iznevqra?!!!
76 отговора
534 прегледа
в отговор на nickolette
#2
Отг: iznevqra?!!!
Браво! Точно така - изневярата е страхотно преживяване. Обогатява сексуалния живот и сближава партньорите. Ние с моята партньорка често си разказваме как сме го правили с други докато се чукаме и се наслаждаваме на рафинираната перверзийка. Съветвам всички да го пробват.
в отговор на nickolette
#7
Ха!
Не очаквах такова отношение към темата. Че какво и е на изневярата?
Да си призная на няколко пъти се каня да захвана и аз подобна тема, но не съм го правила. Ако трябва да съм честна, не мисля, че мога да обсъждам с партньора си негови или мои забежки, но пък нямам нищо против да ми изневерява. Стига да не знам. Не искам да знам, защото това би наранило самочувствието ми, макар да съм наясно, че си е човещинка.
А като се върна назад в развитието си се сещам, че в като малка смятах, че изневярата означава лошият герой (героиня) да спи с някой(-я) друг. И това разбира се беше неопровержима причина ОНЗИ/ОНАЯ повече никога да не бъде погледнат от добрия(-та), онеправдан(-а) герой(-иня).
Следваше период, в който започнах да разделям физическата от духовната изневяра. И първата бе позволена, но не и втората. Минах и през още няколко метаморфози в отношението си към тая дума и в момента, за мен поне "изневярата" е... някакъв акт на предателство. Примерно бих приела за "изневяра" в онзи лошия смисъл, ако човекът до мен съвсем съзнателно ме унижи.
Но ако главата му се завърти от друга жена, ако тялото му пожелае друга... Човек е. А и надявам се, ще разбере, че с мен му е по-добре. Ако ли пък не, значи не съм можела да му дам щастието, от което има нужда.
Какво толкова е изневярата?
Не мислите ли, че е много по-ужасно да гледаш на партньора си като не предмет, който притежаваш и да се чувстваш излъган, от факта, че и този предмет е човек?
И изобщо, защо изневярата в общоприетия смисъл на думата се смята за порок?
[email protected]
Да си призная на няколко пъти се каня да захвана и аз подобна тема, но не съм го правила. Ако трябва да съм честна, не мисля, че мога да обсъждам с партньора си негови или мои забежки, но пък нямам нищо против да ми изневерява. Стига да не знам. Не искам да знам, защото това би наранило самочувствието ми, макар да съм наясно, че си е човещинка.
А като се върна назад в развитието си се сещам, че в като малка смятах, че изневярата означава лошият герой (героиня) да спи с някой(-я) друг. И това разбира се беше неопровержима причина ОНЗИ/ОНАЯ повече никога да не бъде погледнат от добрия(-та), онеправдан(-а) герой(-иня).
Следваше период, в който започнах да разделям физическата от духовната изневяра. И първата бе позволена, но не и втората. Минах и през още няколко метаморфози в отношението си към тая дума и в момента, за мен поне "изневярата" е... някакъв акт на предателство. Примерно бих приела за "изневяра" в онзи лошия смисъл, ако човекът до мен съвсем съзнателно ме унижи.
Но ако главата му се завърти от друга жена, ако тялото му пожелае друга... Човек е. А и надявам се, ще разбере, че с мен му е по-добре. Ако ли пък не, значи не съм можела да му дам щастието, от което има нужда.
Какво толкова е изневярата?
Не мислите ли, че е много по-ужасно да гледаш на партньора си като не предмет, който притежаваш и да се чувстваш излъган, от факта, че и този предмет е човек?
И изобщо, защо изневярата в общоприетия смисъл на думата се смята за порок?
[email protected]
Момко,
като ги разбираш ти тия работи, защо се пазиш да изказваш мнение? Да не вземеш да сбъркаш?
Хехе! Най е лесно да си безгрешен.
А тук става въпрос точно за това - човекът до теб не е предмет, че да го притежаваш. Не е и куче, което да ти е вярно. Човекът до теб е човек и ако ти е изневери, значи това си е неговото решение. И не можеш да му се сърдиш, че не е мислел като теб.
[email protected]
Хехе! Най е лесно да си безгрешен.
А тук става въпрос точно за това - човекът до теб не е предмет, че да го притежаваш. Не е и куче, което да ти е вярно. Човекът до теб е човек и ако ти е изневери, значи това си е неговото решение. И не можеш да му се сърдиш, че не е мислел като теб.
[email protected]
DA, Я! ; ))
Това не значи, че бих легнала с първия (или втория) срещнат. Но съм против тоталното отричане на изневярата.
[email protected]
[email protected]
в отговор на nickolette
#15
Отг: iznevqra?!!!
Според мен изневяра е преди всичко духовната изневяра... когато човек е по-млад е склонен на всякакъв вид "дегустация":-)... иска да опита от всичко... и сигурно има право:-). Като поостарее малко стига до извода, че няма принципна разлика между Клаудия Шифър и Марийка:-)))... освен да кажем в някои незначителни подробности:-))). Даже понякога Клаудия Шифър може да се окаже в по-неизгодно положение:-)...
А когато имаш до себе си жена, или в общия случай партньор, с която/когото сте преодоляли много трудности и сте имали хубави моменти...някак си не върви да се отдаваш духовно на друга/друг... т.е. да се влюбиш... иначе - един секс, една интимна връзка понякога само може да укрепи връзката, стига да не се стига до глупави самопризнания и гризене на съвестта:-))). Но духовната връзка трябва да бъде свещена. Времето тече, хората се променят, връзките - също. Може би ще се събудите един ден с непозната глава до себе си, въпреки, че сте били заедно много години...значи връзката е изчерпана и може би просто няма какво да си кажете. Безсмислено е да търсите вина - тя е обща. Това се случва понякога, просто си кажете сбогом и бъдете до края на живота си добри приятели... Е, налага се да търсите отново... нова връзка, нова любов...но вече нищо няма да бъде същото...
А - да, изневярата !... Е, не изтървавайте хубавите моменти от живота, това ще ви остане !:-))))))))) ... тръпката понякога си заслужава !:-)))
А когато имаш до себе си жена, или в общия случай партньор, с която/когото сте преодоляли много трудности и сте имали хубави моменти...някак си не върви да се отдаваш духовно на друга/друг... т.е. да се влюбиш... иначе - един секс, една интимна връзка понякога само може да укрепи връзката, стига да не се стига до глупави самопризнания и гризене на съвестта:-))). Но духовната връзка трябва да бъде свещена. Времето тече, хората се променят, връзките - също. Може би ще се събудите един ден с непозната глава до себе си, въпреки, че сте били заедно много години...значи връзката е изчерпана и може би просто няма какво да си кажете. Безсмислено е да търсите вина - тя е обща. Това се случва понякога, просто си кажете сбогом и бъдете до края на живота си добри приятели... Е, налага се да търсите отново... нова връзка, нова любов...но вече нищо няма да бъде същото...
А - да, изневярата !... Е, не изтървавайте хубавите моменти от живота, това ще ви остане !:-))))))))) ... тръпката понякога си заслужава !:-)))
Именно за това
предпочитам да не получавам подробни справки за "другите". Но пък не мога да го забраня. Напълно възможно е да се случи независимо искам ли го или не, независимо приятно ли ми е или не. И ако вече е станало какво? Да се откажа от човека, когото обичам, защото е проявил слабост?
Просто сме хора. И за това сме хора, защото сме грешни.
[email protected]
Просто сме хора. И за това сме хора, защото сме грешни.
[email protected]
Да, да, да!
Абсолютно съгласен!!!
С изключение на това, че не бих се втурнала през глава във всяка тръпка, само за да не я изтърва. Но мисля, че ти не си искал да кажеш това.
[email protected]
С изключение на това, че не бих се втурнала през глава във всяка тръпка, само за да не я изтърва. Но мисля, че ти не си искал да кажеш това.
[email protected]
