SOS

Имам чувството, че напоследък не съм на себе си. Все едно имам температура. Живея в някакво безумие. Седя си, дишам си и мисля. Безцелно си мисля, а понякога и целно. Много мисля и нищо не казвам. Така прекарвам цели следобеди и вечери вече месеци наред. Предиобедите ми са относително оживени, защото ходя на лекции и упражнения редовно. Нищо не изпускам и всичко си записвам, но още преди да почна да го пиша, си знам, че никога няма да го прочета. Вече втора година не съм чел това, което пиша в час. И това не е хвалба. Аз всъщност не сещам дали изобщо някога се хваля. Две-три дружки в курса ме питат понякога какво ми е, та съм такъв тъжен и аз не мога да отговоря. На всичкото отгоре въобще не съм тъжен. Само си мълча и си мисля за нещо. Понякога въздишам издълбоко, все едно е станало кой знае що. Ама то е рядко.Също рядко имам шутовски изблици, след които децата ми казват, защо не съм се бил запишел в театралната академия. Ама аз не им вярвам на похвалите, защото те и двамата са пристрастни. Повече вярвам на упреците, въпреки че това се случва рядко. Упреците, де. Изобщо всичко ми е скучно и безразлично. От гузна съвест ли, не знам, напоследък съм се спуснал да бърша дъската. Даже по няколко пъти. Вече даже не чета книжки. Губи ми се удоволствието като знам, че в това време трябва да върша друго, по-важно нещо. Последните две от библиотека “Галактика” ги смръкнах за по един ден всяка, че да ми се махат. Вече знам всички реклами и целия репертоар на ФМ+ наизуст, защото другата част от това безумие е, че радиото свири денонощно, през нощта само малко го намалявам.
И така живея сам в големия град, заобиколен отвсякъде от човечета. Трябва да отбележа, че не съм някакъв асоциален тип, който се крие по кьошетата./Или поне не много./И откъде тогава тая апатия? СОС. /И се чете “сос”, а не “ес о ес”, ама си значи същото. Просто ми звучи по-хубаво./
Hominem quaero!!!/За съвет/

Hm, losho!
Ja hapni neshto sladichko... Pini edno po-silno... Spri da hodish na lekcii...

Навсякъде го наричат "депресия"
слънце, въздух, спорт, секс и купони
това е лечението :)))))))))
не се предавай

the live is a party and you are invited, dont miss it

tova mnogo ne mi zvuchi kato depresia,ti kazvash che izglejdash tujen,no ne si,napulno te razbiram,kakvo losho.A inache v golemia grad tozi sindrom e dosta razprostranen,otegchenie,nejelanie za nishto..
Vsushtnost kakuv e problema da izglejdash tujen,ako ne si ili da se durjish shutovski,ako imash darba:)
Cheer up my friend!
CU

Що не вземе да се ожениш,или да се напиеш до отказ.Резултата и от двете ще е еднакъв.

Това май не е за помощ зов ;) И защо ли ми се струва, че просто не разпознаваш състоянието - или пък не ти се е случвало ;))) вярно, малък си още :ь

Наричам го 'време за себе си' в смисъла на време със себе си. Което постепенно те прояснява. Има, обаче, едно подводно течение - може да те унесе и така да си се носиш ;) Вярно, необезпокояван, но пък в унес.

Другите наистина го намират за странно - и предполагат тъга. Изблиците не нарушават вглъбяването, нали? Само едно не разбрах - защо да не можеш да си четеш, имайки милиони по-важни неща за правене? Ми то така е най-сладко ;)))! Я виж Джером К. Джером какво казва за истинските лентяи, и после пак ще си побъбрим ;)

Хайде, до скоро, и не се противи - отпусни се! Enjoy!

Ти си един саможив егоцентрик и интроверт...:)))
Побърква те това , че недоосъществяваш себе си...
И това , че не дооценяваш хората около теб...
И това , че си мислиш , че всички тебе гледат и ти правят оценка (лоша)...
Имаш нужда от човек от другия пол , на когото да се довериш...и когото да послушаш (ако ти дава съвети)...
Напрегнат си без да има нужда от това...
И го осъзнаваш...
Но те мързи да променяш нещата...
Събуди се докато не е станало много късно!!!
Познавам един такъв човек.Ама мноооого добре го познавам.Толкова добре , че бих казал "познавам го като себе си".
Та познах ли поне 10% ? Ама честно!
:)))

Iska mi se da moga da ti pomogna, no ne znam kak. Kato te slusham kakvoto i da ti kazhe niakoi ot nas-niama da ti mapravi vpechatlenie, shtom veche do takava stepen si pritrupnal. No vizh-choveshko e da izpadame v podobni sustoiania, no ne biva te da se prevrushtat v ezhednevie. Nameri si niakakvo raznoobrazie. V zhivota ti sus sigurnost triabva da ima neshto, koeto da te nakara da se izmuknesh ot tazi...hmmm...apatia i da ZHIVEESH!!!
Uspeh!

:)))

Хобитите не обичат много много да напускат удобната дупка, но защо не опиташ! Казвам ти го в най-прекия смисъл. Всеки човек е различен, но лично аз когато изгубя всякакъв вкус от живота, вече си знам, че това означава просто че отдавна не съм излизал в планината. Тогава някак си осъзнавам, че съм изгубил вкуса на живота просто защото съм се бил откъснал за доста дълго от него.
Може за теб да означава нещо друго, но само искам да ти кажа да не търсиш отговора в някакви дълбоки психологически проблеми, защото можеш да се заплетеш още повече. Има толкова естествени за човека неща, които при обичайния градски начин на живот са станали изключителни ...
Поеми инициативата за нещо! Дано приятели и близки ти се вържат :) (Защото на мен, напоследък, рядко ми се случва.)

търси начин да си промениш гледната точка. Дори и в буквалния смисъл. Качи се на Копитото и виж този "голям град" какво малко село е всъщност. Харесай си някой на улицата и му кажи "добър ден". Купи си цвете. И знай, че нещата не са случайни. За да си в това състояние си има определена причина, цел, до кято то трябва да те доведе... но не и без твоя помощ, разбира се. А, и още нещо- опитай, просто опитай да разкараш самосъжалението...
Животът е пълен с чудеса, трябва само да вярваш... :))

Може би трябва да направиш това което би направил всеки хобит.Събери малко багаж в една раница и хуквай на някъде.

... звучи съвсем сериозно.
и кофти е, някак, и...

уф, и аз понякога ходя там...

Не беше на шега...

Речено-сторено! Мерси!

Първите три неща ги изпълних, а останалите - не могал Thanks!

И за двете още не съм намерил сътрудници, обаче благодаря за съвета!

Отново чета без угризения! Благодаря за съдействието!

Позна около 10%, но не повече. И като толкова разбираш, кажи къде да търся другата си половинка. Не си мисли, че стоя със скръстени ръце и я чакам да ми падне от небето. Мерси за съветите, предположенията и всичко!

Благодаря, много ми хареса! Кажи ми още нещо в тоя дух, много успокоително действа!

Това вече го направих. Благодаря все пак! Мисля, че има резултат.