или просто ръкуването вече излиза от употреба като жест.

не мразят много момичета! обаче много обичат да хващат едва ръката ти, едно такова мързеливо, едва, слузесто е чак...няма замах, няма живец!
независимо мъж или жена си, трябва да се ръкуваш със сила, едно здраво ръкостискане му е майката:)
това е уважение към другите и най-вече към самия теб, така мисля:)

Точно това исках да кажа,наистина има такъв момент при жените.Може би наистина е страх от докосване,донякъде оправдан,мен веднъж така се опитаха да ме отвлекат(дърпайки ме за ръката в една кола)Но не мисля че ръкуването ще излезе от уптреба,то е част от етикета.Ама ние май се отклонихме от темата,доста хубава тема по която бих написала много неща,за съжаление обаче след малко ще ми свърши картата:(
Е,ако това се случи,
ти пожелавам тиха и приятна нощ.

ооо, това е превзетост :)))

и моите ръкувания са почти от описаните - трябва да се ръкуваш със сила, едно здраво ръкостискане му е майката, но си спомням преди години в училище бяхме учили (знам ли в какъв предмет?), че дамата не трябвало да ръкостиска, а просто да постави нежно своята длан в ръката на отсрещния. Така и не се научих да го правя и дори се дразня ако някой ми подаде ръка по този начин. Още повече пък мъж. Брррр!
А иначе в някаква предишна тема, някой бе споменал, че дамата НЕ ТРЯБВА да сваля ръкавицата си при ръкуване. Нещо, което окончателно ме убеди, че никаква дама не съм, защото винаги с такава готовност свалам ръкавиците... ;)

[email protected]

при нарастващата пренаселеност на Земята, то си е чиста агресия
По изброените неща за докосване - цветята ги докосвам само с подметки(нищо особено не е като усещане)

Victims, aren't we all?!

Всяко докосване носи някакво послание.Когато искаш да подскажеш на някого, че го харесваш (или просто да го свалиш :-)най-добрия начин е чрез докосването - кратко, небрежно, между другото...
Хора, които не се страхуват да "докосват", обикновено имат широко обкръжение и са общителни.

съгласна съм с теб,за съжаление е така. Страхуваме се да се докосваме макар дълбоко в себе си всички да обичаме това. Отскоро имам нова приятелка с която много се разбирам. но не смея да я прегърна, за да не си помисли нещо. тъпо е нали. като ученичка всички се прегръщахме и целувахме без подобни страхове и мисли.

...
Kum izbroenite ot teb neshta mi se iska da dopulnia edno lichno moe liubimo si useshtane... Ne znam dali ti se e sluchvalo da vzemesh v ruce oshte neizmita praskova i s ruce da mahash muha... useshtaneto e mnogo priatno...
dokosvaneto e nai-nejnia i iskren jest v jivota ni. S nego mojesh da pokajesh absoliutno vsichko. Vinagi se useshta.
Shte zavursha sus lednoto:
Chovek ima nujda ot 4 pregrudki na den, za da ocelee; ot 8, za da e zdrav i ot 16 za da stava po-mudur.
Tolkova ot men!

:)))

Усмивката ти показва, че подметките са само за да те пазят да не нараниш нежните си нозе. Нозете ти са проводник на докосването към едно място от мнозина наречено душа, а от малцина - его. Какво става там? Става ли нещо? Къде се отправя? После какво? А в края? Е, кажи ми!

добтите обноски задължават мъжа винаги да си сваля ръкавица, когато се ръкува с дама, независимо дали тя е с ръкавица или без. когато се ръкува с друг мъж без ръкавица също трябва да я свали, а ако другия е с ръкавица не.
от друга страна дамата може да свали, може и да не свали ръкавицата си.

що се отнася до силата на ръкостискането - то трябва да бъде открито и искрено, силата няма никакво значение.

какво толкова може да си помисли? дори смятам че е естествено и нормално жените да се докосват, дори да се целуват по устата - виждал съм много да го правят. не бива да ти пука какво могат да си помислят другите. прави това, което чувстваш за правилно :)

да, съгласен съм за прасковата, много приятно усещане :)
за прегръдките не съм съгласен. трябва да са безброй всеки ден. трябва да прегръщаме всеки човек, всяко бездомно псе, всяка тревичка и мушичка. не физически, а от вътрешното си мълчание :))

На хора, които се ръкуват със живец може да се разчита. :-)))

Преди време се случи така, че отидох на гости на моя приятелка (почти изненадващо, защото тя живее много далече). Пътувах около 24 часа с автобус и се бях раздрънкала отвсякъде. Бяхме се уговорили тя да ме посрещне на автогарата. И ето дойде заветният град, кривнахме от магистралата, тън-та-ра-мънтара... няколко улици и най-сетне спрката. Слизам аз - Емилия я няма. Оглеждам се насам-натам и чак ми се доревава. Хората се разотидоха, а аз си седя ли, седя...

И тогава го забелязах - ами, да! Че това е съпругът и. Ухилвам се и само дето не се затичвам към него. Достигам го и казвам бодро, преглъщайки сълзите си:
- Хей, задравей!
Протягам ръка, а той ме перва през нея и ме награбва в прегръдка.
- Махай тази ръка, дългоочаквана! Близките хора се прегръщат, - ми казва през рамото и така ме стиска, че чак дъх не ми остава.

После, когото и да срещнехме той все обичаше да разказва тази случка.

Истината е, че така се научих и аз да прегръщам обичните мен хора. Хубава случка :) Обичам да си я спомням.

-----
pass

мен ме е страх да докосвам хората, за да не ги нараня.
ако докосвам някого или някоя то е неуловимо като вятър...
иначе съм като ураган, разрушителен...
благодаря за хубавата история :)